На Възкресение Христово ние получаваме покана за бъдещия живот

01.05.2016 г.
снимка: РИА Новости
Автор: Архангел.бг

Разговор с епископ Тихон (Шевкунов), наместник на московския Сретенски манастир, за празника Възкресение Христово, за живота и смъртта, за вярата и безсмъртието.

Отец Тихон, защо празнуваме Великден не като поредната годишнина от Възкресението на Иисус Христос,  а като самото Възкресение?

Преди близо две хиляди години апостол Павел направил поразително откритие. Той казал: „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки (Евр. 13:8).

Християните чувстват огромната сила на тези думи, ако за тях вярата не е само част от традицията, а живият живот, и ако усещат и преживяват общението с Бога като главна реалност на своя живот. Това се отнася и за Възкресението. То, за съжаление (или за щастие),  не може да се предаде само с някакви теоретични изследвания. Защото това е Божие дело. Ако вярата беше просто една теория, Църквата Христова щеше да залезе много скоро след възникването си. Но нашата вяра е жива връзка между Бога и хората, между Бога, станал човек – Иисус Христос, и всеки от нас, християните.

Живото чувство за пулса на вечността, който отеква у всеки християнин, най-силно се усеща на Великден – деня на Възкресението. Малките деца преди да пораснат, съвсем ясно осъзнават, че смъртта е нещо абсолютно чуждо, неразбираемо и противоестествено за човека. Ние, възрастните, добре си спомняме това детско усещане за реалната вечност като константа на битието на току що явилия се на Божия свят малък човек.

За детето тези константи са няколко, и те за него са неоспорима истина. Това са, например, любовта на майка му, всекидневното преоткриване на прекрасния свят и убедеността във вечността на своето битие и на хората, които обича: „Пусть всегда будет мама, пусть всегда буду я” (припев на детска песен, в превод: Нека винаги да я има мама, нека винаги да ме има и мен – бел. прев.).

И дори когато човек порасне и приближи края на живота си, усещането за абсурда на собствената му смърт не го напуска до последната минута. За това може да свидетелства всеки лекар и всеки свещеник. И не става дума за психологически феномен или самозаблуда. Това е изумителна реалност, дадена на човека. Възкресение Христово само потвърждава, че не грешим: няма смърт за човешката душа и за човешката личност. Откровение за живота в бъдещия век, за царството, което не е от този свят, и покана да влезем в него – това всъщност е Евангелието, това е главният смисъл на Възкресението и същността на делото, извършено от Иисус Христос за човешкия род.

Какво е нужно, за да се научим да празнуваме Възкресението по този начин – като настоящо, реално събитие? Днес знаем много неща: как се освещават козунаци, колко пъти да се целунем и прекръстим... А може би не ни достига някакво много по-важно знание?

Да, но точно това – най важното – всеки ще трябва да го разбере сам. Няма друг начин. Христос търпеливо, с непостижима за нас Бащина любов кани всеки човек. Но никога не упражнява насилие над нашата свобода.

Но ако човек не е осъзнал присъствието на вечността в своя живот, това означава, че изобщо нищо не е разбрал. И животът му е изживян напразно. Ако човек не си е поставял тези „проклети въпроси”, според известния израз на Достоевски, и не се е опитвал с всички сили честно да си отговори на тях, то значи, че не е направил в живота си абсолютно нищо. Дори да е посадил хиляди дървета, да е построил градове и да е родил десетки синове. Христос ни остави тези думи: „каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си” (Марк 8:36).

Това е главният въпрос, който ни разкрива смисъла на празника Възкресение. Това е най-важното. А какъв цвят да бъдат яйцата и какви козунаци да изпечем, повярвайте ми, това е 1025-о по ред.

А какво трябва да направим, за да разберем – да четем, да се молим, да разговаряме със свещеник?  

На службите по време на поста в храмовете често си припомняме един стих от Библията: „и ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога” (Пс. 68:33). Разбира се, отговорите на тези най-важни въпроси трябва да търсим преди всичко в храма, със свещеника. Ще кажете, не всеки от отците там, може да ми отговори достъпно и ясно. Ами добре, значи трябва да потърсите някой друг от тях.

За някого помощник в тази главна житейска задача може да се окаже негов вярващ приятел. На други може да им помогне някоя книга. За това няма готова рецепта.

Пасхалните празници добро време ли са за една такава важна крачка към храма?

На тези, за които църквата все още не станала техен дом, бих искал да пожелая сами да усетят и видят колко красив, добър и удивително светъл е животът в Христовата Църква, и че в нея отдавна е предвидено бъдеще за всеки човек.

Отец Тихон, има ли във Вашия живот Пасха, която си спомняте по-често, отколкото другите?

Всяка Пасха е незабравимо събитие, ярко и по своему изключително. Но си спомням едно необикновено преживяване и приключение, което се случи преди Пасха. И макар то да е свързано с нарушаване на правилата на Великия пост, колкото и странно да ви се стори, то си остава за мене един от най-трогателните и скъпи спомени. Описал съм тази история в книгата „Несветите светии”.

Интересът към Вашата книга – е още един пример, че влечението на хората към вярата и църквата расте. Но е факт и противоположна нагласа – на агресивно отношение към църквата. С какво е свързано това?

Принципно, тук няма нищо ново. Антицърковни сили е имало винаги. За съжаление, ние малко се учим от историята.

„Отче! прости им, понеже не знаят, що правят.” (Лука 23: 34) – така се е молил и Христос за онези, които го разпънали. И действително, римските войници на са знаели, кого разпъват. За разлика от сегашните хулители и осквернители, които прекрасно знаят, какво правят. И съвсем не им е нужна нашата прошка. Те искат не нашата прошка, а нещо съвсем друго – безнаказаност. Те и техните вдъхновители по всякакъв начин се стараят да си издействат от обществото и от църквата „прошка”, като индулгенция и за бъдещи подобни постъпки. Но руската църка не раздава индулгенции. И наш дълг е да поставим граници.

По интервю на Валерий Коновалов за trud.ru, 2012 г. Източник: pravoslavie.ru  
Превод: Румяна Рашкова

Още от Интервю

Какво ще правим в четвъртък, ако умрем в сряда?

16.03.2018 г. | Пьотър Мамонов | Интервю

Интервю с руския музикант, изиграл главната роля във филма „Остров”: Господ е ревнив. Той иска човека изцяло: цялото му сърце, цялото му същество, цялото му тяло, всичките му мисли, всичките му чувства. Всичко добро, всичко истинско, всичко неподправено, всичко истинно, всичко прекрасно и възвишено – е само там, стига обаче някой да повярва.

Истинската община е Тяло Христово, останалото е приятно допълнение

09.02.2018 г. | протойерей Константин Островски и Дария Рошченя | Интервю

Трябва ли свещеникът да чете лекции на енориашите и да организира пиене на чай, как може да се обърка любовта към общуването с духовния живот и защо не си струва да се тревожим, ако някои хора напускат енорията – споделя протойерей Константин Островски.

И днес има будители

31.10.2017 г. | Деян Енев | Интервю

Деян Енев: Познанството ми с такива хора ми връща донякъде вярата в доброто бъдеще на България. Тези хора не са един и двама. Те носят своя кръст съвсем незабележимо – но усилията им постоянно превръщат мрака там, където се намират, в светлина.

Какво се случва в центъра