Бог се яви на човеците

06.01.2022 г.
източник: plevenzapleven.bg
Автор: свещеник Илия Попов

Проповед на свещеник Илия Попов на Богоявление – 6 януари, 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Честит празник, братя и сестри!

Какво отбелязваме днес? Самото име на празника ни дава понятие какво се е случило всъщност на днешния ден. Днес Бог се е явил на човеците. Днес Бог е утвърдил тази истина и е дал  познание за Себе си, че Той наистина е един Бог в три Лица. В Стария Завет ние виждаме няколко свидетелства, от които разбираме, че Бог все още много пестеливо открива тази тайна, тази истина, имайки предвид склонността на старозаветните люде, живеещи в иститнната вяра, и това, колко е крехка тя, и колко лесно могат те да се отклонят към вярванията и ученията на околните народи и племена, сред които са живеели, да изпаднат в идолопоклонство.

В началото, когато Бог сътворява света, казва: Да сътворим човека по Наш образ и по Наше подобие, – като това ни намеква за Неговата троичност. Бог сам се съветва със Себе си. Когато после отиде при Авраам, Той се яви също в троичен вид – във вид на три ангела – дойде и възвести, че Сара ще има син, който пък на свой ред сам стана предобраз на нашия Господ Иисус Христос. Но в Новия Завет ние вече виждаме тази велика тайна и истина. И ние всъщност, черпейки от истините на тази вяра, ставаме причастни на вечния живот. Защото какво е вечният живот, ако не познанието на единия истински Бог?!

А какво означава да познаваме Бога? Нима това означава само да знаем, че Той е един Бог в три Лица? Това означава да имаме някакви конкретни отношения с този Бог – да Го търсим, да се стремим към Него. Да познаваме някого, това не значи само да знаем кой е и къде живее, а  да имаме нещо в сърцето си към него. И ако тази истина, която Бог е дал на нас човеците, не ни прави различни, не ни кара да положим новото начало в нашия живот, да променим всичко онова, което ни отделя от Бога и ни прави причастни на вечно осъждане, то тогава няма никакъв смисъл в нашата вяра. И ако в Стария Завет древните иудеи наистина са имали склонност и залитали към идолопоклонство, имайки предвид и техните царе, то трябва да кажем, че в Новия Завет доста често ние самите, макар и носейки името християни, също ставаме идолопоклонници, братя и сестри. Как? Принасяйки своето здраве, своя живот, своите мисли и чувства в жертва на онова, което ни прави чужди на Бога и на Божията благодат – на нашите вредни и зли навици, на нашите похоти, на нашите страсти. Ето с кое трябва ние да се борим.

Ние всъщност наистина живеем от Богоявление към Богоявление. От богоявлението на нашия Спасител по плът, което наскоро отбелязахме – Неговото раждане – като прие човешка плът, понизи Себе си, за да можем ние да бъдем въздигнати в онази свобода и онова достойнство, в което изначално бяхме сътворени. Към днешния ден, в това богоявление, в което Той разкрива тайната на Своето божество, дава ни да разберем  Кой всъщност е Той – единия истински Бог – утвърждавайки Христос, като Негов Син. Неслучайно чуваме днес в Евангелието: Това е моят възлюбен Син, Него слушайте.

Някои сигурно биха казали: Как да Го слушаме, когато Той вече две хиляди години не е сред нас?... Цялото Евангелие, братя и сестри, е пропито от примера и словата на нашия Спасител, които трябва да бъдат основа на нашия живот. И Той е и днес тук, сред нас. Неслучайно на всяка една Литургия се чете това слово, за да може ние да слушаме онова наставление и онова свидетелство на нашата вяра, което трябва да ни утвърждава и прави силни в надеждата, крепки във вярата и непоклатни в любовта. Онова, което Бог е утвърдил в тайнствата на Църквата, чрез които ние се усъвършенстваме в тази вяра и се утвърждаваме в нея.

Следва Възкресението на нашия Спасител – следващото богоявление – в което всъщност ние празнуваме победата над греха и смъртта, заради която Христос прие човешка плът, за да можем съответно ние да наследим вечния живот. И последното богоявление, братя и сестри, когато Христос отново ще дойде, но не в образ на раб, на обикновен смирен човек, да принесе Себе си в жертва, а като такъв, Който ще има да въздаде всекиму според делата и всекиму заслуженото според неговия живот.

И тъй, нека се готвим за това, братя и сестри, защото, ако ние мислим и се надяваме, че може да станем преки свидетели на това събитие, то Божият промисъл може да се окаже друг. Може да си отидем по всяко време от този свят и да се окажем, подобно на онези петте неразумни девици, когато дошъл Женихът, пред затворените врати, а отвътре да чуем: Истина ви казвам, не ви познавам... За да получим онова с онези мъдрите, благочестивите – символ на тяхното благочестие било именно маслото, което греело в техните светилници – нека и ние, братя и сестри, докато сме в плът, да се потрудим за това.

Честитя ви славното Божествено явление и ви пожелавам мир в домовете, душевно и телесно здраве, много ревност, вяра, воля да следваме Христа и във всичко да се опитаме да бъдем подобни Нему – и в търпението, и в смирението, но най-вече в любовта, заради която и днес Бог ни яви Себе си, за да може ние да се спасим. Амин!

Още по темата
Още от Богоявление

По правите пътеки на Бога

05.01.2022 г. | иконом Василий Шаган | Православни празници

Човешкият род от падението на Адам и Ева се разболя от смъртната болест. И трябваше да дойде Спасител. И когато пророкът каза: Направете прави пътеките на Този, Който идва, – иска да ни каже: Отворете себе си за Този, Който идва – тоест в своята немощ, приемете Лекаря, Който идва да изцели целия човешки род...

Да придобием живота. Богоявление-2021

06.01.2021 г. | иконом Василий Шаган | Православни празници

Да се радваме, че е възможно, че се е случило спасението на човешкия род. Река Йордан се е върнала към изворите и може да тече наобратно. Стига да пожелаем ние, човешкият род, да пожелаем да се върнем към изворите, да се върнем към дома на нашия небесен Отец...

Богоявление. Празникът на Светлината

05.01.2019 г. | Катрин Асланоф | Православни празници

На 6 януари Православната църква празнува само едно събитие от живота на Иисус Христос – Кръщението на Господа е единственото събитие, което се оповестява този ден. Четиримата евангелисти считат това събитие за също толкова важно, колкото Разпятието и Възкресението.

Какво се случва в центъра