Вертикалната координата

11.06.2016 г.
Автор: Протойерей Андрей Ткачeв

Човекът е същество с изправен гръбнак. Той не може, без да загуби достойнството си, да променя естественото положение на тялото си. Лазещият човек не е точно човек. Вижте блудния син, измъчван от глад, е петимен да яде от коритото на свинете. И няма друг начин да го направи, освен да се наведе до земята, да се изравни по ръст с презрените животни.

Ето така грехът ни привежда към земята. Първо – под натиска на изкушенията, падаме на колене. След това – от срам, навеждаме лице и съвестта вече не ни дава да погледнем към небесните висини. Грехът още не е извършен на дело, не е станал факт, още само във вид на помисъл живее в сърцето ни, като червей в ябълка – а човекът вече свежда погледа си към земята.

Това се случило и с Каин, когато остра болка на обида уязвила гордостта му. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи” (Бит. 4: 5). Познавайки човешкото сърце, виждайки какви мисли зреят в неговата невидими за човешките очи дълбини, Бог се опитва да предпази Каин от зараждащия се в него грях. „Ако правиш добро, – казва Господ, – не подигаш ли лице? Ако пък не правиш добро, то грехът стои до вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.” (Бит. 4: 7).

Какво станало после с Каин, знаем много добре. И онази успешност в земните дела, с която се отличавало потомството му, е отчасти следствие от това, че някога той свел поглед към земята. Оттам тръгват успехите им в скотовъдството, металургията и тъкачеството, с които се отличавали. След като навел веднъж лицето си към земята от срам, Каин станал с течение на времето родоначалник на една успешна земеделска цивилизация.

Естественото движение на главата и очите за поглед към небето, оказва се, не е толкова лесно за всеки. За човека, измъчван от съвестта си, много по-естествено е да се наведе към земята, да сведе поглед. Небето, като „престол Божий” (Мат. 5: 34), се осъзнава като чисто и свято. Затова блудният син, обмисляйки своята покайна молитва, се готви да каже: „татко, съгреших против небето и пред тебе” (Лука 15: 18).

И ето, че Възнесението изправя нашите превити гърбове. То ни кара да гледаме нагоре. При това – с радост.

Нагоре гледали и очевидците на Христовите страдания. Планината е висока. Отдолу нагори гледат към нея всички, които стоят в подножието й. А Кръстът се извисява над и над планината. Христос е казал: „И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си” (Йоан. 12: 32). Той и до днес привлича към Себе си човешките души, и когато вдигаме лице към Голгота, очите ни са пълни със сълзи.

Но не и на Възнесение. Тогава, докато Го изпращали, апостолите дълго гледали след Него и после се върнали в Йерусалим „с велика радост. И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога” (Лк. 24: 52–53).

Христос е жив! Христос излезе победител от схватката със смъртта! Да, Той няма да въздигне Израилското Царство още същото лято. И въобще, Той върши много дела, за които хората се оказват неподготвени. Ето и в този случай казва на учениците си да не напускат Йерусалим, а да чакат „сила отгоре”. Той не казва всичко наведнъж, а и казаното не веднага бива разбрано. Неговите мисли – не са наши мисли. Но най-важното е, че Той е жив и обещава да бъде с нас до края на дните! А след като е така, то няма нищо страшно.

Христос се възнася, и хората гледат към небето. Една наистина знаменателна картина. Нищо по-велико и по-интересно няма в този момент на земята за апостолите. Всичко най-важно за тях е там, където Христос се възкачва.

Интересно е да сравним, как преди време езичниците се взирали в нощното небе, и това небе със светлината на една особена звезда ги довело при Младенеца-Месия. Първото пришествие било възвестено от тъмното небе, украсено със звезди. И също от небето, но вече ясно и дневно, е възвестено и Второто пришествие. Ангели в бели одежди казват на апостолите: „мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето” (Деян. 1: 11).

Празникът Възнесение се превръща в празник на прогласяването на Второто пришествие. Това вече е главната цел, поради която ще вдигаме очи към небето.

Но няма да забравим и Кръста на Голгота. Той също, както добре помним, беше заставил хората да вдигнат лице към небето. Кръстът, Възнесението, Второто пришествие. В последния ден тези три събития ще се слеят в едно, защото преди славното явяване на Христа за съд над света „ще се яви на небето знамението на Сина Човечески (тоест Кръстът); и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма” (Мат. 24: 30). Ще се разплачат, защото през цялото време дотогава са гледали към земята и са вършили делата си заради земята, и със земния успех са мерили усилията си. А на онези, които не са забравили за небето и за Този, Който се възкачи на него след Възкресението, Господ казва: „А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви” (Лк. 21: 28).

Да се изправим и да погледнем нагоре, грешници! Да изправим гърбовете си всички, изкупени с кръвта на Сина Божий; всички, които не са забравили за тази непостижима цена на изкуплението; всички, които викат към Христа: „да, дойди, Господи Иисусе!” (Откр. 22: 20).

Не е нужно повече да пълзим в прахта. Достойнството ни е възвърнато, и синовството ни е подарено. Възнеслият се Господ показва ясно вертикалната координата, по която да устреми мислите си вярващото човешко сърце. И завърналият се у дома син отново чува гласа на Отца: „изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим” (Лука 15: 22).

Източник: www.pravoslavie.ru
Превод от руски: Румяна Рашкова

Още по темата
Още от Коментар

Чакане

18.05.2018 г. | Дякон Ненад Илич | Коментар

Боже, колко неща правим, които не са в Твоето сега... Когато успеем да правим само тези неща, които правим от любов към Бога и хората, ние сме в това Сега. Съществуваме. А иначе не съществуваме – само чакаме...

Три примера за живот, с които да изпълним нашия

06.05.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Коментар

Предстои ни един ден, в който ще чуем Евангелието за самарянката, но също така ще почетем и паметта на св. Георги, който дръзнал да се изправи срещу властите, за да каже истината. И на Иов, многострадалния – стълб за всеки християнин как да понесе страданията в живота...

Саморазрушаващите чувства

04.05.2018 г. | Архангел.бг | Коментар

Нашето мислене винаги е даване на оценка на нещата, които ни се случват. И дали тази оценка е реалистична, или не, обратна връзка ни дават нашите емоции. Те са фината настройка на мисълта ни при осмислянето на нещата...

Какво се случва в центъра