Да не превъзнасяме себе си, за да може Бог да ни възнесе

30.01.2018 г.
Автор: свещеник Алексей Атанасов

Проповед на свещеник Алексей Атанасов в Неделята на Митаря и Фарисея. 28.01.2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри, в тази притча, в съвсем кратък текст, нашият Господ Иисус Христос, казва нещо много сериозно за всеки, който вярва в Бога. Всеки един от нас за себе си трябва да осмисли какво означава този разказ. Кой е Фарисеят, кой е Митарят и къде сме ние в цялата тази ситуация, как ние се отнасяме към Бога?

Има нещо много важно, на което да обърнете внимание и да го казвате и на други хора, които не идват в храма, но вярват в Бога… Тези двама мъже са имали ясно съзнание къде да отидат, не са търсили Бога в сърцето си или в природата, а отиват в храма. Там, в храма, който е посветен на Бога, да се помолят на Него. И двамата са имали увереност, че Бог чува молитвите им. И двамата са имали ясно съзнание Кой е над тях, въпреки че са хора с висок статус в обществото. И двамата са имали вътрешно себепознание – Фарисеят благодари на Бога, че се е избавил да не бъде лош човек, а Митарят моли от Бога прошка за греховете си. Но и на двамата едно нещо им липсвало – любов към другите. Фарисеят показва тази липса спрямо Митаря, а Митарят – спрямо тези, от които е вземал повече от нужния данък. Много често ние имаме негативно отношение към Фарисея. Христос казва, че единият си тръгва по-оправдан, но не се казва, че другият не е. Бог оправдава и Фарисея.

Тази притча, братя и сестри, може да ни бъде пример как да се молим и как да живеем, за да бъдем оправдани. Да благодарим на Бога, да живеем добродетелно, да постим, да помагаме на църквата, да помагаме на ближните, да не осъждаме никого, нито тези в църквата, нито другите извън нея, и да помним, че животът е не само тук на земята, а и след смъртта. Как ще бъдем заедно след възкресението, ако тук не се понасяме? Христос не случайно ни е оставил толкова притчи. Само докато сме живи, имаме тази свобода – да се променим. Да, може да се увлечем, да прекрачим границата, но трябва да можем и да се спрем. Примерът, който ни дава Христос, е да се обичаме. Да не принизяваме другите и да превъзнасяме себе си, за да може Бог да ни възнесе. Защото ни чака по-голяма награда, а именно спасението. Амин.

 

Още от Проповеди

Как да простим?

20.02.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Процесът на смирението е много труден за нас… И това се случва не само заради падналата ни природа, а защото не гледаме себе си, а другите... Струва си през Великия пост да се научим да виждаме себе си. Да изчистим сърцата си и да видим къде е нашето съкровище.

За съда на любовта и пътя на промяната

11.02.2018 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В онзи ден всичко ще премине, дори вярата и надеждата, и ще остане само любовта. И изправени пред Божията любов, ние ще можем категорично да видим себе си – доколко сме разрушили вложеното в нас от Бога, доколко сме изгубили своята човечност.

Да се разделим с това, което ни отделя от Бога

05.02.2018 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Блудният син съгрешил не с разпътния си живот, а защото изменил на назначението, за което бил сътворен изначално - да расте в царството на своя небесен Отец. Далечната страна може да бъде и тук, и сега, тя е онова състояние, в което всеки един изпада - там, където Го няма Бог...

Какво се случва в центъра