По следите на древните ръкописи

23.07.2016 г.
www.spisanie8.bg
Автор: Георги Караманев

Проф. Светлина Николова разказва историята на някои от най-важните артефакти на българската писменост, за нейното минало и бъдеще. Освен за създаването на кирилицата и глаголицата тя говори и за някои от най-старите български ръкописи.

Проф. Николова, някои от най-важните артефакти, свързани с глаголицата и старата кирилица, се намират извън България. Защо е така и как се е стигнало дотам?

Една важна част от нашето ръкописно наследство е била изнесена още през Средновековието, а по-голямата – през XIX век, от различни пътешественици, които преминавали през земите на Османската империя. Тогавашното българско общество нямало представа за ценността на тези ръкописи и те били подарявани без проблеми на хората, посещаващи хранилищата, в които те са се намирали. За жалост, има и много ръкописи, които при тези пътешествия били доста повреждани, защото чужденците, на които те са били показвани, често са си позволявали да откъсват отделни листове от тях, когато не са получавали целите книги. Така най-старите български писмени паметници сега се оказват на най-различни места в Европа. Мога да ви дам пример с един от важните кирилски паметници, страници от който се намират днес в 3 страни. Това е т.нар. Супрасълски сборник – една от най-старите славянски колекции с преводи на византийски автори, запазена до днес. Писан е в Североизточна България в началото на XI век от книжовник на име Ретко. През XIX в. се намирал в един манастир, който днес е на територията на Североизточна Полша – Супрасълския манастир, откъдето е получил и названието си. Той за съжаление е пострадал главно от изследователския, но и от колекционерския интерес. Неговата история е много сложна и е много показателна за това, как хората тогава са се отнасяли към тези ръкописи.

Открит е в манастира от един руски учен и колекционер – Михаил Бобровски през 1823 г. През 1830 г. словенският филолог Бартоломей Копитар, който работел във Виена, помолил Бобровски да му изпрати там препис от сборника. Вместо да направи това, руският учен решава за по-безопасно да му изпрати половината от ръкописа. Откъсва я и я изпраща във Виена, обещавайки, че другата половина ще я последва, след като получи обратно първата. След осем години Копитар връща първата част, а Бобровски му предоставя втората, която обаче никога не била върната. През 1844 г. Копитар умира и след време целият му архив, заедно с тази част на Супрасълския сборник, е предаден в Любляна. Така част от тази безценна българска книга днес се намира в Университетската библиотека в Любляна. В наши дни това е немислимо – такива ръкописи не се изпращат дори на изложба, защото застраховането на подобни ценности струва огромни суми.

Друга голяма част от този ръкопис е купена заедно с библиотеката на Бобровски от един полски помешчик и библиофил и през 1869 г. е продадена на библиотеката на графовете Замойски във Варшава.

Трета малка част от ръкописа попада по неизвестен път в Санкт Петербург. Купува я през 1856 г. един от служителите в Императорската публична библиотека. Тя остава у неговите наследници чак до 1947 г., когато те я предават в същата библиотека, днес носеща името Руска национална библиотека.

Варшавската част има още по-интересна история. През Втората световна война тя изчезва от Полша и дълго време никой не знае къде е. Ръкописът се появява мистериозно в Северна Америка през 1969 г. Купен е от американска фирма, която го предава на полското посолство във Вашингтон, и тържествено е върнат Полша. Сега се пази в Националната библиотека във Варшава.

А какви са най-старите ръкописи на кирилица, които днес се намират в България?

Имаме само един малък ръкопис, намерен съвсем случайно. През 1960 г. в казанлъшкото село Енина една учителка – Надежда Демирчева-Хафузова, родом от селото, вижда при ремонта на църквата в селото някакво малко сплетено кълбо, изхвърлено заедно с боклука. Забелязва, че по него има някакви странни букви. Оказва се, че това е малка част от „Апостола” – една от трите книги от Библията, които първо били преведени от Кирил и Методий на старобългарски език, още преди да заминат за Велика Моравия. Находката веднага е прибрана в музея, а оттам е изпратена в Народната библиотека в София, където се пази до днес като част от колекцията със славянски средновековни ръкописи. Това е най-старият ръкопис на „Апостола”, намерен до днес, датиран е от края на XI век. Разбира се, той е реставриран и издаден още през 1965 г.

Как стоят нещата с най-важни глаголически ръкописи?

Най-важните от тях също са извън България. Един от най-ценните и най-старите се пази във Ватиканската библиотека – намерен е от главния ѝ библиотекар в Йерусалим. Това е т.нар. Асеманиево Евангелие, по името на библиотекаря Йозеф Асемани, който го открил. Ръкописът е добре съхранен, също многократно изследван и издаван. Асеманиевото Евангелие е Изборно Евангелие – включва всички евангелски текстове, но не подредени, както обикновено, а според това, как се четат по време на богослуженията.

Вторият най-важен глаголически ръкопис също се пази в библиотеката на Санкт Петербург – т.нар. Зографско Евангелие. Това е първият превод, направен от Кирил и Методий, един от най-старите ръкописи – от края на Х век. През XIX век този артефакт е бил в Зографския манастир на Атон. Оттам минавали много пътешественици, но зографските монаси внимателно го пазели. Докато не решили да го подарят на цар Александър II. Дали го на руския пътешественик Пьотр Севастиянов и той го занесъл в Русия. Така ръкописът се оказал в Императорската публична библиотека.

Проф. д-р Светлина Николова работи в Кирило-Методиевския научен център към БАН и е една от водещите изследователи на историята на българската писменост. Научните ѝ интереси включват областите кирилометодиевистика, старобългарска текстология, история на средновековните славянски текстове, славистика, византология, библеистика. От 1994 до 2011 г. е директор на Кирило-Методиевския научен център. Ръководила е много международни научни проекти, участвала е с доклади в международни научни форуми. През 2005 г. получава почетен знак на БАН „Марин Дринов" за значителни приноси в развитието на палеославистиката.

Източник: www.spisanie8.bg

Още от Интервю

Трите дни преди Пасха. 2 част

26.04.2019 г. | протойерей Димитрий Юревич. Виталий Каплан | Интервю

Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...

Трите дни преди Пасха. 1 част

25.04.2019 г. | протойерей Димитрий Юревич, Виталий Каплан | Интервю

Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...

Музика, която пречиства (2)

26.01.2019 г. | Светлана Луганска, Игор Зироевич | Интервю

Богослужебните текстове, особено на големите празници – те излъчват мистичната атмосфера на живите отношения между Бога и човека. Пеенето е молитва, отношение, които нямат край във вечността. Всеки път, когато пееш, е различно. Живи отношения!

Какво се случва в центъра