Смирение или малодушие

03.04.2019 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделя Кръстопоклонна - 31.03.2019, храм „Св.Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина, и Светия Дух!

В Неделя Кръстопоклонна, братя и сестри, в средата на Великия пост, когато Църквата изнася Кръста за поклонение, за да ознаменува Христовите страдания заради нашето спасение, ние чухме Евангелието, в което Христос категорично и ясно казва: Ако искате да вървите след Мене, вземете кръста си и Ме последвайте.

Да носиш кръста си, не означава само да търпиш всички изпитания и страдания на този свят. То е нещо много повече. Носенето на нашия кръст означава нашата вяра в изкупителната жертва на Иисус Христос, за която св. Симеон Нови Богослов казва, че в тази жертва Христос ни е примирил със самия Бог. Затова Кръстът като жертвеник на примирението на хората с Бога е за нас символ на Божията правда в този свят. Христос беше съден, бит, оплют... но и признат от най-високата власт тогава за невиновен. Но както Пилат си изми ръцете, така и всички проявиха това малодушие и с това се съгласиха Христос да стане жертвен Агнец на Кръста.

Днес, две хиляди години по-късно, знаейки за Неговата изкупителна жертва, и за Неговата невинна смърт, ние знаем, че Той е Бог на правдата... Но на нас ни е по-удобно, по комфортно да се свием, да се снишим, да се прегънем, само и само да не пострадаме за правдата, като си мислим, че тя може и по друг начин да бъде проявена... Но нали разбирате, че това снишение, това прегъване и измиване на ръцете нямат нищо общо със смирението, което проповядваше Христос. Защото дори тогава ние не само нямаме мир в себе си, настъпва най-голямото безпокойство, затова че и ние не можахме да постъпим като докрай верни на Божията правда.

А Божията правда е като ангелска тръба, тя – и чрез Неговото Евангелие, и чрез проповедта на апостолите, и чрез преданието на Църквата – постоянно изпъква в този лъжовен свят, и само в нея ние чувстваме себе си истински, свободни, като част от нея. Но какво ли ни пречи да вървим с Христос докрай и да носим този кръст, който Той носеше като невинен? Явно нашето маловерие, малодушие, нашата човешка немощ, която много често си признаваме, но с която много често се оправдаваме. Но това наше оправдаване не е в наша полза...

Бог ще дойде, както дойде тогава, стига да види в нашата искрена молитва желанието за нашето изправяне. Само тогава покаянието ще е покаяние в нас.

Ни е, които вярваме в разпнатия Господ, братя и сестри, от една страна, осъзнаваме и се срамуваме, че поради нашата вина Той до ден-днешен страда, но от друга страна, в осъзнаване на своята немощ Го призоваваме: Ела, Господи, и ни спаси! Амин.

Още от Проповеди

Да Го посрещнем с радост!

21.04.2019 г. | отец Алексей Атанасов | Проповеди

Няма друга причина един цял град да посрещне един човек като цар, с голяма радост, ако не се е случило нещо, което излиза извън нашите разбирания за съществуването ни… И тук идва въпросът, дали ние ще посрещнем днешния ден, както тези хора?...

Нашето възкресение. Слово за Лазарова събота

20.04.2019 г. | йеромонах Игнатий (Шестаков) | Проповеди

Днес си спомняме чудото, което Господ Иисус Христос сътворил на път към Своите страдания... преди началото на Страстната седмица Господ ни дава радостта на възкресението, напомня ни, че Той може да ни възкреси и да ни избави от всякакъв грях, разложение, смърт и тление....

Как да станем първи

15.04.2019 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Величието на човешката душа не се измерва спрямо желанието за притежание на богатства, имот и слава. Величието се измерва спрямо любовта, която имаш към Бога…Когато начинът ни на живот да бъдем последни, стане ежедневие, тогава вече имаме шанс и ние да влезем в царството Божие...

Какво се случва в центъра