
1 ноември. За началото на празника

Националните катастрофи, въпреки огромните усилия и жертви, с които завършват Междусъюзническата и Първата световна войни, коренно променят обществените настроения в България. За да пречупи тези негативни настроения и тенденции, особено сред младежта, министърът на просвещението в правителството на БЗНЗ – Стоян Омарчевски, през 1922 г., поема инициативата да превърне Деня на народните будели в официален училищен празник. Мотивите са убедителни (поне за тогавашните управляващи):
Окръжно № 17743 от 28 юли 1922 г. гр. София
До преди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие сред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално дело, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение в идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо смислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколенията в продължение на цели десетилетия, бидоха основно разклатени от отрицателните резултати на войните преди всичко в самото общество, а от там и отражението на отрицателни прояви сред учащата се младеж. Последната се увлече от всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душата й, и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновено увлечение и с една завидна самопожертвувателност са служили на своя народ, които не са пожалили ни сили, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот.
От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България. Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братя Миладинови, Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Левски, Караджата, П. Р. Славейков, Иван Вазов и мнозина още големи и малки строители на нашето възраждане и освобождение, както и големите фигури на политико-обществени и културни дейци след освобождението са завещали на поколенията своите несъкрушими, светли дела, които трябва да се сочат като примери, като образци на бляскаво изпълнен отечествен и национален, културен и граждански дълг. Стореното от тях ни удивлява, трогва, възнася; то окриля нашия дух; то му дава полети и творчество; то говори на сърцето и душата със силата и блясъка на идеала, с обаянието на обикновеното.
Нима трябва да забравим всичко това? Нима трябва да снемем поглед от това минало, в което имаме толкова светли образи, които като факли вечно осветяват нашия живот, та да се отдадем на един безцелен и безидеен живот? Напротив, първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот.
За да се възбуди, следователно, у нашата учаща се младеж и изобщо в младите наши поколения здрав, дълбок, смислен интерес към дейците на нашето минало, към просветните политическите и културни дейци на нашия национален живот – интерес, който за сега се засяга случайно, било само от учителите по история и български език, било от отделни обществени дейци, Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, който да се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители. Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция!
По отношение на това, как да се организира празникът, предоставя се пълна свобода на учителските съвети, които все пак трябва да имат предвид: 1) на тоя празник трябва да се дава по възможност по-тържествен характер, за да може да се повлияе в горния смисъл на младежта и гражданството, така че празника да не остане само училищен, но и да стане общо национален в истинския смисъл на думата, и 2) празника да се урежда с оглед на местните събития и местните дейци, като на последните се отдава нужната почит, нужното внимание за назидание, подем и вдъхновение на поколенията.
Министър: Ст. Омарчевски
Главен секретар: д-р Ф. Манолов
Образът на св. Климент Охридски в паметта на Църквата и в контекста на нашето съвремие
Да разсъдим честно в самите себе си: дали сме достойни за неговото име и дали Църквата и обществото ни днес са тези, които е имал в мечтите и в молитвите си и които е градил с неуморните си трудове Охридският чудотворец?
Пост. Кое е по-блажно: октопод или попара със сирене? (+ВИДЕО)
Постът - как правилно да подходим към него? Беседа на свещениците Илия Попов и Василий Шаган за ползата и приложението на поста в нашия живот ...
Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. (Марк 8: 34)
Десет години от кончината на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Кирил...
Какво се случва в центъра

Ораторски форум „Св. Климент Охридски” - есен, 2023
Преславският събор и значението му за българската история беше темата на Младежкия ораторски форум „Св. Климент Охридски” през 2023 г. На финалния кръг на есенното издание се явиха общо 31 участници от двете възрастови групи...

Алтернатива - ноември, 2023
Излезе от печат ноемврийският брой на сп. „Алтернатива”. Празникът Въведение Богородично, честван у нас и като ден на християнското семейство и младеж, задава темата в изданието този месец Има ли място за Христос в семейството днес?

Детската школа „Кандилце” открива учебната година
На 15 октомври започват заниманията на енорийската детска школа „Кандилце”. След Литургията в залата на втория етаж на храм „Св. Архангел Михаил” ще бъде представена програмата до края на календарната година и ще се проведе първото занимание с децата (възраст 10-14 г.)...
Ценности
1 ноември. За началото на празника
Пост. Кое е по-блажно: октопод или попара със сирене? (+ВИДЕО)
Образът на св. Климент Охридски в паметта на Църквата и в контекста на нашето съвремие
Семейство и възпитание
Семейството като рай за детето (+Видео)
Най-важното условие за щастието на детето
Моята история
Нови книги
Отвъд тези хоризонти. Квантовата теория и християнската вяра
„Духовни беседи”, I том - св. Софроний Атонски
Православни светии
О, пресвети Николае, превъзходни угодниче Господен, горещ наш застъпниче
Св. Мина: Христòв бях, и съм, и ще бъда!
Въведение Богородично
Днес е началото на Божия промисъл за нашето спасение
Ярък пример и вдъхновение за живот