
Алтернатива - февруари, 2023
Излезе от печат февруарският брой (279) на „Алтернатива” за 2023 г. Темата на броя – Благодатният дар на синовството – конкретно насочва вниманието ни към наближаващата неделя на блудния син. Тя, както и отминалите вече недели – на Закхей и на митаря и фарисея, а къщо и следващата - на страшния съд, ни подготвят за наближаващата света Четиридесетница. Но преди да встъпим във Великия пост, ни предстои още Неделята на прошката, в която ще последваме думите на Христос: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец” (Мат. 6:14). Но дали е така лесно да простим?
За прошката е казано и писано много, но дали ние самите имаме ясно разбиране какво представлява тя? Как да простим? Защо? А виновникът не трябва ли да понесе отговорност?... Какъв е смисълът на прощаването? Един възможен отговор са думите на св. Йоан Златоуст: „Човек, простил на своя ближен, не може да не получи пълно опрощение от Бога, защото Бог е несравнимо по-човеколюбив от нас… Ако трябва и да се извиним, и да помолим враговете си за прошка, не бива да отказваме, дори самите ние да сме обидените... Ако искрено искаме да се помирим, не ще отстъпим от врага си, докато не го победим с усилни молби, докато не го привлечем към себе си и не го накараме да прекрати враждата срещу нас. С това оказваме ли му някаква милост? Не, върху нас преминават плодовете на доброто дело: с това привличаме Божието благоволение, придобиваме опрощаване на греховете, получаваме велико дръзновение пред Господа...”
В друг текст по темата на броя се казва: „Спасителят изисква от нас да прощаваме, за да ни прости и Бог нашите прегрешения. Това е достатъчно сериозна причина да бъдем великодушни, тя всъщност е най-сериозната. Но в нея се крият и много други причини, които не са маловажни. Нека изброим някои от тях. Само чрез прошката ние прекъсваме спиралата на злото. Отмъщението никога не донася равновесие (умиротворение), защото засегнатите хора не мерят грешките и обидите с една и съща мярка. Единствено чрез прошката можем да спрем въртележката от болка и обиди, завъртяла в омагьосания си кръг двама души. Прошката ни освобождава от ръждата, от утайката на лошите чувства, която размътва вътрешния ни мир и вгорчава (повече или по-малко осезаемо) целия ни живот. Чрез прошката ние прехвърляме товара на въздаянието (отплатата) върху Бога, Който единствен има право и може да го носи, а това прави душата ни лека и свободна. Прошката ни дава възможност, слагайки край на враждата и отмъщението, да започнем нови отношения начисто, да сложим ново начало.Чрез прошката прекъсваме емоционалната си зависимост от този, който ни е наранил; той вече не определя и не властва над чувствата ни и над емоционалния ни живот.” („Истини божествени и вечни” – свещ. иконом Александър Лашков”)
Ценна гледна точка откриваме и в още един текст от броя: „Да не прощаваме – означава да пазим в сърцето си обида, враждебност, гняв или омраза към насилника”. Епископ Бътлър говори за прошката като за „процес на преодоляване на възмущението”. Той разграничава гнева, като момент на инстинктивна реакция, от възмущението – като резултат от обмисляне и разсъждаване върху ситуацията, „стабилния и обмислен гняв”. Сиреч като нещо, което се носи в сърцето. Нещо, което подхранваш, отглеждаш и старателно култивираш. Когато говорим за прошка, имаме предвид именно отхвърлянето на този вътрешен процес на „подхранване на обидата”. ... Въпреки това освобождаването на сърцата ни от тежестта на омразата и обидата не изисква да се преструваме, че нищо не се е случило. Митрополит Антоний Сурожки казва: „Миналото не отминава, и да простиш, не означава да забравиш… Миналото остава настояще за нас, докато не бъде изживяно. Това изисква покаяние на грешника и прошка от неговата жертва”. И това е следващият етап от това дълго пътуване. Тук бих обърнал внимание на притчата за блудния син. Бащата не се втурва след сина си, не го моли да се върне. Той изчаква синът да осъзнае какво е направил, и сам да дойде при него. В този момент той го приема напълно, дори без да обръща внимание на опитите му да поиска прошка, или да изслуша извиненията му.” („Да простиш, не значи да забравиш” – свещеник Йоан Бурдин)
Този текст ни връща към притчата за блудния син, където нашият небесен Отец ни дава ненадминат пример за прошка. Текстът ни напомня и за нашето синовство, към което сме призвани отново... Да, там става дума и за втория важен елемент по пътя, който ни предстои – покаянието, но както е посочено и там, това зависи единствено и само от всеки от нас. Покаянието винаги е лично, както и отношенията ни с Бога са лични, тоест междуличностни – между мен и Него.
В броя може да прочетете текстове на св. Йоан Златоуст, Сисанийския митрополит Павел, митрополит Калистос Уеър, йеромонах Дамаскин Христенсен, ставр. иконом Александър Лашков, протойерей Валерий Захаров, свещеник Йоан Бурдин, проф. Алексей Осипов, Ангел Иванов.
Можете да закупите списанието от книжарницата в Духовно-просветния център или в някой от варненските храмове.
Библейски мотиви в богослужението в първите дни на Страстната седмица
Над кои теми Църквата ни предлага да се замислим в богослужението през първите дни на Страстната седмица? Време за размисъл, но и за отговор на един важен въпрос: как се променям аз, знаейки, че за мене е дал живота Си Христос?
Алтернатива - януари, 2023
За духовната радост, която не зависи от календара и в трудни житейски минути не изчезва, а ни дава сили и ориентир. Тази основна тема следва януарският брой на „Алтернатива”...
Празнични икони. Рождество Христово (+Видео)
В първия епизод от поредицата е представена иконографията на Рождество Христово. Какво ни разказва тази празнична икона? Какво е изписано върху нея и умеем ли правилно да „прочетем” написаното?
Какво се случва в центъра

Да имаме доверие на Бога и Неговия промисъл
Младежи и сътрудници от Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил”, Варна, се включиха в подготовката за празника на аязмото и параклиса „Св. св. Константин и Елена” в кв. „Владислав Варненчик”...

Пътуване в епохата на Възраждането
Пътуване на енорийската школа „Кандилце” до с. Николаевка, където започва Възраждането във Варненския регион, а също и историята на нашия храм „Св. Архангел Михаил”. А защо в Николаевка, ще прочетете в статията...

Бинарен урок на школите „Православни християнски ценности и традиции” към ЦПЛР-ОДК, Варна
В Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил” се проведе бинарен урок на две школи „Православни християнски ценности и традиции” към ЦПЛР - Общински детски комплекс, гр. Варна. Децата разшириха своите знания за устройството на храма и иконописната традиция...
Ценности
Почитта към светите братя Кирил и Методий
Между 11 и 24 май – опит за сближаване: образование и възпитание
Семейство и възпитание
Семейството като рай за детето (+Видео)
Най-важното условие за щастието на детето
Моята история
Малки разкази за отец Георги от Жегларци
Силата на тяхната духовност и нищожността на моята
Събития
Велика Събота. Смъртта на самата смърт
Държавникът, който издигна България извън рамките на земното съществуване
Интервю
Какво се случва в центъра
Деца от Белослав посетиха Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” във Варна
Да имаме доверие на Бога и Неговия промисъл
Нови книги
Отвъд тези хоризонти. Квантовата теория и християнската вяра
„Духовни беседи”, I том - св. Софроний Атонски
Православни светии
За апостол Тома и изпитанията на вярата
Свети Николай Чудотворец – разкази на свещеници за помощта на светията
Слово при пренасяне мощите на свети Николай, архиепископ Мирликийски