Духовно просветен център

Да придобием живота. Богоявление-2021

06.01.2021 г.
Мозайка от катедралата Сан Марко, фрагмент, XIII век, Венеция
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган на Богоявление - 6 януари 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Честит празник, братя и сестри, Божието благоволение и Неговата милост да бъдат с всички вас!

Според светите Отци, река Йордан е образът на човешкия род. Тя започва от два извора, Йор и Дан, и се влива, минавайки през цялата Палестинска земя, в Мъртво море, там, където по преданието са потопени градовете Содом и Гомор. Мъртво море, в което няма живот, то е образ на смъртта. Така и ние, и целият човешки род, започнал от Адам и Ева и за съжаление се отдалечил от Бога, от Извора на живота, и унаследил смъртта заради своите грехове. И смъртта е най-ужасното нещо, което ни лишава от живота, който е промислил за нас Бог, когато ни е сътворявал по Своя образ и по Свое подобие.

И ето, на тази река Йордан идва Христос, за да се кръсти от Йоан. И когато влиза във водата, върху Него слиза Светият Дух във вид на гълъб и се чува глас от небето, на нашия небесен Отец: „Това е Моят възлюбен Син, върху Когото е Моето благоволение.

Тези думи и това цяло събитие са в основата на Божия промисъл за спасението на човешкия род от смъртта, към която върви, както река Йордан тече към Мъртво море. Но с идването на Христос и с Неговото влизане в река Йордан, братя и сестри, Христос, който прие човешка плът, всъщност се съединява с човешкия род – влиза в смъртния човешки род, за да може чрез Своето безсмъртие и чрез Своята божественост, и чрез Своята божествена власт отново да възроди човешкия род, отново да го оживотвори, отново да даде сила на човешкия род, да се върне там, откъдето е произлязъл.

Затова чудото, което се е случило, и според очевидци и до ден-днешен се случва на река Йордан, Христос, когато влиза в реката, тя се върнала назад, започнала да тече наобратно, към изворите си, е в сила и за човешкия род, в който влиза Христос, ставайки човек, бидейки Бог. От това съединяване човешкият род бива така осветен, че да се върне назад към изтока, тоест към живота, към рая, от който сме излезли и сме го изгубили заради своята самонадеяност и неверие.

Но това необичайно чудо, на нашето спасение, се случва както с въплъщението на Христос, така и чрез Светия Дух. Ненапразно Светият Дух слиза върху Христос в този миг, Той е огън, който слиза от Бога, Той е самият Бог и чрез Христос освещава тези води и съкрушава цялото зло, с което било изпълнено водното естество и цялото човечество поради нашите грехове. Следователно чрез Светия Дух, Който слиза върху Христос, се случва това освещаване и преобразяване. Той не просто се показва във вид на гълъб, а освещава човечеството със Своя божествен огън. И когато се чува гласът на нашия Отец небесен, това също не е случайно – не просто да се чуе гласът и да се яви Бог по този начин, но в това има дълбоко богословие. Думите също не са случайни: Това е Моят възлюбен Син”. Тоест Христос не е обикновен пророк, като всички хора, не просто синът на Йосиф и Мария, а Той е Син Божий, и забележете: „върху Когото е Моето благоволение”. Тоест: „Той идва, за да изпълни Моята блага воля”. А волята на Бога е спасението на човешкия род. И добавя: „Него слушайте”.

Това е много важно свидетелство, което ние, хората, сме получили. От небето. И имайки такъв Спасител, Който е Син Божий, върху Когото е Божието благоволение, за Когото ни е поръчано от нашия небесен Отец да го слушаме, на нас ни остава само да се радваме, че е възможно, че се е случило спасението на човешкия род. Река Йордан се е върнала към изворите и може да тече наобратно. Стига да пожелаем ние, човешкият род, да пожелаем да се върнем към изворите, да се върнем към дома на нашия небесен Отец. И нека, братя и сестри, целия си живот да посветим на път към дома на нашия небесен Отец. Дали си заслужава? Всеки може да направи своя свободен избор, и Бог няма да му попречи, както не попречи на Адам. Но това беше волята на Адам, а не Божията, и Бог търпя неговата воля. Но заради това Адам беше изгонен от рая.

Така и ние много често постъпваме безразсъдно през целия си живот. Започваме да се държим опърничаво от самото си раждане, всмуквайки с майчиното мляко своето неверие, безразсъдност, малодушие, самонадеяност. И в тази самонадеяност идва време, когато осъзнаваме, че всъщност няма на кого да се надяваме – нашите сили са слаби и е безразсъдно да се надяваш на себе си. Но много често е късно, защото не сме закърмени с вярата в Бога, на Когото може и трябва да се надяваме, в Когото е възможна истинската надежда и истинското упование, понеже Той е извършил делото на спасението и Той е показал силата на Всевишния в този свят.

Но никога не е късно, имайки разум, да осмислим и осъзнаем своята немощ, своето падение, поради нашата самонадеяност, за да повярваме и придобием надежда. Но трябва да включим цялата си сила, както казва Христос: „Възлюбете Бога с цялото си естество, с цялата си сила”. И ни трябва цялата сила, защото забележете колко е трудно „да се включиш”. Та ние от днес за утре не можем „да се включим”, да си подредим деня. Дори да си кажем: „Аз от утре ще започна нов живот, ще се храня, например, п определен начин”, не можем да го направим от раз, нали? А какво остава да промениш целия си мироглед, да придобиеш нова надежда, истинска надежда, да приемеш Всевишния в своя живот.

Но това, което не е възможно за човеците, и ние много често се отчайваме поради тази немощ, повярвайте, това е възможно за Бога! Затова нека Му се молим: „Господи, ела и ме възроди! Ела и ме преобрази! Ти, които си обърнал цялото човечество в пътя към рая!” И силата на Бога в такъв случай няма да се забави да дойде и да ни помогне, защото Неговата сила в нашата немощ се проявява. И това са много важни думи, не баналното, което често повтаряме, а думи, които дават кураж, с който да се въоръжим и да тръгнем. Вярвайки, че сме немощни и виждайки своята немощ, но с твърда вяра и убеденост, че именно тогава нашият вопъл към Бога е истински.

Когато се разболеем как търсим за какво да се захванем, за какви ли не неща, дори при врачки ходим, само и само да се избавим (но това е грешно, не мислете, че е правилно да се ходи по врачки), а какво остава да осъзнаеш, че без Бога всъщност ти си умрял, твоят живот винаги свършва, както река Йордан в Мъртво море. Но това трябва да го осъзнаеш, да размислиш над тези неща и да разбереш, че най-главното в живота всъщност е животът, който трябва да намериш, за да го придобиеш. И осъзнавайки тази немощ, че аз живея, но всъщност живот нямам в себе си, въпреки цялото ми благополучие, което съм придобил, и къща, и семейство, и деца съм родил, и хладилникът ми е пълен, и от нищо нямам нужда... Но така ли е всъщност? В това ли е животът?

Свидетели сме как мнозина от нас казват, че не в това е радостта и не в това е щастието, че нещо друго е необходимо, нещо повече, от което се нуждаеш. Защото животът с всичките блага, които си натрупал, неминуемо върви към края и към гибел – всичко което трупаме тук, е тленно, преходно. Затова Христос казва, че не тези богатства, а другите богатства трябва да се стараем да събираме, тези, които са непреходни и нетленни. Но да събираш непреходни богатства, е възможно само ако вярваш, че можеш да ги принесеш и покажеш на Бога във вечността. Иначе няма смисъл. И атеистичните идеологии, които учат: бъди морален, бъди добър, бъди с доброто... но без Бога – както Адам искаше да бъде като бог, но без Бога – всички такива идеологии се провалят. Защото, ако не можеш това, което събираш, да го покажеш на Бога и да го пренесеш във вечността, не можеш да имаш истинско вдъхновение, за да ги събираш тези блага. А истинското вдъхновение идва от нашата вяра във вечността, вяра, която идва свише като дар от нашия Бог, на Когото се покланяме сега и във вечни векове. Амин.

Да сте живи и здрави, братя и сестри, да се ръководим от това в целия си живот и да се молим на Бога, винаги да ни вдъхновява чрез Своите спасителни дела. Нека Бог да ви благослови, вас и вашите близки, и тези, за които се молите, болните, които сега са на болничен одър, да укрепи, да изцели, и лекарите, които сега се борят за живота на всекиго, да вразуми, да утвърди, да им даде любов към тези, за които се грижат, и да ги запази!
Божието благословение да бъде с всички вас!

Евангелския текст и проповедта може да чуете в прикачения аудио файл ТУК.

Още по темата
Още от Богоявление

Богоявление. Празникът на Светлината

05.01.2019 г. | Катрин Асланоф | Православни празници

На 6 януари Православната църква празнува само едно събитие от живота на Иисус Христос – Кръщението на Господа е единственото събитие, което се оповестява този ден. Четиримата евангелисти считат това събитие за също толкова важно, колкото Разпятието и Възкресението.

Живеем от Богоявление до Богоявление

06.01.2017 г. | иконом Василий Шаган | Православни празници

Какво е за нас, братя и сестри, явяването на Бог? Някои казват, че ние живеем от Богоявление до Богоявление, защото и в раждането на Христос виждаме явяването на Бог, и в Неговото Възкресение. Но днес по особен начин Бог се явява...

Какво се случва в центъра