Разказ по спомени от поклонническо посещение в Света гора, Атон

27.10.2014 г.
Автор: Димо Димов

Според преданието Св.Богородица и Йоан на кораб за Кипър потърсили спасение от морска буря на източния бряг на Атон, до сегашния Иверски манастир. Възхитена от природата, Богородица помолила Иисус да и отреди в дар Атон. От небето се чул глас: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, който търсят мъдрост“.

 

Най-добър сезон за поклонение в Света гора, Атон е пролетта. Групата ни от Варна беше на 5-дневно посещение там в началото на май 2014.

След завръщането впечатленията, които още не са се превърнали в спомени, владеят съзнанието, дори в гъмжащия от преходни новини и страсти ден. Колко е различен животът на Атон. Дори видян за кратко с очите на поклонник. Няколко месеца по-късно само снимките от екрана на компютъра оживяват спомените за дните, прекарани в градината на Богородица.

В началото на хронологията на пътуването, отразено в поредица от над 1000 снимки, са пейзажите от новата подбалканска магистрала, пътят през Димитровград и Хасково, каменната магия на родопското светилище Перперикон, замръкването в подредения двор на църквата на отец Боян Саръев в Кърджали, в чиято хотелска част ни настаниха да пренощуваме. Беше неделя, но сварихме да влезем и да запалим свещ в църквата по същото време, когато отец Саръев гостуваше на Кеворкян във „Всяка неделя“. Стенопис до наподобяващата луксозна килия стая за нощуване изобразява св. Антоний Велики с вдигнат показалец и свитък с надпис: “Монахо, да не те мами преситеност на стомаха. Подчинението с въздържание покорява демона.“

На другия ден пътьом посещаваме светилището на Орфей край с. Татул. Фигурите ни в дъждобрани обхождат мокрите камъни по разкопания хълм под табела с надпис: „Скален гроб саркофаг, ІІ-ро хил. пр. Хр.“ Колата минава по тесни пусти пътища през най-бедния район на Родопите. Възвишенията край пътя сякаш подканят някой да разкопае пръстта по тях, за да се покажат на бял свят крепостни стени, светилища, гробници.

Следва добре поддържаното шосе към прохода „Маказа“ и фургоните на новооткрития гранично-пропускателен пункт. Нататък в Гърция е новият път надолу към морето. Продължаваме по магистралата за Кавала, успоредно на веригата вдясно „мрачни и застрашително надвиснали български планини“, както ги е описал Хемингуей в един от военните си разкази. Ето снимки от гр. Кавала, където се разхождаме на фона на яхти и палми в пешеходната зона на пристанището, преди да продължим по магистралата към Солун, от която при Аспровалта отбиваме вляво, минаваме през Олимпиада, спираме в Стагира на площадчето с паметника на родения там Аристотел и вземаме финалните за понеделника километри до градчето Урануполи, където ще пренощуваме преди ферибота за Атон на другата сутрин.

Урануполи е последното населено място на един километър от границата с Атон и входно-изходен пункт на самоуправляващата се монашеска  държава Атон. Тук пътниците пренощуват преди сутрешния кораб за манастирските пристани. Жителите предлагат нощувки в хотелчета и частни къщи. На пристана с характерната за полуострова стара каменна стражева кула има мъничък параклис – за един човек – да запали свещ и да се помоли пред иконостаса. Градчето може да се разгледа за един час преди лягане. Виждат се осветени рецепции, струпан багаж и свещеници в раса, които тук се ползват с привилегии при настаняването. Продукти се зареждат от магазинчета и от супермаркет на главната улица. От балкона на една къща ни заприказва на български немлада жена – домашна прислужница от Петрич. Нощта на престоя ни в Урануполи беше тиха. От заведенията на пясъка, пред които сервитьори приканват да влезеш, не се чува музика. Не се виждат пийнали компании. Малки групи, сред които неизменно има и свещеници, разговарят и вечерят с предчувствие за утрешния ден.
По-късно прочетох, че Урануполи е курортно градче, основано 350 г. преди Христа, а каменната кула на пристана от ХІV-ти век е най-старата и най-голямата запазена стражева кула на Халкидическия полуостров.

Граница на монашеската държава Атон е бордът на ферибота. Тя се преминава с входни визи, които се издават на брега само на мъже и момчета. Сутринта корабчето потегля в 9 часа. В канцелария в центъра на Урануполи, където работят 3-4 служители, се издават на момента, но след предварително одобрение по не съвсем ясна за мен процедура индивидуални визи за посещение в Атон. В канцеларията бяхме с багажа към 8 сутринта. Тук възникна и първият проблем. След проверка на името от личната карта в техните компютри чухме обезкуражаващото: „Мистър Д., но апликейшън, мистър М., но апликейшън!“. Водачите на групата се отделиха встрани и извадиха телефоните. Проблемът неочаквано, може би защото не разбрахме как точно, се уреди и преди 9 часа си получихме визите току-що разпечатани на принтера (моята сега е поставена в рамка в къщи). Смогнахме да купим билети за ферибота и да се озовем на пристана сред натоварени с багаж мъже и няколко боботещи камиона със строителни материали. Всички чакаха да се качат на акостиралото корабче. Горната открита палуба се изпълни с пътници – много повече, отколкото можаха да се настанят по закрепените за пода пейки. Останалите застанаха на перилата или насядаха върху багажа си. Веднага след потеглянето на корабчето започна неочаквана атракция – десетки гларуси налетяха над главите на развеселените пътници да кълват храна от протегнати ръце. Времето беше прекрасно, корабчето пореше сините води на един хвърлей разстояние от Атонския бряг, а вдясно си синееше силуетът на Ситония – средния от трите пръста на Халкидическия полуостров.

На 15-20 минути един от друг следват пристаните на атонските манастири. Някои от манастирите са на самия бряг, други са навътре в планината. Пристанът на българския манастир „Св. Георги – Зограф“ е втори по ред. Корабчето акостира със спусната в движение платформа и по нея за минути слязохме на брега. Докато се огледаш и корабчето се е отдалечило. Ето старата стражева кула от големи камъни с метално скеле около нея (често срещана картина на Атон), ето нова двуетажна постройка на брега с вид на манастирско крило с дървени чардаци, около която се мяркат строители, ето зад  нея и стара сграда с порутени стени и покрив. Поемаме по земния път към манастира, като преди това качваме багажа си на случайно отпътуващо нататък камионче.

„Св.Вмчк Георги – Зограф“( осн. 980 г.) – българският манастир на Атон.

На тази снимка групата тръгва от пристана към манастира. В началото свещеникът ни напътства: „Това място е чисто. Няма суета. Измежду монасите през вековете има много светци. Полуостровът е примамлив, но има ограничения и забрани – за посещения на жени, за къпане в морето, за употреба на месо и на алкохол. Може да станете свидетели на неприятни неща, свързани с бита. Може да видите дори братя да се карат. Но това е на повърхността, то не е определящо. Важното е да се усети същността на живота тук, посветен преди всичко на служба на Бог чрез молитви и послушание.“ След два часа път във вътрешността, през които възприемаме с отворени сетива дивната природа на Атон – свежата растителност, полюляваните от вятъра като пламъчета на заровени в земята свещи тънки зелени кипариси – стигаме до поляната при дървения стълб с указателните табелки, от който в просеката между дърветата за пръв път се провижда величествената сграда на Зографската света обител. Покрай високите стени към входа на манастира води сенчест каменен път. Жоро ни разказва, че миналата година тук срещнали възрастен монах да работи нещо приведен. Поздравили се и той им казал: „Дойдох да пооскубя тревата по пътя, че е буренясал.“ Това бил игуменът. Първата гледка на манастира  изпълва с благоговение. Преди да влезем в обителта вляво долу се виждат подредени обработвани градини, в които се мяркат хора.

Отдъхваме си до големия портал и като новопристигнали отиваме в архондарницата – просторно помещение на втория етаж, където изпълняващи послушание да посрещат гостите на манастира монаси ни предлагат кафе или чай, малка чашка ракия, купичка с парченца розов локум и прясна вода в големи кани. Около съседна масичка няколко гости-свещеници си говорят тихо на непознат език. След като се осведомиха за нас, ни регистрираха, разказаха ни за реда в манастира – кога са службите в църквата, кои са светите места наоколо, кога се отваря трапезарията и ни показаха стаята, в която се настанихме – висока, с дъсчен под и метални легла, застлани с одеала. В рамките на прозорците стените са дебели повече от метър. На перваза на един от прозорците се застла легло за 4-годишния Панайот, който тутакси се настани във владението си.

Ето тук вървим през гората към отшелническата пещера-килия на Козма, по-късно Св.Козма Зографски, чиито мощи се съхраняват в църквата на манастира. До килията високо в скалата се стига по стръмни, тесни и изтрити стъпала, издълбани в камъка. От отвора се вижда надалеко горската пустош. Тук отецът отслужи молитва. Разказаха се чудеса за живота на светия старец: Веднъж двама монаси от манастира, които му носели храна, преди да се качат при него оставили долу стомната с вино, за да го изпият сами на връщане. Когато си тръгвали Козма им рекъл: „И да не пиете от стомната“.  Единият монах не обърнал внимание на тези думи, но другият излял виното и от стомната паднала една змия и се скрила в тревата. Когато старецът Козма умрял, дивите животни се събрали пред скалата, всяко надало вик на своя си език и се разотишли.

Монасите са в манастира, за да се молят, а поклонниците – за да се покланят.  Това е основното занимание. Молитвите в църквата са сутрешна, обедна, вечерна и нощна. На дневните присъстват и поклонници. В голямата съборна църква „Св. Георги“ в двора на Зографската обител се поклонихме пред вековни изографисани и стенописани икони и пред съхраняваните мощи на светци. Тук са и двете големи чудотворни икони на патрона Св. Георги. Според легендата, едната – Фануилската, е самоизографисалата се тук изчезнала по същото време в Сирия икона с образа на светеца, която е дала името на манастира. За нея казват, че е на благия Св. Георги. Другата – Аравийската, е доплавала от Арабия, изтласкана от вълните до източния бряг на Атон. От близките манастири се събрали братя и влезли с лодки в морето да я извадят. Това се удало на български монаси. Натоварили я на необучено муле и след дълъг път през гората то спряло с нея на поляна недалеко от Зографския манастир. На това място  построили малък параклис, до който всяка година на 6 май се провежда литийно шествие. Иконата била пренесена в манастира. Веднъж един посетител-епископ допрял пръста си до иконата и казал: “Това ли е войнственият св. Георги?!“ В този миг пръстът му хлътнал в иконата, сякаш захапан и останал без една фаланга, белег от която може да се види до ноздрата на св. Георги от иконата.

Двете икони са помогнали за избавление на много хора.

Килията, в която се съхранява оригиналът на „История славяноболгарская“, ни показа йеродякон Атанасий, църковно-богословски редактор от името на манастирското братство на новото, второ печатно издание на „Историята“ на преподобния Паисий Хилендарски, излязло от печат през 2013 г. в чест на 250-г. от създаването й. В предговора игуменът на Зографската света обител архимандрит Амвросий пожелава “... изданието да принесе полза ... на всички българи ... за тяхното духовно пробуждане...“. Отново, след толкова години.

Изданието е на Военно издателство – София и включва два тома в твърда подвързия:
1. „История славянобългарска – критическо издание с превод и коментар“ в обем от  430 стр., за чиято основа е взет текста на Зографската чернова (Зогр. 43); 2. „История славяноболгарская“ – факсимиле на Зографската чернова от 1762 г.

Можахме да надникнем и в т. нар „царска“ приемна за официални гости на манастира.

В столовата усетихме установената от векове традиция на хранене при пълна тишина. На масите са наредени чинии с храна, прибори, чаши, хляб, зехтин, кани с вода и вино, плодове. След първата камбанка започва храненето. След втората се наливат чашите, а след третата храненето се преустановява. През цялото време се чува гласа на изправен встрани монах, който чете молитви. Храната, хлябът, виното, плодовете са от манастирското стопанство. На масите бяха сложени боб, зелена салата, сирене, маслини, ябълки. Водата е от чешмата в двора. Въпреки че храненията през деня са две, а в определени дни – веднъж, на масата до нас един вглъбен в себе си монах отчупи няколко трохи от хляба и дори не докосна приборите и другата храна.

Влязохме и в хлебопекарницата на м. Гавриил. В околностите близо до манастира разгледахме градините, стопанството и работилницата за зехтин.

В магазина на манастира купихме новото издание на „История славяноболгарская“, иконки, книги и сувенири, зехтин. Донесените от Атон икони няма къде повече да се осветяват, тъй като идват от Света гора.

Внукът ми Данаил се запозна с няколко монаси и най-напред в магазина на манастира с един благо усмихнат приветлив монах, който го заговори: „Ти как се казваш? Аз съм монах Георги. Вземи тези иконки, да ги раздадеш на твоите приятели. Ще се помолиш ли за мен и за моя другар да сме добри монаси?“. След завръщането в Урануполи, още като стъпихме на брега, Дани влезе в параклисчето на пристана да изпълни молбата на монах Георги.

През нощта, вървейки полузаспал по коридорите на манастира, по които притичват котки и може да се движи камион, на един от горните етажи се озовах на балконче с метални перила, от което се откри незабравима картина на вътрешния калдъръмен двор с църквите, параклиса, беседката и недовършеното „Банско“ крило с крана над него, осветени от луната. По склона тъмнееха сенките на дървета. Над всичко се разнасяха неспирни песни на славеи.

И при кратковременен престой в манастира се усеща, че се върши много работа – от монаси, послушници, временни помагачи, майстори, работници – строителство и поддръжка на сградите, в зеленчуковите, маслиновите и овощните градини, в кухнята, в хлебопекарната, в работилницата за зехтин. Всеки ден се почистват дворът, коридорите и помещенията на обителта. Посрещат се и се изпращат поклонници. Невидим, но осезаем е духовният труд – съхранение на архивите и книжовното наследство, като при това се залага и на нови технически носители на информация; писане и преписване на книги; изработване и реставриране на икони и дърворезби. В навечерието на престолния празник 6-ти май очакват повече поклонници от България. В манастирския двор строители-каменари довършват новия параклис вляво от входа. В дните, докато бяхме там, поставиха кръста на покрива, вратата и прозорчетата, застлаха плочника и стъпалата, игуменът пренесе заедно с един работник голям дървен парапет за външното стълбище. На бетонна стена край пътя близо от манастира руски майстор довършваше реденето на сводеста мозайка, изобразяваща икона-копие на св. Георги от цветни камъчета.

Придвижването в Света гора, Атон става с кораб, автобус или пеш. Манастирите имат по няколко автомобила за превоз на пътници и товари, с които понякога подпомагат поклонниците по пътя им.

По време на посещението в Света гора, Атон бяхме още в най-южното пристанище Дафни, оттам с автобус в столицата на Атонската монашеска държава – Карея, в близкия до нея голям скит „Св.Андрей“, където пренощувахме, с автобус в най-стария манастир на Атон – гръцката „Велика лавра“ (осн. 963 г. от св. Атанасий), в блестящия руски „Св. Пантелеймон“ (осн.нач.на X в.), в близкия до националната ни памет, днес сръбски, „Хилендар“ (осн. 1197 г.), в келии (малки монашески обиталища), в пустини, където живеят уединено старци-отшелници, минахме покрай манастирски конаци и стопанства сред вдъхновяващата природа на Атон.

След завръщането в Урануполи наредихме багажа в колите и към 15 часа потеглихме за България. Едната кола се върна по маршрута, по който бяхме дошли и към полунощ  бяхме във Варна. Другите от групата се прибраха на следващия ден и донесоха копие на чудотворната икона на Св. Георги Победоносец, подарена от Зографския манастир в Света гора, Атон на новия храм „Св.  Прокопий Варненски“, където заедно с друго подарено преди това копие на чудотворната икона на Св.Богородица, са изложени за поклонение и всеки петък от 18.00 часа в криптата на новостроящия се храм се отслужва акатист от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.

Някои от хората, посетили Света гора, Атон, казват, че са били там и са се върнали. Други – че са се завърнали в Атон при духовната светлина, която ги е привличала, с намерение отново да се завръщат при нея. Бих разбрал и едните, и другите. Преди тръгването за Света гора можех да намеря много причини за отлагане. Отидох и заради 12-годишния си внук, който щеше да дойде с мен. Сега не съжалявам и ми се иска да вярвам, че можах да усетя смисъла, довел, макар и малко хора в Атон, да посветят като монаси земния си живот на духовността, въпреки тежестите на аскетизма и богослужението в обителта – техния дом.

 

Още от Моята история

Бог обича смирените

15.02.2018 г. | Ангел Карадаков | Моята история

В тези дни няма как да не се замисли човек дали ще се роди някой друг като дядо Добри. Не знам. Може би. Знам обаче, че той ще продължи да дава пример за доброта и жертвеност, защото в това се състои смирението – да жертваш от себе си за другите. Бог да го прости!

Благотворителна инициатива

30.11.2017 г. | Галина Станева | Моята история

за събиране на детски книги за бесарабските българчета в гр. Тараклия и гр. Твърдица, Молдова.

8 часа молитва, 8 часа труд и 8 часа за всичко останало

24.08.2017 г. | професор Александър Дворкин | Моята история

Има хора, върху които се държи нашата Църква. Да, разбира се, оглавява я Сам Господ, но понякога ние срещаме мъже и жени, които са Го възлюбили с цялото си сърце, целия си разум и цялата си душа, и виждаме, че чрез тази любов Той Сам се отразява в тях. Такъв човек беше Неврокопският митрополит Натанаил.

Какво се случва в центъра