Спасовден. Възнесение Господне

25.05.2017 г.
Стенопис от храма Възкресение Христово, Подгорица
Автор: иконом Василий Шаган

Възнесение не е само един от дванадесетте Господски празници - то е венецът, украшението и изпълнението на Господските празници.  То е денят на нашето спасение. Ако на Благовещение започва нашето спасение, при възнесението на Христос виждаме, че то е възможно наистина, че то се е случило. Друг е въпросът, дали ние живеем с мисълта и надеждата за нашето спасение? Или го разбираме само в неговия земен смисъл – да се избавим от бедите, болестите, войните и други неблагополучия в земния ни живот. Но това ли е истинското спасение?

Христос е дошъл да ни спаси от греха и от смъртта, братя и сестри. Нещо, което поради своите немощи не бихме могли да постигнем сами. Но ако придобием чиста любов към нашия Господ, ще придобием и Царството Божие, което Той е приготвил за нас. Затова наричаме днешния празник Спасовден, защото е денят на нашето спасение.

У нас, както и при доста други православни народи, днес се отдава почит и към починалите. Мнозина смятат, че това е в разрез с Господските празници, и най-вече не приемат суеверията, разпространени във връзка с почитането на мъртвите на Спасовден. Едно от тях е, че в този ден те отново биват прибирани от Господ, след като на Възкресение са били разпуснати.

Душите на починалите винаги са в ръцете на Господа, братя и сестри, и Той се разпорежда с тях. Няма такива моментни отпуски, нито после някой да ги прибира отново. Но това не означава, че в днешния ден не бива да отдаваме почит и да си спомняме за мъртвите. В Христовото възнесение ние имаме надежда не само за нашето спасение, но и за спасението на нашите починали близки, които ние помним и ги препоръчваме на Господ, да има и Той вечна памет за тях. Защото и за тях Той се е възнесъл, и за тях е отворил Царството небесно, и за тях е възможно спасението. Затова с молитва или милостиня може да почетем тяхната памет, като изчистим вярата си от всякакви суеверия.

И нека подобно на апостолите си тръгнем днес с радост, че се е случило обожението и освещаването на цялото човечество, отворени са вратата към Царството Божие и Христос ни е дал обещание за Духа на истината, Утешителя, Който да пребъдва с нас вовеки. И в тази радост да се настроим на добри дела в оставащите дни до Петдесетница, за да намери Светият Дух място и в нас, и да ни освети. Нека се подготвим в тези дни за Свето причастие и да живеем, подобно на апостолите, като истински свидетели на Христа в този свят.
Амин!

Проповед на отец Василий на Възнесение Господне в храм "Св. Николай Чудотворец", Варна - 9 юни, 2016 г.

Още по темата
Още от Проповеди

С живот пред Бога просияла между човеците

15.10.2018 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Каквото и да правим в този свят, трябва да живеем не пред човеците, в угода на тяхното човешко и светско мислене и норми, а само пред Бога. Животът ни пред Бога ще бъде толкова истински, че няма как да не просияе като живот и пред човеците…

Тебе думам, стани (Лука 7:11-16)

08.10.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Всъщност тези две шествия се срещат тук, в храма, срещат се тук, между нас. Ние, умъртвените от греховете и страстите си, идваме тук, за да се срещнем с Христос, да ни даде Той живот, да ни оживотвори, да ни възкреси, да можем отново да бъдем живи…

По Твоята дума ще хвърля мрежата (Лука 5:1-11)

24.09.2018 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

За доверието и недоверието в Божия промисъл според Евангелския разказ (Лука 5:1-11) и Апостолското четиво (Гал. 4:22-31) в Неделя първа след Неделя подир Въздвижение. 23.09.2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна...

Какво се случва в центъра