Да не превъзнасяме себе си, за да може Бог да ни възнесе

30.01.2018 г.
Автор: свещеник Алексей Атанасов

Проповед на свещеник Алексей Атанасов в Неделята на Митаря и Фарисея. 28.01.2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри, в тази притча, в съвсем кратък текст, нашият Господ Иисус Христос, казва нещо много сериозно за всеки, който вярва в Бога. Всеки един от нас за себе си трябва да осмисли какво означава този разказ. Кой е Фарисеят, кой е Митарят и къде сме ние в цялата тази ситуация, как ние се отнасяме към Бога?

Има нещо много важно, на което да обърнете внимание и да го казвате и на други хора, които не идват в храма, но вярват в Бога… Тези двама мъже са имали ясно съзнание къде да отидат, не са търсили Бога в сърцето си или в природата, а отиват в храма. Там, в храма, който е посветен на Бога, да се помолят на Него. И двамата са имали увереност, че Бог чува молитвите им. И двамата са имали ясно съзнание Кой е над тях, въпреки че са хора с висок статус в обществото. И двамата са имали вътрешно себепознание – Фарисеят благодари на Бога, че се е избавил да не бъде лош човек, а Митарят моли от Бога прошка за греховете си. Но и на двамата едно нещо им липсвало – любов към другите. Фарисеят показва тази липса спрямо Митаря, а Митарят – спрямо тези, от които е вземал повече от нужния данък. Много често ние имаме негативно отношение към Фарисея. Христос казва, че единият си тръгва по-оправдан, но не се казва, че другият не е. Бог оправдава и Фарисея.

Тази притча, братя и сестри, може да ни бъде пример как да се молим и как да живеем, за да бъдем оправдани. Да благодарим на Бога, да живеем добродетелно, да постим, да помагаме на църквата, да помагаме на ближните, да не осъждаме никого, нито тези в църквата, нито другите извън нея, и да помним, че животът е не само тук на земята, а и след смъртта. Как ще бъдем заедно след възкресението, ако тук не се понасяме? Христос не случайно ни е оставил толкова притчи. Само докато сме живи, имаме тази свобода – да се променим. Да, може да се увлечем, да прекрачим границата, но трябва да можем и да се спрем. Примерът, който ни дава Христос, е да се обичаме. Да не принизяваме другите и да превъзнасяме себе си, за да може Бог да ни възнесе. Защото ни чака по-голяма награда, а именно спасението. Амин.

 

Още от Проповеди

Къде са вашите мебели?

19.11.2023 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Проповед на отец Илия Попов по притчата за безумния богаташ (Лука 12:16-21) - за духовната смърт и богатеенето за Бога и ближните. 9-та Неделя след Неделя подир Въздвижение, 2018 г.

Кой е нашият ближен?

12.11.2023 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Около нас има много хора, които са изпоранени като този човек в разказа на Христос. И точно на тези хора можем да обърнем внимание. Обикновено човешко внимание към хората, които са сами...

Как да запълним пропастта между нашия свят и Божествения

05.11.2023 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Бог създава този свят, за да можем да общуваме с Него. Бог създава човека за общуване с Бога. И да може целият свят чрез човека да стане едно с Бога. Ала как да общуваме с Бога, щом не можем да общуваме помежду си... (05.11.2017 г.)

Какво се случва в центъра