Без смисъл извън нас, няма как да сме истински щастливи

26.12.2015 г.
Автор: Габриела Гаврилова

Интервю с Явор Георгиев, редактор на изданието на Варненска митрополия "Алтернатива". 

Темата на „Алтернатива” за месец декември е „Роди се Слънцето на правдата”. Защо?

Избрахме това заглавие, защото много често, когато празнуваме Рождество Христово, ние празнуваме по-скоро Коледа и забравяме Кого честваме и какво въобще отбелязваме. Забравяме Рожденика. А Той, както знаем, е Иисус Христос. Навремето са Го нарекли „Слънцето на правдата”, защото сам казва за Себе Си – „Аз Съм пътят, истината и животът”.

Вече 15-та година издавате „Алтернатива”. Как се промени обществото в България за този период?

Когато започвахме преди 15 години, на книжния пазар нямаше такъв богат избор от литература. Тогава всяко написано нещо беше изключително ценно. Хората жадуваха за информация. Докато днес пазарът за православна литература вече е презадоволен. Почти всичко е преведено и издадено. Сега хората не се нуждаят толкова от информация, колкото от нещо, което да ги развълнува, да ги затрогне, да ги накара да се замислят по-дълбоко и по-сериозно. Има нужда вярата да започне да се осмисля на едно по-дълбоко и по-стойностно ниво, а не само на ниво информация или елементарното суеверно ниво, на което са може би 90 % от българите.

В какво вярва днес българинът?

Българинът е вярващ човек. Вярата е заложена в него. Но определено хората не знаят точно в какво вярват. Сещам се за един случай с апостол Павел, когато отива при атиняните и вижда, че са направили някаква статуя, и на въпроса, каква е тя, му отговорили, че е на незнайния Бог. Мисля, че и у нас голяма част от българското общество е на това ниво. Българинът може да декларира, че вярва в Бога, че е православен по традиция, или както и да е, но това е само на ниво знание. Повечето не пристъпва по-нататък – да се запознаят с Бога, с Иисус Христос. Идват, но за съжаление, когато вече положението е станало много тежко – когато им се случи някаква травма, някаква трагедия. Има разбира се и други, но в повечето случаи хората идват, за да търсят помощ. Защото са стигнали до някъде, разбрали са, че има някаква сила, но не знаят каква е.

Какъв е пътят от нашето знание до „Аз Съм пътят, истината и животът”?

В Църквата има един такъв термин – „въцърковяване”. Това е сложният момент, в който човек се пречупва и разбира, че има пред себе си една жива личност, с която може да общува по съвсем разумен начин. Когато човек няма лична връзка с Господ, започва да действа на принципа – аз ще направя нещо и съответно ще получа нужния автоматичен отговор. Не усеща реалната връзка. А Бог е реален. Той е личност и подхожда към всеки човек като към личност. Затова и помощта Му, и подходът Му към всеки са различни. Пътят е дълъг и човек трябва да има нужното търпение да придобие смисъла, който е извън този свят. Ако някой е дошъл с очакване от материалния свят, той много бързо може да се разочарова. Божията логика е различна от човешката логика. Всичко, което се случва на човека в тази връзка, Бог-човек, се осмисля извън този свят. Целта на всичко в тази връзка е вечният живот. И за да няма разочарование, хората, които идват в Църквата, трябва да поставят този фундамент в основата на вярата си – че всичко, което се прави тук, има по-далечна цел, и тя не е в този свят.

Какъв е смисълът на Рождество Христово?

Би трябвало да е най-светлият празник за всеки християнин. Защото в този момент започва спасението на човешкия род. В този момент Господ, Който е решил да ни спаси, прави първата огромна крачка – въплътил се от Светия Дух и Дева Мария, Той става човек. И в лицето на Богородица виждаме цялото човечество, което казва: „Да бъде волята Ти”. Защото без наше участие ние не може да се спасим. Бог идва и прави всичко за спасението ни. Побеждава дявола и смъртта. Остава само нашето участие. Да се обърнем и да поискаме да се спасим.
Смисълът на празниците като Рождество Христово, е да осъзнаем, че животът е повече от това, което виждаме тук и сега. Без смисъл, който е извън нас, няма как да сме истински щастливи. Защото какъвто и заместител да намерим в материалния, земния живот, ефектът му в даден момент ще свърши.

Радио "Варна"

текстов файл: Архангел.бг

Още по темата
Още от Интервю

Трите дни преди Пасха. 2 част

26.04.2019 г. | протойерей Димитрий Юревич. Виталий Каплан | Интервю

Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...

Трите дни преди Пасха. 1 част

25.04.2019 г. | протойерей Димитрий Юревич, Виталий Каплан | Интервю

Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...

Музика, която пречиства (2)

26.01.2019 г. | Светлана Луганска, Игор Зироевич | Интервю

Богослужебните текстове, особено на големите празници – те излъчват мистичната атмосфера на живите отношения между Бога и човека. Пеенето е молитва, отношение, които нямат край във вечността. Всеки път, когато пееш, е различно. Живи отношения!

Какво се случва в центъра