Задушница преди Великия пост

06.03.2016 г.
Adam-Zagajevski_Maja-Wodecka-europeana.eu
Автор: Адам Загаевски

Вие сте моите мълчаливи роднини
 

Вие сте моите мълчаливи роднини,

покойници.

Никога няма да ви забравя.


В старите писма намирам следи от почерка ви,

който се катери нагоре по страницата

като охлюв, тръгнал по зида на лудницата.
 

Вашите адреси и телефони не излизат

от бележника ми, чакат, дремят.
 

Вчера бях в Париж, видях стотици туристи,

капнали и премръзнали. На вас, си казах,

приличат, място не си намират и неспокойни

се скитат.
 

А изглеждаше толкова лесно това - животът.

Шепа земя, параход, гнездо и тъмница,

малко въздух, няколко капки кръв и тъга.
 

Вие сте моите учители,

покойници.

Не ме забравяйте.
 

"Невидима ръка", избрани стихове, превод от полски -  Силвия Борисова, издателство за поезия "Да", С., 2015

Още по темата
Още от Коментар

Чакане

18.05.2018 г. | Дякон Ненад Илич | Коментар

Боже, колко неща правим, които не са в Твоето сега... Когато успеем да правим само тези неща, които правим от любов към Бога и хората, ние сме в това Сега. Съществуваме. А иначе не съществуваме – само чакаме...

Три примера за живот, с които да изпълним нашия

06.05.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Коментар

Предстои ни един ден, в който ще чуем Евангелието за самарянката, но също така ще почетем и паметта на св. Георги, който дръзнал да се изправи срещу властите, за да каже истината. И на Иов, многострадалния – стълб за всеки християнин как да понесе страданията в живота...

Саморазрушаващите чувства

04.05.2018 г. | Архангел.бг | Коментар

Нашето мислене винаги е даване на оценка на нещата, които ни се случват. И дали тази оценка е реалистична, или не, обратна връзка ни дават нашите емоции. Те са фината настройка на мисълта ни при осмислянето на нещата...

Какво се случва в центъра