Божият дух и жаждата за правдата

07.05.2018 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Четвъртата неделя след Пасха - на самарянката. 6 май 2018 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Днес си спомняме за самарянката и как Христос разговаряше с нея при Якововия кладенец. Този момент, братя и сестри, възможно е ключовият, а може би дори най-главният момент в Светото Евангелие. Защото виждаме как старозаветното мислене за Бога и за това, как трябва да Му се покланяме, се срещна с Истината, т.е. със самия Христос, Който казва, че оттук нататък трябва да Му се покланяме в дух и истина. Защото Бог е дух… Ключов момент е, братя и сестри, и може би с тези думи започва християнството. В Стария Завет хората, обременени от Закона, от различни предпоставки, предразсъдъци и страхове, в своето сухо отношение към Бога, не винаги можаха да различат Неговия дух. Но ето, че Христос дойде и разкри цялата пълнота на Бога… Духът на Бога, братя и сестри, е особен дух, и той започва от човешката жажда за правдата. Защото в жаждата за правдата не работят никакви закони. Там е жаждата за свободата... Оттам идва нашата надежда, братя и сестри, и то не като основна добродетел, а надежда като творчество, надежда, в която чуваме отговора на Господа. (…) (Вж. продължение на 1 част във видеозаписа)

* * *
Какво е да живееш, братя и сестри, в XXI век, в който тържествува тази общочовешка разслабеност и отпуснатост? В същото време виждаме как християните вярват във възкресението от мъртвите и живот в бъдещия век, поздравяват се с възкресението на Христос, Когото преди това са разпънали, и се радват на своите мъченици, най-яркия сред които е свети Георги Победоносец. Ако се замислим за всичко това, без да сме равнодушни, а осмислено да подходим – какво би означавало това за самия мен, за моето светоусещане и за моя живот, то сигурно всеки един от нас, дори да не намира отговори, би си поставил огромния въпрос: Кой съм аз пред величието на възкръсналия Бог и пред славата на мъчениците, които са отишли на доброволна смърт заради Него? Какво безумие, за човека на XXI век! Как е възможно толкова безразсъдно да вярваш във възкресението и да отиваш на смърт заради това?! Но дали това всъщност е безумие? И не е ли по-голямо безумие абсолютното неверие или пълната еклектичност в умовете ни, тоест неясност, кое точно е нашата вяра, кое точно е нашият живот и кое е истината на живота?

Ето днес, в разговора на Христос със самарянката чухме, че на Бога трябва да се покланяме в дух и истина. Всякакво друго поклонение би ни връщало към старозаветното законничество, което хората още преди 2000 години са превъзмогнали, приемайки месията Христос, като истина на живота… Затова, отговаряйки на своите религиозни потребности, а аз вярвам, че ги има във всеки един човек, нека не служим на Бога дребнаво, като на малкия идол, принасяйки му там някаква жертва, както е било по време на езичеството, или малката свещичка, без да знаем защо го правим и без да осъзнаваме, че в поклонението на истинския Бог трябва да тържествува на първо място любовта към Него и към ближния. Едно е да не знаеш, че Бог е любов, и да се страхуваш от Него, защото те дебне за всяка дребна крачка и може да те накаже, и съвсем друго – да знаеш, че това е Бог, Който е казал: „Вие вече сте свободни, защото знаете какво прави вашият господар”. А нашият господар, Който е небесният наш Отец, иска да извади от нас човешкото и да го освети до степен, че дори да се уподобим на Него… Сами разбирате, че да извадиш човешкото и човещината в себе си, няма нищо общо с всякакво друго религиозно служение. Очовечаването на човека е религия, или вяра, която води към усъвършенстване и богоуподобяване. И това на свой ред ни кара да слушаме Този, Който ни казва: Блажени са тези, които жадуват за правдата… и вие, които не се страхувате да изоставите своя живот заради Мене.

Така постъпиха мъчениците. Така направи и свети Георги. Представите си го само – успешен, млад, красив, с възможности за невероятна кариера в империята, каквито малцина младежи са имали. Този човек, повярвал в Господа, в Христос, в Спасителя, в живия Бог, решил да живее за Него, пренебрегвайки всичко земно, което имал. И както другите мъченици, така и той, като разбрал, че ще стане явна вярата му и ще настъпят неговите мъчения, раздал целия си имот, осъзнавайки, че отива на смърт. Това означава, че вярата му е била толкова голяма, че нищо не го е задържало тук, всичко, което е имал, освен Бога, е било преходно за него. Бог е бил неговото имане и неговият живот. Затова отива на доброволна смърт, без да се страхува, без всякакви съмнения пред увещанията на мъчителите си.

И ето, че тези хора, които тогава светът уби, подобно на това, както навремето уби Христос, всъщност до ден-днешен биват не само прославяни, но и много обичани от християните. Светли, истински, такива, които не могат да бъдат подкупени, които не могат да се продадат, отговорни. Тях Църквата поставя като основни стълбове на вярата. Те, мъчениците, стоят най високо пред Божия престол и виждат с очите си Неговата слава и величие. Нещо, което ние с ума си дори не можем да постигнем. Затова ги приемаме като твърда опора и вдъхновение, от които можем да се научим на истинска вяра и истински живот.

Но затова трябва да се стегнем, братя и сестри. Особено мъжете. Да постъпват отговорно спрямо всичко което възниква в живота им, най вече към основните екзистенциални въпроси за живота и за смъртта. За да можем да намерим отговор на въпроса: кое е животът и как трябва да живеем достойно за този живот, за да можем да го унаследим. Защото, ако мъжете застанат, както навремето св. Георги, св. Димитър, св. Мина и други мъже, мъченици на Църквата, то тогава и жените, и децата, ще застанат до тях. И тогава ще е възможна промяната и за града, в който живеем, и за държавата, и за целия свят. Ако ние променим себе си, ако ние приемем светлината, ако ние придобием мирен дух, тогава около нас ще се спасят хиляди. По друг начин не е възможно оправянето.   Ако хленчим в каква държава живеем, и в същото време почитаме св. Георги за патрон на нашата войска, това не е ли раздвоение? Изглежда не го поставяме като основен пример и не се учим от него за своето израстване и за своето утвърждаване и крепост. И докато има такова раздвоение в нашия живот, докато свързваме св. Георги повече с гергьовското агне, на което повече се радваме, отколкото на мъченическия живот на светеца, ние ще сме нито горещи, нито студени. А тези, топло-хладните, Бог ще ги изплюе от устата Си, пише в Откровението на евангелист Йоан, защото за нищо не стават. Но аз не искам за нищо да не ставам. И ако е така, нека от най-малкото да започнем да се изправяме. Да, дори от дисциплината в храма. Да, дори от отговорността в семейството като мъж и баща. На своята работа. На мястото, където Бог ни е поставил да сме истински. Защото ако трябва да се покланяме на Бога в дух и истина, това означава да намерим в себе си това истинско нещо, за което да можем един ден, без да се срамуваме, да погледнем в очите децата си и хората около нас.

Водени от подобни мисли, нека да намираме кураж и сили да живеем така, че един ден да можем да погледнем в очите своите ближни – и на улицата, а и в Царството Божие, да можем да погледнем в очите св. Георги пред престола на Господа, и да можем да погледнем в очите самия Господ. Амин.

Още от Проповеди

Кой е нашият ближен?

13.11.2018 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Около нас има много хора, които са изпоранени като този човек в разказа на Христос. И точно на тези хора можем да обърнем внимание. Обикновено човешко внимание към хората, които са сами...

Мерилото за нашата святост е другият

05.11.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Това Евангелие сякаш идва да ни събуди от нашия спокоен животец... Всичко това, което имаме, ни е дадено да го използваме, за да изградим мостове между себе си и хората около нас. Между себе си и Бога...

Изобличаващата чистота

22.10.2018 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Нашата свобода идва, когато намерим сили да се изправим пред Бога... Ние сме Негов храм, а в Божия храм не може да има идоли... Време е да го почистим, за да може Бог да намери в него място...

Какво се случва в центъра