Ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда?

02.10.2017 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Нищо друго не можем да разберем от това Евангелие, освен че трябва напълно да се променим – своята закоравялост и своето сърце, което съвсем по друг начин е настроено. Ние сме израснали с други нагласи спрямо света и спрямо хората, които ни заобикалят. Егоизмът в нас е много по-голям, отколкото любовта и желанието да послужим на другия. Превръщаме ежедневието си в едно скучно постоянство, понеже не можем да променим себе си към добро, и оставаме такива, каквито сме. Затова са верни думите, че човек, който е осъзнал в себе си липсата на любов, е щастлив. Да, звучи странно, но щастието при такъв човек идва от това, че има всички възможности да се промени и да стъпи на пътя, по който всеки ден, всеки миг, при всеки случай ще се опитва да превъзмогва онова, което му пречи да открие себе си за другия и да го обикне. В днешното Евангелие по съвсем прост начин Христос ни подсказва как трябва да се случва това – Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. Всички сме чували и всички знаем колко сме непостоянни в желанието си да изпълним тези думи, тази препоръка на Христос. И дори когато имаме желание, усещаме, че нямаме сили за това. Защото са необходими усилия, които започват още с нашата бдителност, нашето внимание. Вниманието може би е една от най-големите добродетели. То е нужно спрямо всичко, което ти се случва, и спрямо всичко, пред което стоиш в даден момент. Пред Бога, пред трудни решение, пред нуждите на своите ближни, пред хора, които срещаме в своя живот… Вниманието би ни накарало да съсредоточим всичките си духовни сили и да постъпим така, както ни учи Христос.
Виж цялата проповед - видео.

Още от Проповеди

Как да простим?

20.02.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Процесът на смирението е много труден за нас… И това се случва не само заради падналата ни природа, а защото не гледаме себе си, а другите... Струва си през Великия пост да се научим да виждаме себе си. Да изчистим сърцата си и да видим къде е нашето съкровище.

За съда на любовта и пътя на промяната

11.02.2018 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В онзи ден всичко ще премине, дори вярата и надеждата, и ще остане само любовта. И изправени пред Божията любов, ние ще можем категорично да видим себе си – доколко сме разрушили вложеното в нас от Бога, доколко сме изгубили своята човечност.

Да се разделим с това, което ни отделя от Бога

05.02.2018 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Блудният син съгрешил не с разпътния си живот, а защото изменил на назначението, за което бил сътворен изначално - да расте в царството на своя небесен Отец. Далечната страна може да бъде и тук, и сега, тя е онова състояние, в което всеки един изпада - там, където Го няма Бог...

Какво се случва в центъра