Възнесение Господне - 1част

16.05.2018 г.
pravoslavie.ru
Автор: Митрополит Йеротей (Влахос)

Четиридесет дни след Своето Възкресение, Христос се възнесъл на небесата, където бил и преди това, като изпълнил обещанието, дадено на учениците малко преди страданията: „Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди?”. (Йоан 6: 62). Иисус, като Бог, нито за миг не напускал лоното на Отца, но сега се възнесъл на небесата със Своята човешка плът. Слизането на Сина Божий от небесата трябва да се разбира като Божие снизхождение (към човека), а не като преместване в пространството.

Според евангелист Лука във времето между Възкресението  и Възнесението, Христос многократно се явявал на Своите ученици и им откривал тайните на Царството Божие: „на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие” (Деян. 1: 3).

Заради тясната си връзка с обожението на човека празникът Възнесение има голямо значение за духовния живот на християните. По-нататък, като анализираме основните моменти на христологията на този настина голям Господски празник, ще видим неговата огромна ценност.

1.

Преди всичко трябва да разгледаме какво казва Свещеното Писание за Възнесението. То е пророкувано в Стария Завет и явено в Новия. Ние няма да анализираме всички места, където се говори за Възнесението, а ще разгледаме само най-нагледните.

Възнесението на Иисус Христос е пророкувано нееднократно в Стария Завет. Пророк Иезекиил описва следното видение: „И славата Господня се отмахна от прага на Дома и застана над Херувимите. И подигнаха Херувимите крилата си и се издигнаха пред очите ми от земята; когато те тръгваха, и колелата бяха до тях;” (Иезек. 10: 18-19).

Най-много за Възнесението на Иисус Христос се пророкува в псалмите на пророк Давид. В един от тях се казва: „Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук (Пс. 46: 6), а в друг: „Наведе Той небесата и слезе, - и мрак под нозете Му. И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени крила” ( Пс. 17: 10-11). Вече казахме, че откровенията на Бог в Стария Завет са откровения на невъплътеното Слово. Всичко, за което е пророчествал Старият Завет, се е осъществило в Новия Завет при въплъщението на Божието Слово. Още преди страданията Си , когато се обръща към Своите ученици, Иисус казва: „Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца” (Йоан 16: 28). Така Христос свидетелства, че „Никой не е възлязъл на небето, освен слезлият от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето” (Йоан 3: 13).

Възнесението е описано от Евангелистите Марк (Марк 16: 19) и Лука – както в неговото евангелие (Лук. 24: 50-53), така и Деянията на апостолите (Деян. 1: 3, и 1: 9-11). В апостолските послания има много места, от които е видна увереността на апостолите във факта на Възнесението. В древната Църква Възнесението на Христос било една от важните части на кръщелните символи, т.е. то било включено в изповеданието на оглашените преди тайнството Кръщение. Когато говори за изкупителния подвиг на Христос и божественото Домостроителство, апостол Павел включва в него  и Възнесението: „Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава.” (1Тим. 3: 16). Упоменавайки за силата на Отца, апостолът казва, че чрез нея „действува в Христа, като Го възкреси от мъртвите и постави от дясната Си страна на небесата” (Ефес. 1: 20). Вече говорихме, че силата на Бог Отец се явява и сила на Бог Син. Като ни очисти от греховете, Христос „седна отдясно на престола на величието във висините” (Евр. 1: 3), а на желаещите да се съединят с Него, дал обещание, че и те ще седнат на престола на Отца: „На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол” (Откр. 3: 21).

От приведените места от Свещеното Писание се вижда колко голямо значение придава Църквата на това събитие. Това не е случайно, защото, както ще видим по-нататък, във Възнесението на Иисус Христос се крие дълбокият смисъл на духовния живот на всеки християнин.

2.

Преди да пристъпим към богословски анализ на празника Възнесение, е необходимо да обърнем внимание на въпроса защо Христос се възнесъл именно на четиридесетия ден след своето Възкресение, защото в живота на Христос нищо не се случва без причина.

Следвайки свидетелството на Макарий Златоглав и св. Григорий Акрагадийски, св. Никодим Светогорец казва, че по своята човешка природа Христос имал три раждания: от Приснодева Мария, при кръщението и при възкресението. Във всички тях Той бил първороден. Първи между „много братя” по общението по плът. Във второто (раждане) сред всички, които са „нова твар”. А в третото сред мъртвите. При внимателно разглеждане на всяко от тези събития, може да се забележи, че четиридесет дни след всяко от тях следвало друго важно събитие. Така на четиридесетия ден след раждането си Христос бил принесен в Йерусалимския храм (Празника Сретение Господне). Четиридесет дни след кръщението в река Йордан, Иисус победил дявола в трите изкушения в пустинята. А четиридесет дни след възкресението Христос се възнесъл на небесата и принесъл на Своя Отец „начатъците на нашата природа”.

Без всяко съмнение Христос можел да възнесе човешката природа веднага след славното Си възкресение. Но Иисус не направил това, за да не си помисли някой, че Неговото възкресение било измислица.  След като излязъл от гроба, Христос явил себе си на учениците си, извършил чудеса и утвърдил вярата им, като ги направил най-верните свидетели и изповедници на Своето възкресение. Така, като разсеял съмненията на апостолите и им съобщил за Възнесението и приемането на Светия Дух, Той ги направил и съзерцатели и на Своето Възнесение (св. Атанасий Велики). Благодарение на това ние имаме истинското свидетелство на очевидците – апостоли.

От голяма любов и човеколюбие Христос се смирява и унижава и възприема така наречените „естествени нужди” и цялото безсилие на човешката природа. Господ достига до крайно смирение за спасението на човека.

3.

Господските празници не могат нито да се разделят, нито да се сравняват. Всички те са спасителни събития на Божественото Домостроителство, чрез които Господ е устроил спасението на човешкия род. Иисус Христос се въплътил, дал учение, пострадал, възкръснал и се възнесъл.  Между всички тези събития съществува удивителна връзка. Възнесението е последният Господски празник. То е завършек на Благовещение и на Рождеството.

Въпреки това светите отци правят (по икономия - снизхождение) съпоставка между Господските празници. Казваме по икономия, защото без въплъщението на Христос не би имало нито Възкресение, нито Възнесение. А ако Той не беше възкръснал, то напразно щеше да е и въплъщението.

Анализирайки значението и ценността на Възнесението, св. Епифаний Кипърски казва, че като не осъзнават величието на този празник, мнозина го подценяват. Но както главата е украса на тялото, така и Възнесението е украса на всички празници и тяхна пълнота. Първият празник е страшното и чудесно раждане по плът на Христос. Вторият празник е Богоявлението, което разкрива по-дълбоко тайнството на спасението. Третият е Възкресението, което е по-славно от всички предшестващи, защото чрез него е победена смъртта. Но този празник не би имал цялата пълнота и радост, тъй като Христос тогава още бил на земята. И само празникът Възнесение изпълва всичко с веселие и благолепие, защото, като отворил небесата, Христос ни показал удивително зрелище „нашата плът, стояща на царски престол”. Следователно ценността на този празник е в това, че обожената човешка плът сяда на царския престол отдясно на Бог Отец.

При въплъщението си Христос обожил човешката природа, но хората не осъзнавали пълнотата на Неговата слава и затова Го пренебрегнали, оклеветили и в края на краищата разпнали. И само с Възнесението на Иисус Христос на небесата хората придобили пълното познание. Така въплъщението и възнесението изпълнили света с познанието на Бога. (св. Диодах Фотикийски).

Като разглежда възкресението и възнесението на Христос, св. Атанасий Велики казва, че първият празник дарува на хората победоносно оръжие срещу смъртта, а вторият преобразява живота на човека на земята, като го възвежда на небето. Първият е победа над смъртта, а вторият е възхождане на човешката природа на Божия престол. И точно в това може да видим превъзходството на Възнесението, и по точно - в усъвършенстването и изпълнението на Божието Домостроителство.

Има още едно съществено различие между тези два празника и то е следното. Учениците не видели началото на възкресението, тъй като никой не видял Христос, когато Той излизал от гроба. Съвсем различно е при Възнесението. Апостолите видели неговото начало, т. е. издигащият се в небесата Христос и устремили взор към небето, желаейки да видят неговя завършек (Макарий Филаделфийски).

Трябва още веднъж да подчертаем, че всички събития в живота на Христос са тясно свързани помежду си и не трябва да се подчертава едно за сметка на другите. И само по отношение на личното участие на човека в тях може да се прокара някакво разграничение. Според мярката на преуспяването на човека в духовния живот и степента на подражание на Христа, се извършва и възнесението на всеки човек. В началото ние се раждаме с Христос, после страдаме заедно с Него, побеждаваме властта на дявола, възкръсваме и най-накрая можем да преживеем и обожение. Не случайно светите отци наричат празника Възнесение обожение на човека.

Изхождайки от тази перспектива, св. Григорий Палама казва, че Възкресението принадлежи на всички хора, а Възнесението само на святите. Със Своето Възкресение Христос разрушил държавата на смъртта и дал на хората дара на възкресението. В страшния ден на Второто Христово Пришествие ще възкръснат всички без изключение, както праведните, така и грешните. Но няма да се възнесат всички, а само праведниците. Само обожените хора ще се удостоят с този велик опит. Апостол Павел изповядва: „и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха” (1Сол. 4: 16-17).

И така ще възкръснат всички, но само праведниците ще се възнесат  и ще бъдат грабнати на облаци, за да срещнат идващия от небесата Христос. От гледна точка на сотериологията Възнесение също се счита за голям празник, защото участващият във Възнесението участва и в обожението.

4.

От приведеното учение на светите отци е видно, че смисълът и същността на празника са не само христологични, но и антропологични. Със Своето възнесение Христос възнесъл на небесата нашата човешка природа. Защото цялото Божествено домостроителство се състои в това „да не ни остави Хрисотс долу, но да ни възнесе на небесата, защото там пребивава и нашето истинско спасение и от жадуваме да се насладим с сладчайшето съзерцание на многолюбимия наш Владика” (св. Никодим Светогорец).

Под слизане на Бог Слово на земята се разбира не Неговото преместване в пространството, но снизхождението на Божеството, без да остави престола на Троичния Бог. И сега при Своето Възнесение Христос не възнася Божеството, на престола във висините възхожда човешката природа. (св. Григорий Палама).

И така, в деня на Възнесението ние празнуваме въвеждането на горния престол на човешката природа. С Възкресението и Възнесението на човешката природа ние едновременно празнуваме и началото на възкресението, и началото на възнесението на всеки вярващ. Във Възнесението на Христос участва не човек, създаден от пръст, който е от земята, какъвто е бил първият човек, но от небесата, какъвто станал вторият човек – Иисус Христос (св. Григорий Палама).

Изразът „седна отдясно на Бога” (Марк. 16: 19) произхожда от символичното богословие и указва на божеството на Сина Божий. Това означава, че Христос, като Бог, винаги е бил единосъщен с Отца, и като богочовек, е възнесъл човешката природа на небесата и  я направил богоподобна. Св. Йоан Дамаскин казва, че думите „отдясно на Отца” изразяват славата и честта на Божеството. Славата на Сина Божий е равна на славата и Божеството на Отца. След въплъщението на Бог Син и след възнесението на човешката природа и тя (човешката природа) участва в славата на Божеството. Затова на Христос, като на Богочовек, се покланя всяко създание. По такъв начин „отдясно на Отца” означава единението на Сина с Отца „по същност”, тъй като Отец и Син имат една природа.

Голямо значение в случая има глаголът „седна”. Според св. Василий Велики тази дума изразява постоянство и въвеждане, и изразява утвърждаване на природата и нейната статичност. Христос има една природа с Отца, без никакво изменение и промяна. Той вечно си остава Бог. Така думите „седна отдясно на Бога” изразява „равенството по чест”.

5.

Думата „възнесение” произхожда от глагола „да се издигна”. На гръцки език този глагол има много значения, едно от които е „издигне, подем на някого или на нещо”. Тази дума изразява издигането на Богочовека на небето и сядането на престола с Бог Отец.  Като Бог, Той никога не напускал Богоотеческия престол, но сега Той сяда на него като въплътен. Наблюдавайки възнесението на Христос, ние виждаме „странен хиподрум”, тъй като виждаме Твореца на света да възхожда на небето възседнал на човешка колесница (св. Епифаний Кипърси).

Освен думата „възнесение” в Свещеното Писание се употребява и думата „възхождане”: Между думите „възнесение” и „възхождане” има определено различие, разкриващо тайнството на това събитие. Когато се говори за Божеството се употребява думата възхождане, а думата възнесение се използва по отношение на човешката природа – човешкото тяло. За да повярват хората, че Христос е Бог и човек в една ипостас, понякога се използва едната, понякога другата дума за Него (св. Диодах Фотикийски).

Иисус е първият и единственият, който някога се е възнасял на небето с тяло. За това свидетелства и Самият Христос: „Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето” (Йоан 3: 13). Изречената от нелъжливите уста на Господа дума „никой” не допуска никакво съмнение.  Според тълкуванията на светите отци, Богородица също влязла на небето с тяло, но първо, това станало след възнесението на Христос и било обусловено от родство на нейното тяло с Него, и второ, тя преживяла обожение, без да бъде източник на нетварната благодат, както бил Христос.

Твърдението на Христос, че никой, освен Него, не е възлязъл на небесата, на прав поглед противоречи на Свещеното Писание, където се казва, че св. пророк Илия също се възнесъл на небесата. Но, ако внимателно разгледаме текста на Свещеното Писание и тълкуванието на светите отци, ние се убеждаваме, че няма никакво противоречие.

За възхождането на пророк Илия в Свещеното Писание се казва следното: „изведнъж се яви огнена колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето” (4Цар. 2: 11). За възнесението на Христос се казва: „А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога” (Марк 16: 19). Както виждаме в първия случай се използва „към небето”, а във втория „на небото”.

Отбелязвайки това, отците казват, че тук става въпрос не само за различни изрази, но и за разлика в богословския смисъл. Изразът „към небето” съдържа неопределен смисъл, докато изразът „на небето” указва конкретно и ясно (св. Епифаний Кипърски). 

 Освен това съществуват и друга, по-голяма разлика. Светите отци казват, че пророк Илия не се изкачил на небето, където пребивава Бог, но на някакво друго „място”. Според св. Йоан Златоуст пророк Илия сега се намира в „наземния” рай, от който непосредствено след престъпването на Божията заповед изпаднал Адам. Преподобният Нил твърди, че пророк Илия пребивава в „ефира”, който се намира над атмосферата, но е по-ниско от небето.

Най-обстоятелствен по този въпрос е св. Григорий Палама, който с присъщото му богословско проникновение разглежда разликата между тези възнесения. Той пише, че до Христос съществували както възкресения, така и възнесения на праведниците. В Стария Завет се казва, че духът възвел пророк Иеремия, ангел Авакум, а пророк Илия се възнесъл на огнена колесница. Тяхното възнесение било просто „някакво преместване” – въздигане над земята, но не и излизане зад нейните предели. Съответно и всички възкресени след определено време отново умирали. Христос възкръснал веднъж и смъртта повече нямала власт над Него, затова и неговото възнесение е съвършено различно от другите.

От това може да се заключи, че възнесението на пророк Илия на огнената колесница било един вид преход и един от видовете смърт. Така биха си отивали от живота хората, ако Адам не беше съгрешил и в природата на цялото творение не беше влязла смъртта. А от приведените примери се вижда ясно, че никой, с изключение на Христос, не се е възнасял на небесата.

6.

Христос се възнесъл на небесата с тяло. За това свидетелства както Свещеното Писание, така и светоотеческото предание, според което божествената природа заедно с човешката след съединението им повече никога не се разделят.

В един от своите псалми пророк Давид пее: „и то излиза като жених из брачния си чертог, радва се като исполин да измине пътя си” (Пс. 18: 6). Смисълът на пророческите слова е в това, че Бог направил слънцето свое особено жилище. Господ му повелява, като жених да излиза от брачния чертог и като исполин ежедневно да преминава своя път от изток до запад. Св. Григорий Богослов казва, че каквото е слънцето за сетивния свят, това е Бог за умния свят. Тварното слънце освещава видимия свят, а нетварното – невидимия свят.

Древните еретици – манихеите, както впрочем и Ориген, погрешно разбират тази част от псалма и затова утвърждавали, че възхождащият на небето и починал в небесното лоно на Отца Христос, съблякъл всичко човешко, като тежко бреме, и поставил тялото си в слънчевия диск, а отдясно на Отца седнало само чистото Божество. Монофизитите утвърждавали срещу тях, че човешката природа на Христос била погълната от божествената природа и се превърнала в Божество. Тези две съвършено противоположни по своята същност мнения не са способни да устоят пред православното учение. Св. Григорий Богослов казва, че изповядващият разделянето на тялото на Иисус от Божеството и поставянето му в слънцето, всъщност не вярва в съществуването и пришествието на Господ в тяло в съдния ден. Вярващият в нещо подобно никога няма да види славата на второто пришествие.

Такива възгледи за съжаление сериозно изменят и учението за човека. Известно е, че манихеите презирали тялото, смятали го за бреме за душата и го пренебрегвали.

И така, учението на Църквата за Възнесението на Христос на небето  с пълната човешка природа е свързано най-тясно с обожението на нашето тяло и неговата ценност. Църквата не отхвърля тялото и не го смята за нечисто. То в никакъв случай не е тъмница за душата, която трябва да се разруши, за да се освободи душата.

7.

Пророк Давид казва: „Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук” (Пс. 46: 6). Тук извън всяко съмнение става дума за пророчество, което се изпълнило и потвърдило  с възнесението на Христос на небесата. Този стих на псалма се пее като „входен” на Пасхалната литургия.

Тълкувайки таза част от псалма, св. Йоан Златоуст казва, че тук умишлено се използва думата „възлезе”, а не „бил възведен”, за да се подчертае, че не странична сила възвела Христос на небето, а Той се възвисил сам със Своя сила, ката истински Бог. Христос Се възнесъл по Своя лична воля, докато пророк Илия бил възведен от външна за него сила. С изразите „при възклицания” и „при тръбен звук” се изразява победният химн на ангелските чинове, тъй като те чрез силата на Светия Дух видели, че Този, Когото мислели за човек, се оказал Бог. Светите отци отбелязват също така, че изръзът „при възклицания” се отнася към ангелите, докато „при тръбен звук” се отнася към апостолите, „разтръбили” химна за триумфа и победата.

Възнесението на Христос станало в безмълвие, защото на него присъствали само учениците, но въпреки това за него научили и най-отдалечените краища на вселената. Няма нито един човек, който да не е чувал за него (Макарий Златоглав). Това свидетелства, че всички велики събития стават в тишина и безмълвие, въпреки тава, че възраждането на човека е невидимо за земните очи, в цялата вселена то предизвиква най-голям отклик. Няма по-голямо свидетелство за Божието битие от живота на светиите. Повечето от тях са били неизвестни на света, но Божията благодат ги направила известни по цялата вселена и до края на времената. 
/Следва/

Превод: Борислав Аврамов

Още по темата
Още от Нашата вяра

Възнесение Господне - 2 част

17.05.2018 г. | Митрополит Йеротей Влахос | Нашата вяра

Иконата на Възнесение изобразява Христос, сядащ на престола и благославящ хората. Христос е Цар и Господ на небето и на земята, изпращащ на хората благодат и благословение. Той е единственият благословен, Който прави благословени и достойните за благословение...

Преполовение - празникът на Божията премъдрост (2 част)

02.05.2018 г. | Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

Цялото творение е създадено от Бога... гледайки величието на състава на съществуващото, осъзнаваме неизказаната сила на Словото и като размислим над това, как несъществуващото е приведено към битие, то бихме се преклонили пред Неговата непостижима мъдрост...

Преполовение - празникът на Божията премъдрост (1 част)

02.05.2018 г. | Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

Църквата празнува Преполовение в средата на периода между Пасха и Петдесетница, тоест в сряда преди неделята на Самарянката. Празникът ни дава възможност да погледнем към делата на Христос (към казаното, извършеното и претърпяното от Христос заради спасението на човешкия род)...

Какво се случва в центъра