Духовно просветен център

Човешкото достойнство

01.08.2019 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Шестата неделя след Петдесетница – 28 юли 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри, в днешното Евангелие чухме за поредното чудо, което извърши Христос. Чудо, което Той извърши с една дума, като каза на разслабения: „Дерзай, чедо, прощават ти се греховете”… Не е лъжа, братя и сестри, че ние, когато оставаме един на един с Бога, осъзнаваме, може би не по този начин, своята падналост чрез своята греховност, но осъзнаваме своята неистова немощ, в която не можем дори глава да повдигнем. Но всичко това, особено като чухме днешното Евангелие, не е за отчаяние. Защото пред нозете на Христос този, който е бил разслабен, е получил най-голямата надежда и изцеление – от Този, Който каза „Дерзай!”.

Как може да кажеш на един разслабен, изпаднал, немощен отвсякъде човек „дерзай”, когато виждаш, че целият му вид е за окайване и за отчаяние?! Но наравно с „дерзай” Христос казва: „Прощават ти се греховете”. Уникален момент, са който ние не винаги си даваме сметка какво ли означават тези думи, за разлика от древните хора. Защото ние за прошка имаме някакво великодушие от своя страна, но древните хора по друг начин са разсъждавали както за греховете, така и за прошката на греховете. Затова книжниците там на момента осъдили Христос: „Той богохулства… само Бог може да прощава грехове!”

Да простиш на някого, това не е просто да изразиш милост или да се смириш пред този, който е съгрешил пред тебе. Така и ние можем… Да простиш на някого греховете, означава да му дадеш възможност той да се изправи, като си готов да му подадеш ръка и да бъдеш заедно с него в това изправяне. Да простиш на някого, означава, че ти си видял, че този, макар и разслабен, макар и немощен, макар и грешен, макар и покварен, макар и променил заради греховете си целия си образ, всъщност той може да се изправи, и в него има всичко това, което Бог е заложил в него – в достойнството на образ и подобие Божие… Само Бог може да има такава любов и такава милост, че от повалените да направи Свои служители и от най-нищите да направи Свои последователи (…)

Още по темата
Още от Проповеди

Иди си и, както си повярвал, нека ти бъде (Матей 8:13)

04.07.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Днес четем едно чудно Евангелие – за това, че вярата няма пол, няма народностна принадлежност, че вярата надскача всичко... Чудно е как този човек изповядва своята вяра, осъзнал какъв е той, и какво ще направи Христос с неговия живот...

Да вярваш като апостол

30.06.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Вярата е велика съкровена тайна. Тя не идва просто от знание. Необходимо е да отговориш на Божия призив, който е отправен към всеки един човек. Като леко, но велико всъщност докосване, с което Той докосва сърцата и излива в тях Своята благодат...

Святост за всеки ден

27.06.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Когато отидем в Рилския манастир и погледнем иконата на Всички български светии, човек осъзнава, че тази земя, по която ходим, тази земя е призвана да ражда светци; и че ние можем да бъдем светци. Ние всъщност сме онези, призваните в Църквата...

Какво се случва в центъра

Моята история

"Господи, аз бях до тук!"

Любов и брак

Женските избори