Ако ваш близък попадне в секта?

24.08.2017 г.
професор Александър Дворкин, източник: pravoslavie.ru
Автор: професор Александър Дворкин

Представяме на Вашето внимание един текст на църковен историк-медиевист, православен богослов, общественик и писател професор Александър Дворкин. Проф. Александър Дворкин е роден през 1955 г. в Москва. Александър Дворкин има докторска степен по история на Средните векове от Фордхемския университет в Ню Йорк, където е работил под ръководството на протопрезвитер проф. Йоан Майендорф.  Професор е в Православния Свято-Тихоновски университет в г. Москва. Понастоящем е преподавател в Мисионерския факултет, а също и професор по история на църквата и канонично право в Богословския факултет.

Той е един от най-признатите изследователи на съвременното сектантство. Автор е на десет книги и стотици публикации, преведени на 15 езика. Някои изследователи свързват името му с утвърждаването и разпространението на определението „тоталитарна секта“. По благословение на патриарх Алексий II през 1993 г. създава и оттогава ръководи информационно-консултативния Център по сектознание и противодействие на тоталитарни и деструктивни култове „Свети Ириней Лионски”. Председател е на експертния съвет по религиозни проблеми към руското министерство на правосъдието.

Професор Дворкин ще гостува във Варна на Седмицата на православната книга, където ще представи българското издание на един от големите си трудове  –  „Сектознание”, книгата е посветена на проблемите, свързани с разпространението на сектантството в съвременния свят. Също така гостът ще проведе мисионерска беседа „Евангелието на Иисус Христос - Бог и човек” и лекция „Възникването на исляма - последни изследвания”.

Седмицата на православната книга ще се проведе във Варна от 4-ти до 9-ти септември тази година. 

 

Какво трябва да направите, ако ваш близък попадне в секта?

Известният руски познавач на съвременните тоталитарни култове и секти проф. Александър Дворкин съветва:

Преди всичко запазете спокойствие. Да, вашето семейство е изложено на тежко изпитание, но нищо непоправимо не се е случило. Голяма част от хората, попаднали в секта, рано или късно излизат от нея. Но колко бързо вашият близък ще излезе от сектата и в какво състояние ще бъде той, до голяма степен зависи и от вас и вашето семейство. В обичайния случай трябва да бъдете готови за продължителни усилия. Ако не успеете да му помогнете през първите седмици от запознанството му със сектата, за връщането му към несектантския живот ще са необходими усилията на цялото семейство в продължение на поне няколко месеца, а може и години. Но за това всеки е длъжен добре да знае какво трябва да прави.

 

След първоначалното “разпознаване” на проблема, не се опитвайте да разубеждавате вашия близък - това само ще усложни вашите взаимоотношения. Положително вече сте разбрали, че опитите да му обясните абсурдността и нелепостта на сектантското вероучение само вредят на неговото поведение и водят до скандали и изострени отношения. Тоталитарните секти по правило се опитват да отделят новия привърженик от неговата изънсектантска среда: тогава цялата информация, която получават, произхожда от сектата и целият кръг на общуване се изчерпва с нея. По този начин се създават идеални условия за контролиране съзнанието на новия привърженик. Затова, за да провокират отделянето от близките, сектантските “учители” още в началото обявяват, че близките на новия член на групата са новите жертви, да кажем, “обладани от дявола” или са твърде привързани към “този зъл свят”, затова правят всичко възможно да отклонят новия член от пътя на спасението, да зарежат новооткритата “истинна среда”, да се откажат от “освобождаващото знание”. По този начин вашата емоционална реакция ще бъде в услуга на сектата и ще послужи на вашия близък като още едно потвърждение за истинността на неговата нова вяра.

Но, от друга страна, в никакъв случай не бива да се преструвате, че сте променили своето мнение и в крайна сметка промяната на вашия близък ви е харесала - това или ще укрепи неговата привързаност към сектата, или той ще разпознае лъжата ви и ще загуби остатъците от доверието си към вас. Споразумейте се с него следното: вие няма да критикувате неговата “организация”, (не използвайте термина “секта” - това дразни вашия близък), а той, от своя страна, няма да пропагандира своето учение вкъщи и няма да се опитва да привлече в сектата други членове на семейството.

 

Тактично обръщайте внимание на вашия близък за противоречивото му поведение и изказвания, но в същото време не го принуждавайте да обяснява тази противоречивост: вашата задача е да го изведете от сектата. За да изградите правилна поведенческа стратегия, е нужно да разберете, че той се намира в състояние на психологическа зависимост от тоталитарна група, при което неговата собствена личност е заменена с набор от сектантски поведенчески, емоционални и изкуствени щампи. Целта е да съхраните макар и минимален контакт с неговата истинска личност. Отнасяйте се към него с търпение и съчувствие, разбирайки, че е налице временно разстройство на личността.

 

В никакъв случай не му давайте пари- това е същото, все едно да дадете пари на наркоман: те така или иначе ще бъдат предадени на сектата.

 

Опитайте се да се настроите към конструктивно решение на проблема, бъдете спокойни и отворени за диалог. Показвайте с цялото си поведение, че признавате правото на търсене на вашия близък, правото на избор, дори и погрешен, и че вашият близък ви е скъп сам по себе си, независимо от неговите убеждения.

 

Разчитайте повече на топлотата в общуването ви и на вашата привързаност, отколкото на рационалността на разговорите ви. Старайте се в общуването с него да го връщате към тези моменти от миналото, когато той е бил щастлив. Спомняйте си радостни моменти от вашето минало, когато сте били най-сплотени, когато заедно сте пътували, нещата, с които сте се занимавали заедно, плановете и мечтите, които сте споделяли един с друг. Разбира се, вие не сте длъжни да правите това изкуствено. Действайте по-скоро интуитивно, движени от любовта и състраданието. И всеки път, когато имате успех, ще виждате, че истинската личност на вашия близък, която познавате, прозира през непознатия и чужд на вас “зомбиран” робот, в който се е превърнал близкият ви. Тази тактика има две цели. Първо, да остави вашия близък на “нишката на Ариадна”, по която той в случай на криза във вътрешно груповите отношения и преоценка на своето участие в сектата, ще може да излезе от нейния психологически лабиринт. Втората цел е да не ви възприема като враг, нито като обект на вербуване и когато дойде време и ви се отдаде възможност, да устроите т.нар. интервенция.

Има се предвид сесията на интензивни ”консултации по изхода” от сектата. За да проведем такава интервенция е нужен, без съмнение, психолог, който е специалист по сектите и е запознат с проблемите на психологическото насилие и промененото мислене. Работата е там, че като правило в тоталитарните секти се въвличат хора, имащи емоционални проблеми (те могат да възникнат при всеки, в период на психологически стрес). По този начин, често помощта към пострадалия започва с разкриването и отстраняването на източника на тези проблеми, т. е. с работа с психолог. Интервенцията предполага владеене теорията за консултации по изхода от сектата на поне един член от семейството на пострадалия. По-добре би било, ако в процеса на работа да участва цялото семейство. Но за да бъде всичко правилно организирано, все пак е нужен психолог специалист. Изучавайте речника на “вашата” секта и нейното учение, за да можете добре да разберете за какво точно ще говорите с вашия близък. Уреждайте си срещи с хора, на които също се е случило нещастие, с бивши членове на тоталитарните секти, отговорни чиновници, журналисти, сътрудници на охранителните органи, юристи. Освен това вие трябва да събирате всяка възможна информация за сектата, но тайно от вашия близък, за да не го раздразните. Копирайте и записвайте всичко, което можете, събирайте архив и библиотека. Добре би било да водите дневник. Всяка информация, алтернативна на сектантската, внезапно ще се задейства по време на интервенцията. Не трябва да давате критическата информация на порции- все едно, ефект няма да има. В идеалния процес по изхода от тоталитарната секта чрез външно въздействие се подразбира участието на голям брой хора, на първо място психолог и обучените от него родственици и близки на члена на тоталитарната секта, а също и на сектовед- “специалист по фактите” (това може да бъде и самият психолог), както и на бивши членове на сектата. Тяхната задача е да пробудят в сектанта критическо мислене и отново да го поставят в ситуация на избор, но този път разполагащ с информация, т.е. свободен. Освен това, родствениците и близките на пострадалия, съвместно с психолога, трябва да му помогнат да се избави от емоционалната зависимост на сектата, да му дадат истинска любов в замяна на сурогата.

 

После се включва и православният катехизатор, желателно е той да бъде свещеник, предлагащ (но не наставляващ) истинската религиозна и мирогледна алтернатива. Болшинството от хората, напуснали тоталитарните секти, се нуждаят от психологическа реабилитация. Въпросът е, че при изхода от тоталитарните секти хората стигат дотам, че трябва да решават големи емоционални проблеми, които са им създали техните сектантски вербовчици. Повечето от тези пострадали хора излизат от сектата с т.нар. култови постравматични разстройства на личността. Следователно, на тях може да им помогне само професионален психолог, компетентен в дадената област. Духовната реабилитация на жертвите на тоталитарното сектантство включва в себе си работа със свещеник и емоционалната подкрепа на хората от енорията. Постепенно човек се учи на лично общение с Бога (обикновено тази възможност се отрича в сектите от нейните лидери) и се приобщава към неизчерпаемия благодатен източник на църковното Предание. Хубаво е, когато излезлият от сектата човек общува с други бивши сектанти и помага на специалистите в техните усилия за съкращаване числеността на сектите. Не трябва да забравяме и за социалната реабилитация на бившите членове на тоталитарните секти, които попадат в обществото без жилище и работа, със занемарени навици за самостоятелен живот. По същество необходимо е да помогнем на човека отново да живее нормално в обществото. Тук никога на заобикаляйте работата с юрист и социален работник. Не се отчайвайте. Молете се за вашия близък, попаднал в секта. Нека пример за вас да бъде светата и праведна Моника, майката на блажени Августин, епископ Ипонски. Този православен, свят, голям западен богослов, живял през V век, и до своето обръщане в християнството, в течение на много години, е бил в сектата на манихеите. През всичките тези години майка му не преставала да се моли за него на Бога и нейната молитва била чута.

Източник: dveri.bg

Още по темата
Още от Семейство и възпитание

Отчество, отцеубийство и възпитание - част първа

20.08.2017 г. | митрополит Черногорски-Приморски Амфилохий (Радович) | Семейство и възпитание

Нашето време се отличава с незапомнен в историята бунт срещу всякакъв авторитет - религиозен или морален, обществен или семеен. Авторитетът е поставен под въпрос и е в дълбока криза. Да изясним какво е авторитет и каква роля той играе в нашето възпитание.

Разкажи ми за своята вяра

03.04.2017 г. | митрополит Антоний Сурожски | Семейство и възпитание

Беседа с митрополит Антоний Сурожски за възпитанието на децата. Децата израстват в чужда среда. Как да общуваме с тях, какво да правим, за да съхраним вярата в тях? Мисля, че един от проблемите при подрастващия е, че докато е още малък, го учат на нещо си, но по-късно, когато порасне с десет или петнадесет години, изведнъж се...

Последният удар (за абортите)

24.03.2017 г. | Стареца Ефрем Светогорец | Семейство и възпитание

Сега на земята се пролива много кръв, и то невинна, тази кръв  по-чиста от кръвта на Авел – това е кръвта на убитите младенци, на невинните младенци, на беззащитните същества, която проливат самите майки! Всички болници и всички родилни домове са се превърнали в Иродова касапница. Милиони и милиони младенци в целия свят биват...

Какво се случва в центъра