Просветна дейнина на митрополита Симеона

23.10.2017 г.
снимка: mitropolia-varna.org
Автор: Иван Церов

На 23.10.2017 г. се навършват 80 години от блажената кончина на Негово Високопреосвещенство Симеон Митрополит Варненски и Преславски.
Неизброими са заслугите на дядо Симеон пред Църквата и Родината. Заемал своята катедра в продължение на 65 години, той е не само образцов и авторитетен архиерей, но и един от строителите на съвременна България. Учен, публицист, мемоарист, блестящ преводач от гръцки, учител, просветител, благодетел. Под негово ръководство се строи катедралата във Варна, както и множество храмове в епархията, инициатор е за издаването на „Църковен вестник” и за синодалния превод на Свещеното Писание, стои и в основата на развитието на духовното образование в България.
За Митрополит Симеон четем и в спомените на Иван Церов, просветен деятел и политик, кмет на Варна от 1909 до 1912 г.

***
Грозните самоуправства и големите вътрешни смутни и сътреси в Турция в края на XVIII и в началото на XIX столетия – през кървавата епоха на кьрджалии-даапии, на непокорни паши и яани – тласват изплашеното и безпомощно селско наше население към бягство и преселение в градовете. Тъй се засилва българският елемент тук (Варна – бел. ред.), полагат се основите на българското гражданство, погърчено току-речи по онова време; засилват се и редовете на еснафите, носители отпосле на нашето народностно възраждане и училищно движение. Ала във Варна настава тогаз и нещо по-друго, за което влияят, преди етнографските особености на града, две специални сили – постепенно все повече усилваната елинизаторска роля тук на гръцката митрополия и на гръцкото алилодидактично (взаимно) училище: те именно претопяват голямо множество гагаузи в гърци, че и не малко българи, особено чрез дългогодишния учител Иоргичи Василиу. (…)

Една от най-мощните наченки на [националното ни възраждане] е, без съмнение, училищното движение. (…)

Първото българско училище във Варна се открива на 19 август 1860 година с един водосвет, извършен от свещеника Костадина Дъновски. Училището се открива в наетата къща на Балтаджи Пейка, находяща се на североизток от площада Йосиф I.

След свършека на водосвета изпяло се многолетие на султана, изпяват се от учителя Арабаджиев, заедно с учениците му, и няколко училищни песни; а Сава Ил. Доброплодни, условен преди седмица също за български учител във Варна, произнесъл съответни на случая речи на турски, български и гръцки езици. Казал реч и мютесарифът относно ползата от учение за всички народности в турската империя.

Новото училище се поверява в опитните ръце на Доброплодни, който се определя и за главен учител и учителствува три години във Варна. Доброплодни отворил през 1863/64 учебна година и първи клас, а през 1864/65 г. и втори. В началото на последнята година бил повикан от Ески-Джумая (Търговище – бел. ред.) за учител П. Р. Славейков, който обаче скоро напуснал Варна, понеже заминал за Цариград, да вземе участие в българския превод на Библията от протестантските мисионери.

Расте по-нататък българското училище във Варна (гледай първите дадени от мене в „Годишника на Варненската девическа гимназия” през 1897/98 г. материали за историята на учебното дело във Варна, стр. 35-50), влива то безспорно нови животворни сокове, отваря заслепените очи и на доста гъркомани българи, крепне и се засилва с него българската община, особено след като на 14 февруарий 1865 година българите във Варна нагодяват и своя църква в долния етаж на училището си, с което дело напълно се самоопределят като отделна нация в града, та общината им добива характер на истинска и здрава църковно-училищна община, какъвто имаха по онова време другите общини в България, които именно и дадоха едно силно и стегнато устройство на българския народ в борбата му по църковния въпрос.

В туй отношение дейността на Варненската община се изразява: 1) в грижите й да изнамери средства за църковно-училищното дело; 2) в борбата на самата община и 3) в борбата по църковния въпрос.

По първия въпрос, вън от щедрите помощи и дажби, що малката българска община във Варна си налагала, тя искала и външни помощи, прибягвали и до заеми и лотарии. По-значителни външни помощи през 1864/65 година са от Тулчанската българска община 2890 гроша и от Цариградската – 3186 гроша. Последнята горещо поддържала българщината във Варна, което се дължи главно на П. Р. Славейков, който чрез вестника си „Македония” зове общини и читалища да подкрепят материално варненските си сънародници.

По втория въпрос – уредба на самата община – тя разширява кръга на дейността си с устрем да стане главно средище, което да поеме и ръководи народоцърковните работи в целия Варненски окръг. Тя съставя и „домашни законоположения”. В църковната кондика от 1866 година се намерва „Привременний законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното духовенство”. Този законник бил действително приет и от градовете Балчик, Хаджиоглу-Пазарджик (Добрич – бел. ред.)  и Провадия, които с подписи и печат потвърдили, че ще се подчинят на неговите наредби.

По третата точка – борбата по църковния въпрос – с положителност може да се рече, че Варненските българи стоят в първите редове на борците за успешно разрешаване църковния въпрос. Те изпълняват примерно дълга си. Борбата те подкачат при най-неблагоприятна за тях обстановка. Малобройните във Варна наши дейци имали всичко против себе си. Те трябвало да отблъсват ударите на гръкогагаузите и на други гъркомани, които с неприлични сцени глумели българското име и българските училищни и църковни церемонии, клеветели българите пред турските власти, а последните нерядко ги подлагали на строги разпити и затвор. Ала колкото гаврите били по-непристойни, ударите по-тежки и клеветите по-низки, с толкова по-голяма решителност българите ги отблъсквали, толкова по-мъжествена ставала защитата им, толкова повече се заздравявало народностното им съзнание.

Още през 1860 година, скоро след откриване народното училище във Варна, Варненската българска община приготвя и разпраща писмо до българските общини в другите каази (околии) на окръга с предложение всички едновременно да предявят на Илариона Макариополски в Цариград, че и те се отказват от гръцката Патриаршия и че занапред ще признават началството на българската народна църква, в лицето на Макариополски (копие от това писмо, дадено ми от първия български учител във Варна К. Арабаджиев, е напечатано в „VI известия на Варненското археологическо дружество”, 1914 г., стр. 14) На следнята 1861 година Варненско има вече и свой представител в Цариград по църковния въпрос. Това бил Ат. Георгиев от с. Хадърджа (днес Николаевка, Варненска околия); а в 1871 г. за такъв от Варна бил изпратен Господин Хаджи Иванов, комуто се дават изрично следните наставления: 1) По изработване на Екзархийския устав, за който тогаз се свиква Народноцърковният събор в Цариград, представителят трябва да работи по насока на П. Р, Славейков („под ръководството на досто-почитаемаго г-на Петка Р. Славейкова”); 2) Иска се Варна да бъде седалище на български епископ; 3) Изказва се мнение как да става избирането на свещеници, владици и екзарх; 4) Иска се училищата да бъдат под върховния надзор на екзарха, който може да назначава инспектори за тази цел, ала вътрешната тяхна уредба да принадлежи само на местните общини; 5) Да се отвори в Цариград висше българско учебно заведение; 6) Да се настои силно за включване и град Варна в българския екзархат, в противен случай да се оттегли Варненският представител; 7) Прави се предложение как да се събира владищината и да се предотвратят злоупотреби.

Особено силно общината настоява: Варна да има свой български владика. Когато представителят й съобщава, че нямало никаква възможност да се изпълни това народно, желание – общината отговаря (писмо от 27 март 1871 г.), че тази вест причинила навсякъде дълбока тъга и вълнение – цялото население единодушно иска да си остане Варненската епархия особено, „защото, казва писмото, ако съществува епархията ни, българската църква и училище в града Варна непокътнати, можем да се надеем, че ще дойде един ден да се усвои изцяло градът Варна”. Инак, представителят е длъжен да напусне Събора.

При минаване през Варна на първия български екзарх Антим I, да иде да заеме поста си в Цариград, поднася му се на 7 март 1872 г. адрес, покрит с 800 подписа от Варна и епархията, с който, като му се честити високият сан, на който го призовава доверието на народа, моли се убедително да се действува за включване и на Варненската епархия в пределите на Екзархията, защото, казва се в адреса, българското население от тази епархия от 12 години и повече се бори за църковни правдини.

Най-сетне гласът на варненци бил чут и желанието им изпълнено в пределите на възможността: Преславската и Варненската епархии образуват една епархия, архиерей за която се избира архимандрит Симеон, който започва да носи титлата „Варненски и Преславски” (синодно писмо от 13 октомврий 1872 година - Иларион Макариополски, който пристига от Цариград на 9 септемврий 1872 г. във Варна, пътувайки за Търново, сполучва да склони варненските българи да се присъединят в църковно отношение към Шумен). На 1 декемврий 1872 година те посрещат на пристанището самодоволни и щастливи своя йерарх, идещ с параход от Цариград. Тази парична подкрепа е причина, щото Варненското българско училище да добие по-пълен развой и уредба. Назначава се за главен учител (директор) на трикласното училище познатият обществен деец-писател Хр. Самсаров, с годишна заплата 7560 гроша, който се задържа във Варна до освобождението. Други учители биле: Георги Замфиров, Цветко Н Свинаров и Кица поп-Иванова, свършила Старозагорското петокласно девическо училище, което от 1868 година насам приготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни.

Голяма просветна заслуга на митрополита Симеона и ценно негово дело е, че той още в зората на своето архиерейско поприще, в току-що настъпилата след пристигането му пролет – през Великденската училищна ваканция – свиква в епархията си, именно в седалищния свой град Шумен, учителски събор, който по приготвени проекти в осем заседания, от 12 до 16 април, изработва, под негово председателство, програма за селските и градски начални училища, програма за градските главни училища и устав за селските училища. Тези програми и устав са напечатани в издаваното от Т. х. Станчев в град Русе духовно списание „Слава”, кн. X. 1873 г., стр. 157-160; те се потвърдяват от митрополита Симеона и подписват от участвувалите в събора учители: В. Друмев, известен писател, отпосле Търновски митрополит Климент, който дошел от Браила и бил секретар на събора, Д. Костадинов, А. Кесяков, Стефан В. Деребеев (учител във Варна), Т Байчов, Илия Р. Блъсков (от Шумен), Минко Радославов (учител в Ески-Джумая; той подписва и за учителите в Осман-Пазар (Омуртаг – бел.ред.) и Тича), Хр. В. Груев (учител в Котел), Н. И. Калипетровски (учител в Провадия), Д. Станчев, учител в с. Юшенлии (днес Ботево, Варненско; той е представител и на Пазарджишките учители), Ив. Костадинов, учител в Ени-Пазар (Нови пазар – бел.ред.), Ю. П. Н. Костов (учител в с. Върбица), Н. Петров (учител в с. Хърсово, Разградско, съставна част от Преславската епархия) и др.

Ето някои заемки от програмата за началните училища, от онази за главните училища и от устава за селските училища, от които може да се направи основателно заключение за сериозността на подхванатото дело.

От програмата на началните училища: „Целта на тези училища е: да се научи детето да чете свободно и разумно, да пише колко-годе правилно, да смята, да има общи познания от земеописание, закон Божий и от народната ни история. Затуй определят се в тези училища следующите предмети: прочит, писмо, свещена история, четири действия и именовани числа от числителницата, понятия от земеописание, славянски прочит, общи познания от българска граматика, писмени упражнения, молитви, кратък катехизис и черковно пение.

За изучаване на тези предмети определяват се 4 години, от които състои курсът на началните училища.” (Следва учебният материал за всяка от четирите години.)

От програмата на градските главни училища:

Градските главни училища се състоят от 4 класа:
I клас. Българска граматика, славянска граматика, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски.
II клас. Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числителница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона).
III клас. Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край).
IV клас. Словесност (край), алгебра (край), геометрия (край), физика (край), естествена история (зоология), турски език (превод, граматика, писма и телеграми), френски език (граматика, превод и Олендорф), рисувание, диплография, органическа и неорганическа химия.”

От устава за селските училища:
Всяко село във Варненско-Преславската епархия трябва да има училище (чл.1).
- Всеки селянин е задължен да проважда децата си редовно в училището през цялата училищна година. 
Забел.1. Селскоучилищната година се определя от 9 месеца, по име: от 15 септ. до 15 юния. 
Забел.2. Възрастта на децата при постьпванието им в училището трябва да е не по-малко от 6 години и децата да са ашладисани (чл.2).
- Никому не е позволено да отива в училището и във време на предание да безпокои учителя за някоя обществена или частна работа.
- Селяните са задължени да освобождават учителя от всяка селска обществена работа, а най-вече от писарство и капзамалък.
- Нямат право селяните да хващат или изваждат учителя без знанието, па и удобрението на митрополитския съвет.
- Всяко училище си има настоятелство от 3 члена.
- Настоятелството се събира всяка неделя след черква в училищната стая, където заедно с учителя обсъжда нуждите на училището.
- Настоятелството е длъжно да снабдява сиромашките деца с потребните за училището книги, пера, мастило и др. за обща сметка.
- Който иска да учителствува в селата на епархията, трябва да има свидетелство, че е свършил в някое главно градско училище, или пък ако няма свидетелство, да дава изпит по предметите за селските училища.
- Накрай на училищната година учителят е длъжен да прави изпит на учениците.
- Без време учител не може да напуща училището.
Забел. Учителите се цанят за година – от 15 септ.до 15 септ. следующата година.
- Всички учители се задължават да въведат в училищата си общата програма, изработена от сегашния учителски събор, и да не употребяват други учебници освен определените тук. За добрия успех на училищата, определява се всяка година да става учителски събор; времето за свикването му се определя от митрополитския съвет. Класни учители биле Ст. Георгиев и Д. Станчев, а такава за I кл. на девическото училище - Стефана Н. Икономова.

Мъжкото и девическото училище се помещавали в отделни здания, като за мъжкото, класно и първоначално, се взема под наем зданието в улица „Панагюрска” (III участък), известно днес под името „старата гимназия”, а девическото се поместило в горния етаж на общинското училищно здание (старата църква „Свети Архангел”).

През следнята 1879/80 учебна година мъжкото класно училище във Варна се превръща в държавно, каквото става през 1883/84 г. и девическото класно училище. Голям дял в тази така раншна и безценна придобивка за град Варна има митрополит Симеон, който с високия си авторитет и настоятелни постъпки решително повлиява още при първия министър на народното просвещение, Д-р Георги Атанасович, да се схванат от просветното министерство повелителните народностни нужди на град Варна и неотложно да се поеме от държавата издръжката на мъжкото класно училище. (Пръв директор на училището бил Тодор Н. Шишков). То скоро става и гимназия, именувана в първо време реално училище; а за девическото митрополиту Симеону се дава случай да постигне поставената си цел в 1883 година, когато бе председател на Народното събрание, та повлиява на министрите на народното просвещение, д-р К. Иречек и Д. Д. Агура. За същата цел е действувал и варненският депутат в Народното събрание по онова време Кр. Мирски. (Пръв директор на Варненската девическа гимназия, която състояла от 4 класа, бил Георги Живков).

Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се потвърдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д. Агура през месец май 1883 година. Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и вежливост, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата. След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия”) да послужи за класно девическо училище – дядо Симеон обръща вниманието на министъра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища. Изказва се голямата радост на варненци от вестта, че Министерството ще поддържа занапред девическо училище. Накрай старецът - председател на Народното събрание, тъгува, задето до нея минута не бил захванат строежът на мъжката реалка и настоятелно моли да не се изпуска лятото без да се почне постройката, нещо, което се и постига.

Ще рече, дядо Симеон има голям дял на участие и за построяването и на мъжката гимназия във Варна. - Това са едри дела от просветната дейнина на митрополита Симеона – златозарен негов ореол. За тях варненци му дължат скъпа дан на почит и трогателна признателност. (...)

Прек свидетел съм, като варненски окръжен училищен инспектор през 1891 г., на посещението, що митрополит Симеон направи по Петровден на годишния акт при Варненските първоначални училища, станал в училището „Св. Наум”. Следеше той, в този случай, с напрегнато внимание и заинтересуваност изложението на главния учител за вървежа на първоначалните народни училища, както и звучните песни и кръшни декламации на весело усмихнатите и бодри ученици и ученички, като стана, след свършване на акта, един от последните посетители, за да поздрави инспектора, училищното настоятелство и учителите с успеха на милите наши деца – тъй той с изблик на обич назова учениците – и да им засвидетелствува присъщата си любезност и благост.

Свидетел съм също, дето дядо Симеон изпрати, в края на учебната 1897/98 г., до директора на Варненската девическа гимназия (Н. А. Начов), където в онуй време аз бях учител, няколко десетки екземпляри от книгата на Смаисла „Характер”, превод Т. Икономов, за да се раздадат дар на добрите по успех ученички в гимназията.

На 2 декемврий миналата 1921 година митрополит Симеон пък изпрати до главния учител на Варненското народно училище „Св. Наум” 50 свои облигации от пловдивския заем, всяка от по 100 лева, с купоните им от същия месец и нататък, в подкрепа на основания при същото училище фонд за подпомагане бедни ученици. Учителският съвет при същото училище реши фондът да носи името „Митрополит Симеон”. За благотворителността на дяда Симеона има много да се каже, особено от последните две наши продължителни войни насам; ала аз не ще засягам тази материя, мислейки, че тя ще бъде по ред и начин напълно очертана от другиго. Ще спомена само едно звено от дългия низ случаи на благотворителността му, и то защото той бе в подкрепа на училищното дело. Този случай е, че митрополит Симеон дойде зимъс, в навечерието на Коледните празници, във Варненското централно първоначално училище „Свети Климент” и лично раздаде на бедните ученици и ученички - сирачета - 150 фанели, дар от Варненското благотворително дружество „Коледна елха”, основано, председателствувано и материално подкрепено от него, като с особен умилен тон и благосклонност честитеше всекиму по име подаръка. Присъствувайки на тази миловидна по задушевност картина в качеството ми на председател на училищното настоятелство, аз бидох силно трогнат.

Дядо Симеон е подкрепил с парични помощи и доста ученици да следват висше учение в странство.

Митрополит Симеон е работил твърде грижливо и на книжовното поле. От писателските му произведения ще се спра тук, за краткост на работата ми, само на преводния негов труд „Посланието на цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса” - труд, поместен в изданието на нашата Академия на науките „Български старини”, в обем 138 печатни страници, голям формат. Това е един твърде ценен принос за нашата история, обнародван и обяснително от страна на Високопреосвещения старец-преводач, вещ в гръцкия език и книжнина. Посланието на Фотия до Бориса, чийто превод, по редакцията на Валета, ни дава митрополит Симеон, се състои от 114 поучителни точки. То е едно образцово литературно творение на века, в което се прокарват две основни мисли. Първата обхваща началните 23 точки; тя е мисъл догматична, която чертае духовната атмосфера на Борисовата епоха; по-точно, това е едно стегнато изложение на катехизиса на Православната Църква. Втората мисъл, която е и съществената част на посланието, захваща от 23 точка нататък. Тя чертае призванието на един владетел. Тук именно и Фотий изпъква като държавник и философ. (...)

Сега дядо Симеон превежда с обстойни и здраво обосновани изяснения творенията на известния писател през среднобългарската епоха Теофилакта Охридски. Свършил е вече 20 от неговите писма.

Покрай прякото свое високо призвание – уредба на църковния живот – той е влял широка струя и от чисто просветно въздействие в епархията си, особено в град Варна, данни за което се изнесоха достатъчно. Тъй, грамадният напредък на българското учебно дяло във Варна през един 62-годишен период от откриване на първото народно училище в този град се дължи много и на тласък и напътване, давани от митрополита Симеона. Ще посоча този напредък в паметния ден на 50-годишно труженичество на високочтимия мастит йерарх и чрез цифри, които говорят по-силно от всяко описателно средство. Ето ги:

Наместо скромната къща на Пейка Пенев, служила през 1860 година за първо българско училище във Варна с 40 български деца при учителя К. Арабаджиев и наместо две училищни помещения, едното общинско (църквата „Св. Архангел Михаил), а другото частно (къщата на арменеца Капрел Аракел на ул. „Цар Борис”), посещавани от 77 ученици и 38 ученички в първоначалното училище и 36 ученици в класното, с двама учители и една учителка в първоначалното и трикласно училища (Георги Замфиров, Спиридон Петров и Виктория Живкова), при пристигането първи път на дяда Симеона във Варна, днес този безценен наш приморски град красят 16 първоначални народни училища, посещавани от 3124 ученици и ученички, при преподавателски персонал от 65 учители и учителки; 4 прогимназии, посещавани от 1713 ученици и ученички с 63 учители и учителки; две държавни гимназии – мъжка, с 630 ученици и 43 учители, и девическа, с 504 ученички и 31 учители и учителки, помещавана в една от най-монументалните сгради на България, благодарение на министъра Георги Живков; Учителски институт със 78 ученици и 9 преподаватели и образцова прогимназия при него с 95 ученици и ученички и 4 преподаватели; търговско училище със 114 ученици и 14 преподаватели; търговска академия със 140 ученици и 10 преподаватели, издържани (търговското училище и академия) от Варненската търговска камара и помещавана в собствено голямо и хубаво здание; морско машинно училище със 164 ученици и 14 преподаватели;специални школи за огняри и електротехници със 148 ученици и 10 преподаватели. Всичко във Варна 7080 ученици и 263 преподаватели (вън от крайградското селище Сес-Севмес (кв. Аспарухово – бел.ред.), което миналата година образува самостойна училищна община с първоначално училище от 151 ученици, 4 учители и прогимназия с 44 ученици и 2 учители; или всичко 7275 ученици и 269 преподаватели).

Внушителната вънкашност на дяда Симеона, тихата му и мъдра реч, висока човечност, изобщо целият негов индивидуалитет (качества, дарби и постъпки) - му са спечелили големи почитатели и високи симпатии. Ала неговата твърда воля и борчески характер, решителност и отпор срещу посегателства върху правата на църквата и непоколебимите му схващания по духовните нейни нужди, строй и цели, са му създали и големи противници. Подлаган е той в разно време на ред обиди и преследвания, дори и на твърде смели твърдения и опити за покруса честта му като верен български син. Мислейки, че е настъпило време вече за една здрава и спокойна преценка по дейнината на митрополита Симеона, тъй широка по обем, тъй бляскава по изпълнение, тъй продължителна по време, надявам се, всичко противно нему до този паметен ден на петдесетгодишнината му, ще сглъхне, ще даде израз, че цени достойно допринесените от него обществени добрини и душевна негова сила, та ще вземе участие в засвидетелствуване и съответната нему дълбока благодарност и признателност.

Високопреосвещений Симеон реши възвишена задача: изпълни дълг и към Църква, и към училища, и към хора в немотия - малки и големи; затуй и постига целта на живота си, затуй и всенародно е овенчан със слава. Блажен е неговият път!

Варна, 14 август 1922 г.

Източник: Сборник в чест на Варненский и Преславский Митрополит Симеон по случай Петдесетгодишното му архиерейско служение – София, Издание на Св. Синод на Българската църква, 1922.

Още от Ценности

Идеята за вселенска теокрация в късна Византия

28.08.2017 г. | професор Александър Дворкин | Ценности

Животът на държавите донякъде прилича на човешкия живот. Те живеят, докато тяхната душа – движещата идея - продължава да вдъхновява гражданите, а те, на свой ред, са готови да отдадат за нея своята енергия, сили, и даже живота си.

Когато искаш 300 неща, вече нямаш собствено Аз

26.08.2017 г. | протопрезвитер Николаос Лудовикос | Ценности

Човекът е доволен и страшно изолиран едновременно. И в тази самота не можеш да споделиш с другия дара на самия живот. Така имаш онова, което искаш, но едновременно изпитваш болка... А причината е страшното затваряне и потъване в желанието...

Църквата и духовните измерения на българското

10.06.2017 г. | Варненски и Великопреславски митрополит Кирил | Ценности

„Стани, Господи, да не вземе връх човек” (Пс. 9:20) Защо ли възкликва така св. пророк и цар Давид? Не само възкликва, но се обръща и търси помощ от Господа! Нима е толкова страшно, ако човек вземе връх...

Какво се случва в центъра