Ревност за просвещение

01.11.2016 г.
Славейковото училище в Търговище (сега Исторически музей)
Автор: в. За буквите

Петко Р. Славейков създава първото училище „Св. Седмочисленици” в Ески Джумая (Търговище)

„Джумая юний 1863.

Ние жителите на град Ески Джумая от ревност за народното про­свещение подвизаеми, за да улесним още повече образованието на на­шите младежи общо и единодушно удобрихме и решихме да въздигнем от основи ново едно училище, което ще носи името на Седмочислени­ците наши български просветители.

По това отваряме и распис за волна и удължителна помощ и при­зоваваме всекиго едного от гражданите родолюбци и чужденци люби­тели на просвещението секи според силата и волята си да помогне за това богоугодно заведение...”

Из Кондиката на Ескиджумайското църковно-училищно настоятелство

Пътят на народен учител довежда Петко Рачов Славейков в началото на януари 1863 г. в Търговище (тогава Ески Джумая). Точно след една година той напуска града. Тоя кратък период се споменава мимоходом в литературата за него. Но той е равен на епоха в историята на учебното дело в града на прочутия Ескиджумайски панаир.

Дейна натура, главният учител свиква градските първенци, за да си осигури тяхната подкрепа за „добре наредено училище”. Привлича по-образовани младежи и работилия преди него като учител Спиридон Гра-мадов и съставя „Програма, която да удовлетворява нуждите на града”. Преподава аритметика, естествена история, български и турски език, необходим по онова време за търговията. Той наглежда строежа на клас­ното училище „Св. Седмочисленици” (сега Исторически музей). Негова е идеята за елипсовидната плоча над входа с надпис:

„Въздигнато с честолюбивото иждивение на ескиджумайските граж­дани и посветено в памет на Свети седмочисленици български просве­тители”.

Сградата е един от шедьоврите на архитектурата у нас през Възраж­дането. На 27 юли 1863 г. училището е осветено. Славейков произнася вдъхновена реч, а учениците му пеят песен съчинена от него за случая. Задоволството на гражданите от работата на новия учител е изразено с ласкав отзив във в. България” от 18 март 1863 г., където четем:

„Училищата ни под управлението на главния учител П. Р. Славейков добре успяват и всинца сме крайно задоволени от него.”

С чувство на гордост във в. „Гайда”, бр. 2 от 30 юни 1863 г., издателят и редакторът Петко Славейков пише:

„Прави ся едно училище на името на Св. Седмочисленици, здание как­то сега за сега в сичката България второ няма. Очуди ни наистина рев­ността и щедростта на тукашните жители”.

Голямо събитие в историята на българската журналистика е появата на първия хумористично-сатиричен вестник „Гайда” чието мото гласи: „Вестник за свестяване на българите”. Първият брой излиза на 15 юни 1863 г. Дядо Славейков надува гайдата от Ески Джумая, а изданието се печата в Цариград през 1863-1867 г. През търговищкия период от живота на Славейков в „Гайда” излизат 13 негови стихотворения. Основната им тема е борбата срещу фанариотите.

Грижата за „народните работи”, необходимостта да е в близост до Ви­соката порта, когато борбата за независима българска църква навлиза в решителна фаза, водят Славейков в Цариград. Това е истинската причина да напусне града. В Търговище Славейков оставя незаличима следа. Граж­даните наричат школото, в което е работил, Славейковото училище.

Източник: в. „За буквите”, бр.23, 2006 г.

Още от Ценности

Просветна дейнина на митрополита Симеона

23.10.2017 г. | Иван Церов | Ценности

На 23.10.2017 г. се навършват 80 години от блажената кончина на Негово Високопреосвещенство Симеон Митрополит Варненски и Преславски. Образцов и авторитетен архиерей, учен, публицист, мемоарист, блестящ преводач от гръцки, учител, просветител, благодетел.

Идеята за вселенска теокрация в късна Византия

28.08.2017 г. | професор Александър Дворкин | Ценности

Животът на държавите донякъде прилича на човешкия живот. Те живеят, докато тяхната душа – движещата идея - продължава да вдъхновява гражданите, а те, на свой ред, са готови да отдадат за нея своята енергия, сили, и даже живота си.

Когато искаш 300 неща, вече нямаш собствено Аз

26.08.2017 г. | протопрезвитер Николаос Лудовикос | Ценности

Човекът е доволен и страшно изолиран едновременно. И в тази самота не можеш да споделиш с другия дара на самия живот. Така имаш онова, което искаш, но едновременно изпитваш болка... А причината е страшното затваряне и потъване в желанието...

Какво се случва в центъра