„Блажени милостивите”: за чудесата на духовната аритметика

11.02.2022 г.
Умножаване на хлябовете, 2018, художник - Елена Черкасова
Автор: протойерей Владимир Хулап, Екатерина Соловьова

Проповедта на планината отразява същността на християнското нравствено учение. Една от заповедите, казани там е и тази: „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани” (Матей 5:7). Към каква милост призовава Христос? И защо само милостивите могат да бъдат истински щастливи? Своите разсъждения по темата споделя протойерей Владимир Хулап, заместник-ректор по учебната дейност на Санкт-Петербургската духовна академия.
(Разговор в предаването „Слово” на православния телевизионен канал „Союз”, 17.01.2017 г.)

– Отец Владимир, за какво е тази заповед? За благотворителността, която не се прави само от християните, или не само за нея?

– Включително и за нея.

Ако погледнем староеврейската дума за „милост”, „милосърдие” – „хесед”, която се използва още в Стария Завет, тогава един от възможните преводи приблизително е – да се облечем в кожата, в живота на другия човек, да разберем проблемите му, неговите скърби. Затова милостта или милосърдието за християните не се ограничава до някакви външни дела. В случая става дума за вътрешното състояние на душата и за отношението към заобикалящия ни свят.

Едно такова влизане в кожата, в кожата на човека, извършва и самият Христос, когато Бог в Негово лица влиза в света и приема човешка плът, разбирайки по този начин какво е страдание, какво е глад, жажда, физическо натоварване, какво е смъртта – при това много тежка смърт, на Кръста.

Християнският Бог е милосърден Бог, състрадателен Бог. Не просто някакъв дядо, както Го изобразяват, на облак, далеч от реалните проблеми на човечеството; не, това е Бог, Който слиза в човешкия свят на проблемите, болестите, мъката и е готов да понесе заедно с всеки човек цялото това бреме.

Той е милосърден. И затова в Новия Завет четем такива думите, че трябва да бъдем милосърдни, както е милосърден нашият Небесен Отец (вж. Лука 6:36), както е милосърден Бог, Който дава на човек всичко необходимо за живота, Който му дава самия живот, Който му дава близки хора, необходими за този конкретен човек.

Но от друга страна, разбира се, милосърдието е нужно не в някакъв идеален свят, където няма нищета, няма скръб, няма страдание. Милосърдието, освен всичко, е едно напомняне, че светът тук, днешният свят е несъвършен, той носи отпечатъка на греха – греха на цялото човечество, първородния грях, но и греха на всеки един от нас.

Тъй като проблемите, които възникват в живота ни, най-често са резултат или от нашите неправедни, както ги наричат християните, греховни действия, или от същите греховни действия на други хора спрямо нас.

Човек се оказва център или на милосърдие, или на някаква омраза и гняв, на някакви отрицателни емоции. И от това, каква позиция ще заеме той, зависи целият му живот. Той може да получава удовлетворение, наслада от това, че манипулира други хора, че минава през трупове, че постъпва жестоко, че унижава някого. Но дали ще бъде щастлив от това?

Заповедите на блаженствата говорят именно за щастието, при това щастието се разбира не като някаква моментна човешка емоция. Може да изпитаме щастие, когато отмъщаваме на някого, който ни е обидил, тоест отмъщението е сладко, усеща се едно такова чувство – да, победих, утвърдих се. Но минава известно време: дни, месеци, години, и ние разбираме колко глупави са били нашите обиди, колко плитки са били нашите емоции, колко дълго сме вървели през плитки води, страхувайки се да влезем в тази огромна прошка от милосърдие и любов.

Истински щастлив може да бъде само човек, който, казано на светски съвременен език, гледа на другите положително, милосърдно, с любов. Този, който е готов да „влезе в кожата” на другия човек, да разбере проблемите му, а не веднага да го осъжда, дори ако този човек се държи различно от начина, по който се държа аз.

Така се променя гледната точка за света около нас. А ако тази гледна точка се промени, тогава душата и сърцето на човека се променят, и тогава в най-трудните ситуации този човек може да стане не източник на униние и депресия, а напротив, да излъчва радост, да излъчва любов и милост, когато и на него, и на всички около него им е много, много трудно.

– Наистина ли Бог има нужда от нашите милостиви дела? Излиза, че християнинът върши добри дела, за да „спечели” спасението си?

– Бих казал, че това е леко опростено разбиране за християнството – че трябва да съберете определен брой грехове и определен брой добри, праведни дела, и съответно на Страшния съд, ако има едно бяло камъче повече, тогава Бог ще помилва човека.

Всъщност всички наши действия, както добри, така и лоши, са външен израз на това, което се случва в нашата душа. Това са две страни, които са свързани: това, което правим, изразява онова, което мислим, чувстваме, което външният свят не вижда. „По плодовете им ще ги познаете”, казва Христос. Тоест плодовете – някакви външни действия – показват какво има в сърцето на човека.

Но, от друга страна, и външното, делата на милосърдието – дори ако не изпитваме чак такова радостно чувство и ги правим понякога малко насила, след известно време те променят нашето вътрешно състояние.

Милосърдието за християните е любов. А любовта винаги е жертвена. Любовта не е просто чувство, тя е онова, което се принася като дар на любимия човек. И следователно съпругът може дълго да повтаря на жена си, че я обича, но ако измие чиниите вечерта, въпреки че не му харесва, а и може да е уморен – това вече ще бъде дело на любов.

Христос на Кръста очевидно не изпитва чувство на любов към света, Той изпитва чувство на болка, страдание, но това именно е дело на любовта, израз на това, което е вътре в Него. И всеки човек е призован да направи същото. Призован е не за да върши по едно, три или пет добри дела всеки ден – макар че би било чудесно, ако всеки от нас имаше определен ежедневен минимум добри дела. Заповедта казва, че на определен етап от вършенето на милосърдни и добри дела, милостта към другите хора трябва да стане неразделна част от нашата вътрешна природа.

Минавайки покрай човешката нужда, минавайки покрай нечия скръб, ние вече не бива просто да си мислим: „Ами той сам си е виновен! ”, или: „Е, слава Богу, че положението в моето семейство (или нещо друго) не е толкова лошо”, или: „Нека се обърне към държавните институции”. Трябва да разберем какъв е проблемът на този човек, и да помогнем – при това под милосърдие не се разбира непременно  материална помощ. Тоест много често човек си казва: та аз самият съм беден, нямам пари, как мога да помагам на нуждаещи се?

В съвременния свят, в който има толкова мобилни телефони и социални мрежи, много беди се случват заради самотата, заради това, че човек няма с кого да поговори, да разкаже за проблемите си. Затова дори и най-бедният би могъл да извърши дело на милосърдие, да прояви милост, без да дава парична сума, а просто като изслуша човека и му покаже, че той е важен за него, а не изоставен от всички.

При такова отношение към света всяка среща има потенциала да бъде среща на милостта. Тогава една добра дума, благ поглед, приветлив поздрав към човека ще променят ситуацията и атмосферата около нас.

Ако от нас се излъчва този дух на доброта и любов, тогава и нашият живот ще стане по-пълноценен, по-щастлив и по-радостен. Тъй като около един мрачен човек се разпространява неговият негативизъм; но ако човек излъчва щастие, излъчва радост, всичко това определено ще си върне и той ще получи същото.

– Излиза, че отношенията ни с ближните са тясно свързани с отношенията ни с Бога?

– Говорейки за милосърдие, непременно трябва да имаме предвид и прошката. В Евангелието има много притчи, в които се говори за прошката. Христос казва, че ако искаме да получим прошка от Небесния Отец, от Бога, тогава трябва да простим и на нашите ближни. В молитвата „Отче наш” се молим с думите: „прости нам дълговете (тоест греховете), както и ние прощаваме на длъжниците си (тоест съгрешилите против нас)”. В нашия живота постоянно се разиграват същите взаимоотношения, които ние волно или неволно проектираме върху отношенията си с Бог.

Ако искаме щастие в отношенията си с Бога, ако искаме пълнота, прошка на греховете си, то за това е нужно не да се устремяваме към някакви висоти, а да се огледаме наоколо и да видим: на кого мога да дам същото - на близките си в моето семейство, на тези, с които заедно работя или уча?

И тогава нашите ежедневни контакти и малки добри дела ще получат съвсем различно съдържание, ще влязат в перспективата на връзката ни с Бога, ще получат едно ново небесно, изначално високо, непознато досега усещане и измерение, което ще ни помогне да вървим по-нататък през живота, увеличавайки този поток на любовта, поток на милосърдието, който се разпространява около мен.

В Стария Завет имало заповед за десятъка – десет процента, който трябвало да се даряват на бедните или на храма. В Евангелието няма такава заповед. Христос казва, че човекът е напълно свободен. И в същото време, това не е някакъв предел, това не е някаква долна граница, която ще ми позволи да огранича своето милосърдие и да кажа: - Ето, направих това, това, това, а нататък ще живея, както реша.

Христос ни призовава да инвестираме всички сто процента от живота си – не финанси, не пари, а онази вътрешна енергия на чувства, емоции, разум, които сме получили от Бога.

Човек, когато прави някакви вложения, особено във време на криза, винаги си мисли: ще инвестирам само толкова – онова, което не се страхувам да загубя в краен случай. Но Христос говори за нещо съвсем различно – за онова, което трябва да дадем на хората, и това даване действа по други закони, а не по законите на аритметиката.

Ако имам ябълка и я дам, според законите на аритметиката: едно минус едно е равно на нула, тоест оставам без нищо. Но според законите на духовния живот минусът придобива вертикално измерение и се превръща в плюс, дава ново съдържание.

Ако съм дал нещо на някого, това значи, че съм останал с празни ръце, в които мога да приема нов дар: от Бог, от околните, от живота, от всичко, което ми се случва.

Затова, колкото повече изпразваме ръцете си, давайки нещо на другите, толкова повече жизнено пространство ни остава, за да приемем нещо ново в живота си, което да го изпълни с едно съвсем различно качество.

И точно това постоянно ново изпълване, постоянното отместване и разширяване на нашите граници, е истинското щастие и блаженство, за което говори заповедта.

Разговор в предаването „Слово” на православния телевизионен канал „Союз”, 17.01.2017 г., водещ – Екатерина Соловьова.
Запис на беседата (видео и аудио на руски ез.) – ТУК

Текст: azbuka.ru  
Превод: Румяна Рашкова

Още по темата
Още от Милосърдие

Енорийска задружност за Рождество Христово - 2024

28.11.2024 г. | Милосърдие

Започва милосърдната кампания Енорийска задружност на храм „Св. Архангел Михаил“ и храм „Св. Николай Чудотворец”. Да дарим радост за Рождество Христово на хората в затруднение и на децата от Центровете за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) - Варна! Продуктите се събират до 22 декември.

Милостинята е висше изкуство

12.11.2024 г. | Свети Йоан Златоуст | Милосърдие

"И така, да вървим, и да отведем и децата, и ближните си в училището по милосърдие. Човек преди всичко е длъжен да се учи на милосърдие, защото тъкмо то го прави човек." На 13 ноември Църквата почита паметта на св. Йоан Златоуст.

Православна църква почита чудотворната икона на Богородица „Радост за всички скърбящи”

24.10.2024 г. | Архангел.бг | Милосърдие

На 24 октомври Православна църква почита чудотворната икона на Божията Майка „Радост за всички скърбящи”. С решение на Светия Синод на БПЦ, този ден се отбелязва и като Ден за молитва за децата с увреждания и техните семейства...

Какво се случва в центъра