Духовно просветен център

Бог се яви на човеците

06.01.2020 г.
източник: plevenzapleven.bg
Автор: свещеник Илия Попов

Проповед на свещеник Илия Попов на Богоявление – 6 януари, 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Честит празник, братя и сестри!

Какво отбелязваме днес? Самото име на празника ни дава понятие какво се е случило всъщност на днешния ден. Днес Бог се е явил на човеците. Днес Бог е утвърдил тази истина и е дал  познание за Себе си, че Той наистина е един Бог в три Лица. В Стария Завет ние виждаме няколко свидетелства, от които разбираме, че Бог все още много пестеливо открива тази тайна, тази истина, имайки предвид склонността на старозаветните люде, живеещи в иститнната вяра, и това, колко е крехка тя, и колко лесно могат те да се отклонят към вярванията и ученията на околните народи и племена, сред които са живеели, да изпаднат в идолопоклонство.

В началото, когато Бог сътворява света, казва: Да сътворим човека по Наш образ и по Наше подобие, – като това ни намеква за Неговата троичност. Бог сам се съветва със Себе си. Когато после отиде при Авраам, Той се яви също в троичен вид – във вид на три ангела – дойде и възвести, че Сара ще има син, който пък на свой ред сам стана предобраз на нашия Господ Иисус Христос. Но в Новия Завет ние вече виждаме тази велика тайна и истина. И ние всъщност, черпейки от истините на тази вяра, ставаме причастни на вечния живот. Защото какво е вечният живот, ако не познанието на единия истински Бог?!

А какво означава да познаваме Бога? Нима това означава само да знаем, че Той е един Бог в три Лица? Това означава да имаме някакви конкретни отношения с този Бог – да Го търсим, да се стремим към Него. Да познаваме някого, това не значи само да знаем кой е и къде живее, а  да имаме нещо в сърцето си към него. И ако тази истина, която Бог е дал на нас човеците, не ни прави различни, не ни кара да положим новото начало в нашия живот, да променим всичко онова, което ни отделя от Бога и ни прави причастни на вечно осъждане, то тогава няма никакъв смисъл в нашата вяра. И ако в Стария Завет древните иудеи наистина са имали склонност и залитали към идолопоклонство, имайки предвид и техните царе, то трябва да кажем, че в Новия Завет доста често ние самите, макар и носейки името християни, също ставаме идолопоклонници, братя и сестри. Как? Принасяйки своето здраве, своя живот, своите мисли и чувства в жертва на онова, което ни прави чужди на Бога и на Божията благодат – на нашите вредни и зли навици, на нашите похоти, на нашите страсти. Ето с кое трябва ние да се борим.

Ние всъщност наистина живеем от Богоявление към Богоявление. От богоявлението на нашия Спасител по плът, което наскоро отбелязахме – Неговото раждане – като прие човешка плът, понизи Себе си, за да можем ние да бъдем въздигнати в онази свобода и онова достойнство, в което изначално бяхме сътворени. Към днешния ден, в това богоявление, в което Той разкрива тайната на Своето божество, дава ни да разберем  Кой всъщност е Той – единия истински Бог – утвърждавайки Христос, като Негов Син. Неслучайно чуваме днес в Евангелието: Това е моят възлюбен Син, Него слушайте.

Някои сигурно биха казали: Как да Го слушаме, когато Той вече две хиляди години не е сред нас?... Цялото Евангелие, братя и сестри, е пропито от примера и словата на нашия Спасител, които трябва да бъдат основа на нашия живот. И Той е и днес тук, сред нас. Неслучайно на всяка една Литургия се чете това слово, за да може ние да слушаме онова наставление и онова свидетелство на нашата вяра, което трябва да ни утвърждава и прави силни в надеждата, крепки във вярата и непоклатни в любовта. Онова, което Бог е утвърдил в тайнствата на Църквата, чрез които ние се усъвършенстваме в тази вяра и се утвърждаваме в нея.

Следва Възкресението на нашия Спасител – следващото богоявление – в което всъщност ние празнуваме победата над греха и смъртта, заради която Христос прие човешка плът, за да можем съответно ние да наследим вечния живот. И последното богоявление, братя и сестри, когато Христос отново ще дойде, но не в образ на раб, на обикновен смирен човек, да принесе Себе си в жертва, а като такъв, Който ще има да въздаде всекиму според делата и всекиму заслуженото според неговия живот.

И тъй, нека се готвим за това, братя и сестри, защото, ако ние мислим и се надяваме, че може да станем преки свидетели на това събитие, то Божият промисъл може да се окаже друг. Може да си отидем по всяко време от този свят и да се окажем, подобно на онези петте неразумни девици, когато дошъл Женихът, пред затворените врати, а отвътре да чуем: Истина ви казвам, не ви познавам... За да получим онова с онези мъдрите, благочестивите – символ на тяхното благочестие било именно маслото, което греело в техните светилници – нека и ние, братя и сестри, докато сме в плът, да се потрудим за това.

Честитя ви славното Божествено явление и ви пожелавам мир в домовете, душевно и телесно здраве, много ревност, вяра, воля да следваме Христа и във всичко да се опитаме да бъдем подобни Нему – и в търпението, и в смирението, но най-вече в любовта, заради която и днес Бог ни яви Себе си, за да може ние да се спасим. Амин!

Още по темата
Още от Проповеди

За съда на любовта и пътя на промяната

22.02.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В онзи ден всичко ще премине, дори вярата и надеждата, и ще остане само любовта. И изправени пред Божията любов, ние ще можем категорично да видим себе си – доколко сме разрушили вложеното в нас от Бога, доколко сме изгубили своята човечност.

Всичко мое е твое

17.02.2020 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Господ Иисус Христос можеше да разкаже само тази първа част, за блудния син, която е толкова оптимистична... Защо разказва и за другия син? Този разказ за сина, който винаги следвал баща си, се отнася за всички християни...

Време е да сверим докъде сме стигнали

16.02.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Дали сме още с блудници, или вече се обръщаме към Бога; дали, вече ни посрещат на трапезата и имаме мир и радост в сърцето си, или сме онзи, верният, който работи на нивата и още не се е върнал при баща си, за да види трапезата Му пълна с блудници, чиито нозе умива лично Отца му и се радва, че са живи.

Какво се случва в центъра

Семейство и възпитание

Защо ни е нужен баща? (ВИДЕО)