Духовно просветен център

Успение на св. Методий Славянобългарски

06.04.2020 г.
Мозайка в катедралата „Свети Себастиан”, Марко Иван Рупник (2011), Братислава (снимка: Shutterstock.com)
Автор: Архангел.бг

и ще пръсне твойта шепа букви като семена...
(„Манастирът Полихрон” – Радко Радков)

...И по бащина, и по майчина страна той произхождаше не от прост, а от много добър и почтен род, известен преди всичко на Бога, а след това и на царя и на цялата Солунска област, което личеше и от външния му вид. Затова и първенците, които го обичаха още от детинството му, водеха с него достойни разговори. Най-сетне царят, като узна за неговите способности, даде му да управлява славянско княжество – като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне.

Като прекара в това княжество много години и видя много смутове и престъпления в този живот, той замени стремежите си към мрачните земни дела с небесни мисли; защото не искаше да смущава благородната си душа с неща, които не пребивават вечно. Като намери сгоден случай, той се освободи от княжението и като отиде в Олимп, където живеят свети отци, подстрига се, облече черна дреха и се повинуваше покорно, като изпълняваше напълно цялото монашеско правило и се занимаваше усърдно с книгите.

Когато се появи някакъв случай, царят изпрати брата му [Константин] у хазарите и той го взе със себе си на помощ. Защото там имаше юдеи, които много хулеха християнската вяра. А той рече: „Готов съм да умра за християнската вяра”, и не прояви непослушание,а отиде и помагаше като слуга на по-малкия си брат, като му се подчиняваше. И така той с молитва, а Философът със слово обориха евреите и ги посрамиха.

…И тогава Бог яви на Философа славянските писмена и той, като устрои буквите и състави [евангелската] беседа, пое пътя към Моравия, взимайки и Методия. И той отново започна покорно да се повинува и да служи на Философа и да поучава заедно с него.

…След много дни, когато Философът щеше вече да се представи пред [божия] съд, той рече на брата си Методий: „Ето, брате, ние бяхме една двойка, впрегната да тегли една бразда и аз, завършил своя ден, падам на нивата. Ти пък обичаш твърде много планината; но недей зарад планината да изоставиш своето учителство, защото чрез него можеш по-добре да се спасиш.”

…По всички пътища той изпадаше от дявола в много напасти: по пустите места – сред разбойници, по морето – в бурни вълнения, по реките – в ненадейни пясъчни плитчини, та да се изпълнят и с него апостолските думи: „Беди от разбойници, беди по море, беди по реки, беди от лъжебратя; в трудове и мъки, често в бдения, често в глад и жажда”, както и други неволи, които апостолът споменава.

След това, като остави настрана всичкия [житейски] шум и като възложи всичките си грижи на Бога, най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките [библейски] книги в пълнота, с изключение на Макавеите, в продължение на шест месеца, започвайки от месец март до двадесет и шестия ден на месец октомври. Като свърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, Който дава такава благодат и такъв бърз успех. И като отслужи заедно с клира си светото тайно възношение, отпразнува паметта на свети Димитър. Защото преди това той беше превел заедно с Философа само Псалтира, Евангелието с Апостола и избрани църковни служби. А сега преведе и Номоканона, сиреч църковните правила, и Отеческите книги…

Взе, прочее, да наближава времето да получи покой от страданията и награда за многото трудове. … На Цветница, когато се бяха събрали всички люде, той влезе в църквата и макар и немощен, изрече благословения за царя, за княза, за духовниците и за целия народ и каза: „Пазете ме, деца, до третия ден.” Така и стана. На третия ден на разсъмване той рече: „В твоите ръце, Господи, предавам духа си”, и почина в ръцете на свещениците в шестия ден на месец април, индикт трети, в шест хиляди триста деветдесет и третата година от сътворението на целия свят (885 г.).

Учениците му го поставиха в ковчег, отдадоха му подобаващи почести, като отслужиха погребална служба на латински, гръцки и славянски, и го положиха в съборната църква. И той се присъедини към отците си и към патриарсите, пророците, апостолите и мъчениците. Събра се народ от без числено множество, хора, които го изпроводиха със свещи, плачейки за добрия учител и пастир: мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, чужденци и туземци, недъгави и здрави – всички [оплакаха] оногова, който беше всичко за всички, за да спечели всички.

Св. Климент Охридски

Из „Пространно житие на архиепископ Методий”
Превод Хр. Кодов по текста на Успенския сборник от XII–XIII век. 
Стара българска литература. Том IV. Житиеписни творби. Изд. „Български писател”, София. 1986 г.
(Вж. пълния тект - ТУК)

Тропар на свети равноапостолни Методий

Чрез Твоя светител Методий, Христе, подай милост на нас, извършващите светлото тържество на неговото успение, отвори ни вратите на Царството, освободи ни от оковите на множеството наши грехове и по неговото застъпничество, Владико, ни помилвай.

Кондак

Божествения и верен Методий да възпеем, хора, и с любов да облажим като велик пастир на славяните, честен служител на Троицата и прогонител на ересите: той се моли непрестанно за всички нас.

Още по темата
Още от Православни светии

Св. Константин Велики в историята на Църквата

21.05.2020 г. | протопрезвитер Тадеуш Харденбрук | Православни празници

Свeти равноапостолен Константин Велики е първият християнски император на Рим. Неговият принос за световната история и за историята на Православната църква е действително забележителен...

Свети равноапостолни цар Константин и царица Елена

Св. Константин бил най-големият син на Констанций Хлор и жена му Елена. Той бил красив, храбър и добродетелен мъж, обичан от народа и войската. Управлявал с любов, великодушие и мъдрост. Не преследвал християните в областите, които управлявал...

Азбучна истина

11.05.2020 г. | Борислав Аврамов | Православни празници

Днес почитаме паметта на св. св. Кирил и Методий. Тяхното дело, за съжаление, е все по-малко познато и разбираемо. Винаги, когато се опитваме да говорим за него, има опасност от плъзгане по повърхността...

Какво се случва в центъра

Любов и брак

Женските избори