„Ако любов имате” – монах Моисей Светогорец

30.04.2019 г.
Автор: Архангел.бг

В книжарница „Благослов” получихме новата книга на Ловчанска света митрополия - „Ако любов имате”. Автор на беседите, включени в нея, е монах Моисей Светогорец (+2014), известен атонски подвижник, иконописец, поет, критик и писател. В книгата може да прочетем неговите разсъждения по различни теми от християнския живот – за присъствието на Бога в нашия живот, за молитвата и семейството, за светостта, аскетиката, вярата и още много други.
Предлагаме в анонс кратък откъс:

Присъствието на Бога в нашия живот

... Защо Бог продължава да ни наказва възпитателно? Не ни ли обича? Защо ни е създал? Не е ли всесилен? Не е ли справедлив? Ама Той ни го каза ясно и точно от самото начало – пътят, който ще последвате, ще бъде тесен и нагорен, но ще ви доведе до простор. Широкият път, който следват повечето хора, със сигурност ще ги доведе до пропаст. Изберете и вземете.

Христос можеше да избегне разпването. Но не го направи. Върху Кръста пише „Царят на славата” – Христос бил прославен на Кръста, емблема на християнина е честният и животворящ Христов кръст. Това има особено голямо значение. Някои модерни богослови днес искат да говорят за едно неразпнато, антиаскетично, лишено от трудове християнство, което иска да подмине Разпети петък и да отиде директно в Пасха.

Христовият Гроб става животоподателен. Чрез Своята смърт Христос победи смъртта, даде ни пълно безстрашие пред смъртта, както и живот на починалите, въведе ни в безкрайния живот. Заслужава си да изследваме отново божественото и свещено Евангелие. В Своята проповед Христос облажава и благославя плачещите, последните, онеправданите, обвинените, прогонените, въздържащите се, подвижниците, покайващите се грешници. Сред голямата болка внезапно извира голяма радост и мир, благодарение, славословие И безкрайна признателност.

Думите „Да бъде Твоята воля” от Господнята молитва сега звучат със смисъл и разбиране. Сълзите на скръбта стават сълзи на радост, скръбта става радостотворна скръб, радостната скръб – умиление, умилението – услаждане и избавление, избавлението – предвкусване на небесната наслада. От мрака влизаш в обилна светлина. Осъзнаваш всичко това, което допреди си считал за наказание от Бога, за Негово бягство и мълчание. Бог е навсякъде, не може да е отсъстващ, не може да се скрие; Неговото говорене може да е мълчаливо – обикновено Той говори с тих глас и е нужно голямо вътрешно, а понякога и външно безмълвие, за да чуем Неговия благ глас. Нека не се гневим на Бога, че не е такъв, какъвто Го искаме и си Го въобразяваме. Нека се разгневим по-добре на своето „аз”, което остава несмирено и непреобразено. Само така ще намерим мир, ако стигнем до възвеличаващото и радостотворящо смирение на митаря от евангелската притча. Изобщо не мога да кажа, че е лесно човек да се смирява постоянно, да се моли, без да мисли, че не бива чут и Бог да не му показва дори малък знак за Своето присъствие. Понякога човек чувства себе си много самотен, а Бога достатъчно отдалечен, чужд, непознат. Но както казахме, несъмнено не ние ще детерминираме свойствата на Бога. Ние не можем да Му кажем как да се държи, кога ще се намеси, какво точно ще направи....

Бог е Този, Който е, а не този, който ние искаме да ограничим, за да Го разбираме и да имаме съюз с Него, за да си прекарваме добре. Рационализирането на Бога е един нечестив експеримент, погрешно впечатление и оценка за Бога, които не избавят човека.... Планът на Бога е неизвестен, но във всеки случай, винаги е спасителен за човека. Бог създал всичко твърде добро, но Неговото създание загрозило и осквернило всичко. Днес изглежда, че дяволът, със своите изкусни хитрини, господства и владее света, а Бог не полага грижи, изморил се е и мълчи. Властват нечестивите, нечистите, лукавите, лъжците. Божиите човеци са малцинство и отново биват осмивани, иронизирани, маргинализирани. Защо справедливият и благ Бог допуска това? Но малкото на брой Божии човеци са мощен квас за попадналия в капан свят, те са скрит динамит, те се молят за света, те са покров за света, издигат света, не го оставят да се търкулне напълно по нанадолнището. Те се молят повече за другите, радват се повече да дават, отколкото да вземат, не се страхуват от смъртта, не се плашат пред болестта, не ги събаря обвинението, чуват с едно и също ухо и похвалата, и клеветата. Те са образци на кротост, бидейки христоносци и светодавци. Те са Божието присъствие в света. Наистина познавахме такива ликове в Света гора. Достатъчно е и това тяхно присъствие в света, което дава мир, умиротворение, утеха, отдих и покой. Тогава спират идеите, мислите, светските схеми, въпросите.

Ние се огорчаваме и обвиняваме Бога, защото не разбираме съдържанието на Неговите движения. Зад всеки облак се крие слънце. Сред болката човекът се приземява, балансира се, смирява се, утихва, може да намери Бога, да почувства живо Неговото чудотворно присъствие. Чрез непоносимите изпитания, тежките скърби, големите безизходици, извънредните мъки се подготвя пътят на нашето упокоение.

Тези неща не ги казваме като лъжовна утеха, а изразяваме опита на истината на Църквата. Нашата Църква не дава лъжеусещания, неистини, изкуствени утехи, временно облекчаване, а същинска благодат и освобождаваща радост. На Възкресение Христово празнуваме усмъртяването на смъртта, Кръстът стана знак за победа, кръстоносните християни стават богоносни и христоносни, Възкресението ни води във вечния живот, където не съществуват сълзи, скръб и въздишка, а безкраен живот с присъствието на Бога в цялата Негова блажена бляскавост и сияеща слава. Разпнатият и Възкръснал Христос дарява сила и търпение на изпитващите болка, дава надежда и утеха и не оставя никого да се отчае. Нека Кръстът ни покрива, защитава, благослови и вдъхновява. Призвани сме да научим логиката на Кръста, на кеносиса, на жертвата, на смиреномъдрието, на прошката и на братските отношения. Друга е логиката на Църквата, където разпнатият бива предпочитан и благославян, бива облажаван последният, този, който вярва, без да вижда чудеса. Заслужава си да потърсим добре вътре в себе си и да познаем своето непознато „аз” и непознатия реален наш Бог, за да се съ-разпнем и да съ-възкръснем с Него. Евангелист Йоан казва, че който вярва в Христос, дори да умре, ще живее, и който вярва истински в Христос, никога няма да умре. Ние сме ученици на Кръста, деца на Възкресението, напредваме без страх в живота, доверявайки се винаги на Бога, дори когато Той не ни говори и не се явява, след като вече сме сигурни, че никога не си тръгва от нас, никога не ни забравя, винаги ни наблюдава и чува, обича ни, грижи се нежно за нас. Благодарим Му и сме Му признателни, славословим и молим Бога, Който продължава да ни слуша и да е в дружба с нас, въпреки че не го виждаме и чуваме. ние вече сме сигурни, че той е много близо до нас, че никога не си тръгва, че не се изморява да проявява търпение към нас, докато ни доведе до искреното съкрушение на митаря.

Из: „Ако любов имате”, Ловеч, 2019

Още от Нови книги

„Глобалната сексуална революция” на Габриеле Куби излезе на български език

21.05.2019 г. | Архангел.бг | Нови книги

Излезе от печат книгата „Глобалната сексуална революция” на немската социоложка Габриеле Куби - 450 страници с факти, документи, мнения на експерти относно опасността от новата „културна революция“, разрушаваща свободата в името на илюзията за свобода...

Една история в три книги

23.04.2019 г. | Архангел.бг | Нови книги

Трите книги съдържат проповеди и есета на отец Владимир Дойчев и по думите му: „Те са една история, която започва с първия текст от „Среща с Живота” и завършва с последния от новата книга.”

„Надгробен плач” – песнопения на Опело Христово

16.04.2019 г. | Архангел.бг | Нови книги

В книжарница „Благослов” може да закупите „Надгробен плач – песнопения на Опело Христово” (Варна, 2016). Изданието съдържа трите похвални погребални песни, които се пеят на Велики Петък, посветени на страданията и смъртта Христови...

Какво се случва в центъра