Богословието като дар и опит. Свети евангелист Йоан Богослов

26.09.2022 г.
Свети евангелист Йоан, византийска икона от 15 в. (фрагмент), манастира Ватопед, Атон, Гърция
Автор: Навпактски митрополит Йеротей Влахос

26 септември  – Успение на св. апостол и евангелист Йоан Богослов

Откъс от доклада на известния православен йерарх и богослов митрополит Йеротей (Влахос), изнесен в Московската духовна академия на 20.09.2009 г.

Христовото Преображение на планината Тавор било значително събитие в живота на Господните ученици, а също и в живота на Църквата, защото там се открила славата на Божеството, чрез човешката природа на Христа, която по силата на ипостасното съединение на човешката природа в лицето на Логоса станала източник на нетварните енергии на Бога.

На планината на Преображението един от тримата ученици бил евангелист Йоан. Той видял славата на Бога, осенил го светлият облак – нетварната скиния на Бога, присъствието на Светия Дух и чул от дълбината на облака гласа на Отца.

Впоследствие той бил и на Голгота, по време на Разпятието, удостоил се да приеме Христовата Майка, Пресвета Богородица, бил ученикът на любовта. С богословско слово той записал тези опити от боговидението в Евангелието, което се явява четвърто по ред, а също и в Съборните Послания.

Евангелието, което написал той, е най-богословското, затова и било наречено от Климент Александрийски „духовно” и било определено то да се чете в Църква от Възкресение до Петдесетница. В течение на цялата църковна година за четене по време на Божествената литургия се избират откъси от така наречените синоптически Евангелия: на Матей, Марк и Лука. По време на светата Четиридесетница, която се явява период на подготовка за кръщаването на оглашените, ние слушаме, че Христос, съгласно Евангелието от Марк, учи, чудотвори и изгонва демоните. От деня на Възкресението обаче, когато новите членове на Църквата са получили кръщение, се чете богословското Евангелие на евангелист Йоан, защото след приемането на тайнството и в периода на Христовото Възкресение те могат по-добре да разберат богословския смисъл, съдържащ се в него.

Евангелието започва с изповядване, че Христос е Словото Божие: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в началото у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлина на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.”(Йоан 1:1-5)

Тук по най-ясен начин Христовото Божество се свързва с живота и светлината.

В цялото четвърто Евангелие ние четем за възраждането на човека, за откровението на Троичния Бог на самарянката, слушаме богословското учение за това, че Христос е хлябът на живота, живата вода, светлината на света, вратата, през която може да се влезе в дома на Отца, вечният живот, добрият пастир, че този, който вярва в Христос, разбира в Светия Дух, че от утробата на сърцето му излизат реките на живата вода и прочее. Удивителни са последните наставления на Христос към Своите ученици преди кръстните страдания, а също и първосвещеническата молитва към Отца, в която Той говори за единството на апостолите в съзерцанието, във виждането на славата Божия, нещо, което се е случило в деня на Петдесетница.

Изключително богословски са и Съборните послания на евангелист Йоан Богослов. Най-вече първото, плод на придобития божествен опит. Характерен е неговият пролог: „Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота (и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам), което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа. И това ви пишем, за да бъде радостта ви пълна” (1Йоан 1:1-4).

Тук по най-ясен начин се открива, че евангелист Йоан е придобил опитно познание за Бога с помощта на слуха, зрението и осезанието. От друга страна, от светоотеческото учение ние узнаваме, че всички телесни чувства на човека, съгласно опита, се преобразяват и удостояват да преживеят Бога и че опитно всички чувства стават едно чувство. Така ясно се открива, че благовестието на евангелиста Йоан към християните не е идеологическо, а по преимущество е плод на опита. Той видял Христа в Неговата слава. На него му се открил истинският Живот, Който бил от началото на света. Не става дума за идеологическо проповядване, рационално, социално, а най-вече за богословско разпространение на Словото Божие, емпирическо, това е вестта за вечния живот. Апостол Йоан проповядва това, което опитно е познал, чрез благодатта Божия.

Също виждаме, че целта на проповедта и пастирството се състои в това, хората да придобият общение с боговидци-светии, а чрез тях и с Троичния Бог. Това ни показва, какво всъщност е Църквата, че тя не е просто социален, филантропски или религиозен организъм, но е място, в което всеки придобива общение с Троичния Бог и със светците в съответствие с основополагащата цел на църковния живот.

Чрез изследване на Евангелието от Йоан и неговите Послания можем да се потопим в атмосфера на богословие, състоящо се от връзката и общението на човека с Бога, явяващ се в нетварна Светлина. В резултат от тази връзка човек придобива богословската добродетел любов. Затова евангелист Йоан бил наречен от Църквата богослов.

(вж. цялата статия - ТУК)

Още по темата
Още от Православни светии

Когато светителят Николай хваща меча

06.12.2022 г. | архимандрит Сава Мажуко | Православни празници

Ако някога решат да изпишат икона с истински пастир, образът вече е намерен. Правдолюбивият старец, хващащ острието на меча с голи ръце, старецът, презрял болката и опасността, когато ставало дума за истината – това е чудотворецът Николай, угодил на Бога с безстрашната си доброта и благословеното си правдолюбие.

Св. Мина: Христòв бях, и съм, и ще бъда!

11.11.2022 г. | Архангел.бг | Православни празници

Звезда, шествуваща към Бога, си се показал, великомъчениче Христòв – както в стари времена звездата Витлеемска бе проповедница на мъдреците, тъй и ти и до днес проповядваш Христа, Начинателя и Извършителя на всички чудеса...

Кой е като Бога?

08.11.2022 г. | Архангел.бг | Православни празници

Първенецо на ангелите, избави от бурята на изкушенията и от бедите нас, които с радост и любов честваме твоя тържествен пресветъл ден; защото ти си велик помощник в бедите и пазител и застъпник от злите духове в смъртния час на всички, които пеят на нашия Владика и Бог: Алилуия!...

Какво се случва в центъра