Духовно просветен център

Дяволът и неговите козни (4 ч.)

30.03.2020 г.
Автор: Митрополит Йеротей Влахос

На 30 март честваме паметта на преп. Йоан Лествичник.

(Продължение от първа, втора и трета част)

Да устоиш на дявола изисква сила и търпение: опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас (Йак. 4: 7). Не е нужно да правим каквито и да е отстъпки или да предаваме и най-малката част от себе си на дявола: нито давайте място на дявола (Ефес. 4: 27). Нужно е да се борим, а не само да посрещаме нападките и „да воюваме против демоните” (Св. Йоан Лествичник). Както той отбелязва другаде, дяволът ни напада там, „където му отвръщаме с най-голяма сила“, тъй като иначе няма да може да ни навреди.

Един от начините на борба с демоните е като противоречим на внушаваните от тях помисли. Светите Отци ни учат, че докато сме новоначални в духовния живот, не трябва да влизаме в разговор с дявола, тъй като той, като опитен във воденето на спорове и представяйки се като светъл ангел, може да ни измами. Някои от светците, обаче, притежаващи големи духовни дарования, влизали в диалог с дявола и го оборвали. Те са ни оставили следните примери.

Св. Йоан Лествичник пише, че ако имаме хулни помисли, трябва да ги посрещнем, като казваме: „Махни се от мене, сатана! Ще почитам Господа своя Бог и Нему единствено ще служа. Твоите действия и думи ще паднат върху темето ти и твоите богохулства ще бъдат върху теб сега и в бъдещия свят.” Същият светец споменава за два други примера как да отвърнем на дявола. Демоните се появили пред един брат и почнали да го възхваляват за неговите добродетели.

Той незабавно отвърнал: „Ако спрете да ме славословите и се отдръпнете, тогава ще заключа, че съм велик, тъй като съм ви накарал да си тръгнете. Но ако продължите да ме величаете, от вашите хвалби ще узная своята нечистота, тъй като всеки, възгордял се в сърцето си, е гнусота пред Господа. Така че или се махайте от мен и така ще стане велик, или продължавайте с хвалбите си и чрез тяхната помощ ще придобия още по-голямо смирение.” Удивени, те незабавно изчезнали. Друг аскет се стремял да придобие смирение.

Тогава демоните почнали да навяват хвалебствия в сърцето му, а той незабавно се изправил и написал върху стената на килията си имената на най-висшите добродетели: съвършена любов, ангелско смирение, чиста молитва, пълно нестяжание и т.н. Когато ласкаещите помисли дошли при него, той казвал: „Нека идем и се изправим пред съда.” Сетне отивал към стената, прочитал имената на добродетелите и си казвал: „Когато придобиеш всичко това, знай, че все още си далеч от Господа.”

Св. Исихий Прузвитер казва, че когато някой разбере, че дяволът се приближава „той трябва гневно да го прогони.“ С други думи, незабавно трябва да отхвърляме всеки помисъл, идващ от дявола. Каквото и да ни предлага лукавия, то следва веднага да бъде отхвърлено. Дяволът вероятно ще си тръгне, ако изпита духовна съпротива.

Това е трудна борба, несравнима с която и да е друга. Идват моменти, когато човек се обезкуражава. Изисква се голямо търпение, съчетано със смелост, както вече споменахме по-горе. Търпението носи духовно здраве, което създава необходимите предпоставки за придобиването на Христовата благодат. Авва Арсений посъветвал един брат да остане в килията си по време на тези изпитания. Братът му отговорил: „Обезпокоен съм от помисли, които казват: „не те бива нито да постиш, нито да работиш. Ако обаче, посетиш болните, това е проява на любов.”

Старецът разпръснал „семената на демоните” и му рекъл: „Давай! Яж, пий и не работи. Стига да не излизаш от килията си.” Авва Арсений му дал този отговор, тъй като знаел „че търпеливото стоене в килията прави от човека монах.” Усилията ни да водим молитвен живот в бдителност и неподвижност помага в голяма степен в тази изискваща усилия борба.

В допълнение на всичко казано дотук, е необходимо въздържание във всички аспекти на живота ни. Св. Антоний ни учи, че колкото повече демоните ни нападат, толкова повече и ние „усилваме своята аскетична съпротива срещу тях.” Под аскетизъм имаме предвид борбата за спазим заповедите на Христос. Аскетизмът, казано по друг начин, е „добрият живот” и е необходим, тъй като демоните „треперят от поста на аскетите, бденията им, молитвите им, благостта им, безмълвието, презрението към суетата и парите, смирението им, любовта към бедните, даването на милостиня, свободата от гнева и най-вече, отдадеността им на Христа.” Всички тези добродетели, които са плодовете на Светия Дух, са духовни оръжия, чрез които можем на потушим „нажежените стрели на лукавия.”

Трезвението е съществено оръжие в тази бран. Св. Йоан Евангелист и Богослов ни увещава: „Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.” (1Йоан 4: 1).

Нуждаем се от бдителност не само за да различаваме кое е нетварно и кое е сътворено, но също правилно да разпознаваме върху кой демон трябва да съсредоточим усилията на нашата борба, тъй като, както вече споменахме, множество демони ни атакуват едновременно. Св. Йоан Лествичник казва, че боецът трябва да знае кои от враговете си да преследва надалеч, и кои да остави за по-близка борба. Понякога „борбата бива увенчавана с венци” и понякога „отказът да се борим ни прави неопитни.” Може да стане така, че като избягваме битките с врага, да останем неизпитани и духовно незрели. Или можем да го оставим да приближи, да влезем в схватка с него и да получим венци от Господа.

Обратното също може да се случи. Можем да търсим битка поради липсата на трезвение и това да доведе до ужасни последствия в живота ни. Поради тази причина добродетелта на благоразумността и преди всичко, просвещението от Бог са необходими в тази битка. Чрез трезвението ние можем ясно да разграничим как да водим тази война.

Тъй като дяволът действа чрез страстите и всяка страст си има съответстващ ѝ демон, всеки, който иска да се пребори с демоните, трябва да полага усилия най-вече върху страстите, чрез които демоните го атакуват. Св. Максим Изповедник ни учи, че „демоните губят сила, когато страстите в нас отслабват чрез спазването на заповедите” и биват унищожени „когато биват изтръгнати из корен чрез безстрастието, тъй като тогава вече не намират средства, чрез които да проникват в душата и да се борят срещу нея.” Борбата е да се придобие блаженото състояние на безстрастие, което по своето същество е борбата срещу демоните. Както казва св. Йоан Лествичник „Човек, победил страстите, ранява демоните.”

Никога не трябва да приемаме появяването на демоните под вид на хора или под каквато и да е форма. Светите Отци силно подчертават това. Св. Нил Подвижник препоръчва: „Внимавайте лукавите демони да не ви измамят с някакво видение. Бъдете нащрек, започнете да се молите и се обърнете към Господа.” Както вече споменахме, дяволът се появява като ангел на светлината. Св. ап. Павел познавал тази хитрост на дявола и написал: сам сатаната се преобразява в ангел на светлината (2Кор. 11:14).

Св. Никодим Агиорат също споменава за демонични явявания и ни посочва как да постъпваме в такива случаи. Ще изброим няколко примера.

Авва Аврам пеел в полунощ и демоните се появили, за да го прелъстят. Неговата килия се изпълнила със светлина; дяволът се появил и казал, сякаш говорел Господ: „Блажен си ти, Авраме. Никой не може да се сравни с теб, тъй като си изпълнил заповедите.“ Тогава авва Аврам извикал високо: „Нека тъмнината ти те последва в геената, лъжец и измамник такъв. Аз съм грешник.”

Дяволът се явил на св. Симеон Стълпник преизпълнен със светлина, придружен от червени коне и му рекъл: „Господ изпрати мен, неговият ангел, да те взема, както взех и Илия. Качи се в колесницата и ще идем на небесата. Всички ангели и светци чакат, за да те видят.” Тогава св. Симеон направил кръстното знамение и станало ясно, че това е дяволът.

Дяволът се появил пред авва Арсений и му казал: „Аз съм Христос.” Авва Арсений отвърнал: “Не желая да видя Христа в този свят, а в следващия.“

Авва Йоан видял блестяща колесница и коне, и чул глас: „Справи се с всичко добре. Признай ме сега за свой цар и ми отдай почит.” Тогава авва Йоан отвърнал: „Само на Господа Бога ще служа и ще се покланям.”

Дяволът също така се явил като Христос на св. Пахомий и казал: „О, Пахомий, аз съм Христос и съм дошъл при теб, верни мой приятелю“, на което св. Пахомий отговорил: „Христос е мирът, а ти ме изпълни с объркване.” Прекръстил се и дяволът изчезнал.

Записан е случай с един монах на име Валент, който приел появата на дявола и го помислил за Христос. Той се поклонил, за да отдаде почит на дявола. Когато дошло време отците да приемат Св. Причастие, всички го взели, ала той рекъл: „Не желая да взема Св. Причастие, защото видях Христа.” След това изпаднал в лудост и братята го вързали „като побъркан и изгубил разсъдъка си.”

Поради това, че светците имат Христовата благодат, те могат да различават духовете. Те могат да разграничат дали светлината идва от сатаната или от Бога. Вече разгледахме различията по-горе и отново ще се спрем на това тук чрез една случка, описана от св. Павел Латрийски. Светлината на дявола е „подобна на огън и дим, и наподобява пламък. Щом бъде видяна от някого, чиято душа е чиста и смирена, той се отвращава от нея и се гнуси.” Обратното, Божията светлина „е най-прекрасна и ясна, и освещава мястото, където е. Тя преизпълва душата със светлина, радост и наслада и я прави блага и милосърдна.”

Ако се случи да изпитаме яростни сатанински нападения, трябва да се обърнем към опитни и свети хора, които познават добре козните на дявола и могат да ни направляват безопасно по този труден път. Това препоръчва и св. Марк Подвижник. Ако нямаме „лампата на истинското познание, тъй като умът ни не е достигнал зрелост”, тогава следва да положим всички усилия „да потърсим и да се стремим да се срещнем с онези, които имат познания.”

Духовните отци са опитни познавачи в тази духовна битка и са единствено подходящите хора, които да ни направляват и да посочат начина ни на борба. Обръщайки се към тях за съвет, трябва, разбира се, да бъде съчетано с изповед, тъй като противниковите сили на дявола биват прогонвани от изповедта.

В случаите, когато дяволът е придобил значително влияние върху нас, особено, когато е превзел цитаделата ни – разумът – и има пълна власт над нас, трябва да потърсим убежище в Църквата и при Свещениците, и да преминем през екзорсизъм. Има специални молитви, чрез които свещениците се обръщат към Бог, за да прогонят дявола от нас. Някои хора се обръщат към практикуващите магия, за да се освободят от демоничните сили. Това, обаче, е измама от страна на дявола, за да ги привлече още по силно към себе си.

Той може да се преструва, че си е тръгнал или, дори по-лошо, един демон може да прогони друг. Съвременните подвижници се ни открили, че всеки практикуващ магия, се намира под властта на определен вид демон. Така магьосникът може да прогони други демони, но същевременно прави човека роб на своя собствен демон. Така властта на сатаната несъмнено продължава. Светите Отци ни съветват, че намиращите се под властта на демони хора трябва да се обърнат към свещениците, които ще им прочетат съответните молитви. Тогава, според тяхната вяра и покаяние и в съответствие с Божията воля и провидение, ще видят положителните промени в себе си.

Отделно от всичко вече казано, трябва да се отбележи, че да се води живот в съответствие с предписанията на Църквата е мощно оръжие срещу дявола. Чрез Светото Кръщение дяволът бива изгонен от сърцето на човека, а чрез Светото Миропомазване е запечатан с печата на Светия Дух, а чрез Божествената Евхаристия цялата сила на сатаната бива разрушена. Целият богослужебни подвижнически живот, практикуван в Църквата, ни показва чрез опитност освобождаващата сила на Христовата жертва и ни подсигурява с най-силните оръжия да надделеем над дявола и да избегнем неговите козни.

След всичко, което написахме, нека направим няколко заключения.

Дяволът съществува и се стреми да ни отдели от Бога. Сатаната работи най-вече чрез онези хора, които са го приели, които са духовно незащитени, но той води война срещу всички християни, особено срещу онези, стремящи се към обожение. Макар да напада всички чрез външни способи, той не може да се бори с всекиго вътрешно.

С течение на времето той е станал още по-свиреп в тази война. Когато един от братята запитал авва Сисой: „Дали сатаната е преследвал и хората в древността по този начин?”, той отговорил: „Днес той прави повече, тъй като времето му наближава и той е яростен.” Колкото повече приближаваме Второто Пришествие, толкова по-яростен става той.

Силата на Христос е по-голяма от тази на дявола. Християнинът, който е подсилен с Божията благодат, няма от какво да се бои. Той е силен в Христа. Както заявява ап. Павел: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява” (Фил. 4: 13).

Силата на дявола не бива да ни плаши; вместо това, Божията любов, която побеждава всяко вражеско действие, трябва да ни укрепява.

Целта на духовенството е не да всява паника относно козните на дявола, но да подготви верните да надянат Божието всеоръжие, така че да надделеят и обезсилят силата и действията на дявола. За съжаление в наши дни виждаме склонност към паника. Наблюдаваме феномена на широко разпространена дискусия относно Антихриста, ала съвсем малко се говори за Христос; разпространение на анти-христологията и съвсем малко христология. Мнозина говорят за Антихриста, без същевременно да се погрижат верните да могат да воюват с Антихриста. Те не обръщат достатъчно внимание да обучат и направят опитни християните в изповядването на Православието, което означава очистване, освещаване и обожение.

В Откровението на св. Йоан има забележителен момент. Св. Йоан Евангелист видял Агнеца да отваря първият от седемте печата. “И видях, когато Агнецът сне един от седемте печата, и чух едно от четирите животни да говори като с глас на гръмотевица: дойди и гледай! И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи.” (Откр. 6: 1-2). Триумфиращата победа на Христос е очевидна в цялата книга Откровение.

Победата над сатаната е също така очевидна и от следния стих в Откровението на св. Йоан: “И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена - свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му. И чух на небето висок глас да говори: сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол, понеже е свален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем.

Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото на своето свидетелство, и не милееха за душата си дори до смърт.” (Откр. 12: 9-11). Агнецът триумфира над звяра от Откровението. Хората на Агнеца надделяват над змея и празнуват в небесата. Няма нищо ужасяващо за Божиите мъже и жени. Те имат сила и власт. Казаното на епископа на Пергам се отнася и за нас. Господ рекъл: „Зная делата ти, и де живееш, там, дето е престолът на сатаната, и държиш името Ми, и не се отрече от вярата Ми” (Откр. 2: 13). Човек може да живее където е тронът на сатаната и да удържи чрез името на Христа, и да не се отрече от вярата си. Това се постига чрез силата на Христос.

Нека и ние бъдем сред тези победители, сред онези, готови да понесат името на Христос. Тогава думите на Христос ще се отнесат и за нас:

Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите: на оногова, който побеждава, ще дам да яде от съкровената мана, и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава(Откр. 2: 17).
(край)

Оригинално заглавие: "Дяволът и неговите козни"
Източник: www.predanie.bg

Още по темата
Още от Нашата вяра

Причините за падането на Константинопол според Йосиф Вриений

29.05.2020 г. | Йеротей Влахос, Митрополит на Навпакт и Свети Власий | Нашата вяра

Падането на Константинопол на 29-ти май 1453 г. бил последният отблясък на гаснещата слава на Римската (Ромейската) империя, наречена Византия. Много е писано за причините за падането...

Възнесение Господне - 2 част

28.05.2020 г. | Митрополит Йеротей Влахос | Нашата вяра

Иконата на Възнесение изобразява Христос, сядащ на престола и благославящ хората. Христос е Цар и Господ на небето и на земята, изпращащ на хората благодат и благословение. Той е единственият благословен, Който прави благословени и достойните за благословение...

Възнесение Господне - 1част

28.05.2020 г. | Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

Заради тясната си връзка с обожението на човека празникът Възнесение има голямо значение за духовния живот на християните... Господските празници не могат нито да се разделят, нито да се сравняват. Всички те са спасителни събития на Божественото Домостроителство...

Какво се случва в центъра

Любов и брак

Женските избори