Преполовение - празникът на Божията премъдрост (2 част)

02.05.2018 г.
Източник: optina-msk.ru
Автор: Митрополит Йеротей (Влахос)

Продължение от 1 част

VIII.

Тъй като Христос е въипостазираната Премъдрост, то всяко Негово слово е израз на тази мъдрост. Христос е Словото Божие, понеже Той възвестява волята на Бог Отец и се ражда от Отца, както словото от разума. Но едновременно и Неговото слово, Неговата проповед, Неговото учение са израз и енергия на Словото и Премъдростта Божия. Това слово не е просто човешко, а Богочовешко. Всяко слово на Бог Слово съдейства за изцелението на човека, както впрочем самият Той говори:

„Вие сте вече очистени чрез словото, което Аз ви проповядвах” (Йоан 15:3).

 Божието слово е нетварната енергия на Троичния Бог, която очиства, просвещава и обожва човека. Чрез нея Бог твори и съхранява целия свят:

„Със словото на Господа са сътворени небесата”, пее псалмопевецът Давид. (Пс. 32: 6).

Под Божието слово се разбират основно две неща: нетварната Божествена енергия, неизказаните слова и смисли, а също така предаването на опита на откровението чрез учение.

Във всяка човешка дума се крие някаква енергия, тъй като тя изразява опита, познанието и особените способности на всеки човек. В много по-голяма степен това се отнася до Божественото слово. Словото на Христа е предавало и предава Неговата нетварна енергия. Христос Сам каза, че Отец ще възлюби спазващия Неговите заповеди и тогава

„И Ние ще дойдем при него и жилище у него ще направим” (Йоан 14: 21-23)

 Св. Максим Изповедник пише, че във всяка заповед, дадена от Божественото Слово, по тайнствен образ присъства и Той Сам. Но ние знаем, че Божието Слово е неотделимо от Отец и Светия Дух. Затова този, който спазва словото на Христос, тайнствено участва и приема у себе си цялата Света Троица.

По този начин учението на Христос се явява не обикновено учение, а „думи за вечен живот” (Йоан 6: 78). Старозаветните пророци потвърждаваха тази истина, като завършваха пророчествата си с думите, които Безплътното Слово сложи в устата им: „Така говори Господ”. А Христос казва: „Аз ви казвам”. Иисус яви волята на Отца. Намирайки подходящата почва, Божието слово за почва обилно да дава плод. Подобно на семето, то притежава огромна сила, потенциал и жизнеспособност и може да се развие до огромно дърво. Впрочем между тварната и нетварната енергия съществува разлика.

Св. Макарий пише, че Божието слово не е празно, „но произвежда в душата действие”. Затова слушащият Христовото слово „просвещава себе си” според преп. Таласий. В своето послание към евреите апостол Павел разкрива силата и проникновението на Божествените слова:

 „Защото Словото Божие е живо и действено, и е по-остро от всеки двуостър меч. То прониква до раздялата на душа и дух, на стави и мозък и преценява помисли и намерения сърдечни. И няма твар скрита за Бога, а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме” (Eвр. 4: 12-13).

Този стих не може да бъде разбран, ако под Божие слово ние не разбираме енергията на Троичния Бог.

Възниква въпросът: защо Божието слово не действа в хората по еднакъв начин? Проблемът се състои в това, че Божията благодат действа в зависимост от духовното състояние на всеки човек. Св. Максим Изповедник дава като пример въздействието на водата върху растенията и животните. Водата прониква във всичко живо, но предизвиква различно действие. Всички дървета или растения, независимо от това, че приемат една и съща вода, дават различни плодове: сладки, горчиви или кисели. Зависи от природата на всяко растение или животно. Така Божественото слово действа и се открива в зависимост от „качеството” на добродетелта и познанието на всеки човек. Ако човекът не е очистен, словото Божие го очиства. Ако човекът се намира на етапа на просветлението, то го просвещава и просветлява. По този начин едни, слушайки Божието слово, се спасяват, а други – се осъждат.

 По косвен начин за това ни говорят и Христовите притчи. Иисус използвал притчи не за да опрости Своето слово и за да може да го разбира необразованият народ на онази епоха, но точно обратно – за да скрие дълбоки истини. Когато разказвал притчата за семето, юдеите не разбрали нейния смисъл. А когато учениците се обърнали към Него с молба да им я обясни, Иисус казал: „вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират...” (Лука 8: 9-10).

Очевидно е, че иносказателната форма се използва, за да скрие съдържанието на учението, което става достъпно за подготвените за него ученици. В тълкуванието си на тази притча блаж. Теофилакт пише, че учениците били наистина достойни да познаят тайнството на Царството Небесно, докато на другите те се разкриват „едва видимо” – така, че гледайки, да не виждат и слушайки, да не разбират. Христос правел това не заради някакво особено „избраничество”, но движен от любов и човеколюбие. Той знаел, че познавайки тайнството на Небесното царство, мнозина ще пренебрегнат това знание и за да „не бъдат осъдени още повече”, Христос скрива тази тайна.

Притчата за семето ни разкрива ясно, че едни слушат Божието слово в притчи – например хората от тълпата, други – като ученици, познават тайнството на Царството Божие, а трети – избраните от учениците, се изкачват на планината Тавор и съзерцават преобразения Христос. Всичко това зависи от духовното състояние на слушащите Го.

IX.

Божието слово е неразделно свързано със заповедите за спасението на човека. Някои считат, че Божиите заповеди са юридически постулати, които ограничават свободата на човека. Но след всичко, казано за Божието слово като Божествена енергия, става видимо, че заповедите лекуват човека и му даряват здраве.

Христос, Който е първообразът на човека, знае как е създаден човек и до какво състояние го е довел грехът. Ние не знаем какво е било нашето първоначално състояние, така както не знаем и какъв е бил Адам в рая. Затова св. Григорий Синаит казва, че ако не познаем какви ни е създал Бог, то никога няма да можем да осъзнаем състоянието, до което ни е довел грехът. Чрез Христовите заповеди – както в Стария, така и в Новия завет, Господ иска да върне човека в неговото първоначално състояние, а след това да го извиси още по-високо.

Следователно Божиите заповеди са създадени заради болестта на човека. Те разкриват истинските възможности на човешката личност, помагат на човека да преодолее болестта си и да постигне здраве. Може да ги сравним със „заповедите”, давани от лекаря. Лекарските предписания не лишават човека от свободата му, а напротив – връщат му я и я развиват, защото болестта на тялото ограничава движението на човека, а следователно и свободата му.

Св. Йоан Дамаскин пише, че ние обикновено смятаме, че пазим Божиите заповеди и това ни разстройва, докато всъщност те пазят нас. Те пазят и охраняват спазващия ги човек от видими и невидими врагове, които застрашават неговия физически и душевен живот. По този начин, пазейки заповедите, човек не само съхранява божествената благодат, но също така съхранява и поверения му от Бога дар.

В горните думи е цялото Христово учение – Божието слово е изцеляващата човека енергия на Троичния Бог. Именно затова изучаваме Божието слово в Свещеното писание; по време на Божествената литургия се четат Евангелието и Посланията на апостолите, а на вечерните и други служби – текстове от Стария завет.

X.

Фактът, че Божието слово е Божествена енергия, проличава и в чудесата. Както Господ каза:

„Да бъде светлина. И стана светлина” (Битие 1: 6),

така и чрез словото Си Господ нееднократно е вършил удивителни неща – ние ги наричаме знамения, чудеса.

Христос нищо не е вършил без цел и причина. Изследвайки Свещеното писание, се убеждаваме, че Христос понякога е говорил и като завършек и в потвърждение на думите Си е вършил и чудеса. А друг път е извършвал първо чудесата, а след това е откривал на хората някоя велика богословска истина. Нека приведем няколко характерни примера:

На всички е известна проповедта на Христос на планината. Свети Йоан Златоуст пише, че при внимателно прочитане на Евангелието забелязваме, че преди да се качи на планината, Христос изцерил мнозина, подготвяйки по този начин юдеите за онова, което възнамерявал да им каже. След дългата си проповед Христос отново извършил чудеса, за да потвърди с тях всичко казано.

Евангелието прави разлика между знамения и чудеса. Истинското чудо е прощаването на греховете, тъй като никой друг освен Бог не може да извърши това. Както пише св. Йоан Дамаскин, никой от патриарсите и старозаветните праведници, въпреки общението си с Бога и особената благодат, която почивала върху тях, не можел да прощава грехове. Това е дело на Христос, доколкото Той е истински Бог. Прощаването на греховете е най-великото чудо и неслучайно предизвиквало такова удивление. Но понеже юдеите отхвърляли подобна възможност, то след като прощавал греховете на някого, Христос извършвал и знамение – изцелявал тялото му, за да потвърди, че Той може да спаси и здравето на душата. Красноречив пример е изцеляването на парализирания. Първоначално Христос простил греховете му и тъй като юдеите не признали това, Той изцелил и тялото му:

„Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си” (Мат. 9: 6).

Христос не дойде в нашия свят, за да прави чудеса, въпреки че състрадавал на човешката болка. Той вършел чудеса, за да разберат юдеите, че е дошъл Месия, очакваният от тях Христос, за да ги спаси от греха, смъртта и дявола.

Христос дойде не просто за да излекува телата ни, но и за да „възвиси душата към любомъдрие” (св. Йоан Златоуст). Между душата и тялото съществува такава разлика, каквато между изцеляването на душата и на тялото. Изцеляването на душата е нещо висше, но незримо, а изцеляването на тялото е нещо по-нисше, но видимо. Христос извършвал „по-малкото” и по-видимото, тоест чудото, за да бъде прието „по-голямото” и невидимото, тоест прошката на греховете и спасението на човека (св. Йоан Златоуст).

В случаите, когато прогонва бесовете, Христос се стремил преди всичко да разкрие на юдеите съществуването на лукави духове, а също и да покаже, че силата Му е по-голяма от тяхната. Според св. Григорий Палама Христос прогонва демоните от бесноватите, за да разберем ние, че именно Той е Този, който изгонва бесовете от нашите души и Той е, който ни дарува вечна свобода.

Св. Йоан Златоуст поучава: „Не проси знамения, но душевно здраве”. Знаменията нерядко крият опасност от илюзии, те могат да бъдат неправилно изтълкувани, тъй като и демоните по Божие допускане могат да вършат чудеса. Това впрочем е невъзможно, ако човек живее чист и непорочен живот. Именно по тази причина и знаменията, и телесните изцеления са насочени към невярващите, а не към вярващите (св. Йоан Златоуст).

Свети Йоан Златоуст отбелязва, че Христос не отдава преимуществено внимание нито на поучението, нито на чудотворството, но всеки път използва ту едното, ту другото за спасението на човека. Чрез знаменията Христос се разкривал като достоен учител, а чрез поученията Си се стараел да увеличи ползата от извършените знамения. Следователно както чудесата, така и проповедите Му имали общ сотериологичен характер.

Св. Николай Кавасила отбелязва превъзходството в литургичните молитви на Христовите страдания пред Христовите чудеса, понеже чрез първите било постигнато спасението на човешкия род. Една от молитвите съдържа следната фраза:

„Спомняйки си тази спасителна заповед и всичко, извършено заради нас: кръстът, гробът, възкресението на третия ден, възнесението на небесата, сядането от дясно на Отца, второто и славно пришествие”.

Виждаме, че тук става дума за страстите, кръста, възкресението, възнесението и Второто Христово пришествие, но не и за чудеса, защото за нашето спасение са по- важни страданията и кръстът, чрез които бе постигнато то, докато чудесата са само негово потвърждение.

XI.

В тази глава ще се опитаме да разгледаме богословската ценност и богословския характер на чудесата. Някои твърдят, че чудесата нарушават природните закони, установени от Бога при сътворението на света. Тази теория е богословски необоснована. Първо трябва да отбележим, че у св. отци съществуват два основни догмата за сътворението на света и връзката му с Бога: първият, че светът е създаден от нищо, а вторият, че Господ управлява света не чрез тварни средства, а чрез Своята нетварна енергия. Това означава, че няма природни закони, които да управляват творението. След сътворението Бог не е изоставил света на произвола на съдбата, но лично Сам го управлява чрез Своята нетварна, съхраняваща и промишляваща енергия. В творението няма природни закони, а само „духовни причини”, които са Божествената енергия. Ако разглеждаме този въпрос от друга перспектива, то може да отделим Бога от света или да Му припишем някаква зависимост.

Сам Христос нееднократно твърди, че Небесният Отец храни птиците небесни и украсява земята (Матей 6: 26-28). Той се грижи за всичко. Ако има неща, които се повтарят по естествен начин, то това се обяснява не с природен закон, а с действието на Божествената енергия. Значи Господ желае да действа винаги по такъв начин. Чудесата не нарушават законите на природата, иначе това би означавало, че Бог отрича Самия Себе Си. Вършейки чудо, Господ просто действа по различен начин.

Когато разглеждаме чудесата, извършени от Христос, които впрочем могат да извършат и съединените с Него хора, забелязваме два важни момента.

Първо, тъй като Христос е съвършен Бог и съвършен човек и възприетата от Него чрез Света Богородица човешка природа се обожила с първия миг на нейното възприемане, Той можел да чудотвори от самото начало. Но Иисус не трябвало да извършва чудеса в тази ранна възраст, за да не би хората да се усъмнят в неговата човешка природа. Господ очаквал кога ще настъпи подходящата възраст, за да започне Своя подвиг. Това била необходимата предпоставка, за да приемат хората тайнството на Божественото домостроителство (св. Йоан Златоуст).

Второ, вършените от светците чудеса са действаща чрез тях енергия на Божествената благодат. Светците са жилища на Троичния Бог и Господ чудотвори и чрез тях. Някои смятат дара за чудотворене за най-висш, но не знаят, че има множество тайни дарования, които превъзхождат чудотворенето, но които остават за нас незрими и невидими (св. Йоан Лествичник). Възраждането на човешката душа, нейното просветление и обожване, съзерцаването на нетварната светлина, опитното богословие – всички тези дарове превъзхождат несравнимо дара на чудотворенето.

Както у Христос чудото-знамение е потвърждение на истината, че Той е Спасителят на хората, така и при светците дарът на чудотворството е потвърждение на истината, те са жилища на Троичния Бог. Затова и светите мощи, благоухаещи и чудотворни, служат за потвърждение на факта, че човек е придобил благодатта на светостта. Жалко, че в нашата епоха изгубихме критериите за святост и считаме всеки добър човек за светец. Добър човек бил и фарисеят от притчата, но у него нямало място за Божията благодат.

XII.

Църквата има учение за Божествените имена, които по своята същност изразяват и характеризират нетварните енергии на Троичния Бог. Тези имена нямат никакво отношение към описанието на Божията природа, тъй като тя е съвършено трансцендентна за човека. Всеки път, когато Бог открива Себе Си чрез пророците, Той открива Своите свойства чрез енергиите. По този начин узнаваме, че Бог е Свят, Праведен, Безсмъртен, Човеколюбив, Милостив, Той е Мир, Покой и т.н., защото такъв са Го познали хората.

Свети Григорий Нисийски учи, че приписваните на Христос имена ни разкриват какво е Неговото дело. Той също така твърди, че апостол Павел знаел по-добре от всички какъв е Христос. Апостолът се уподобил на Него със своята чистота, Христос се изобразил вътре в него, тъй като чрез подражанието на Христос образът на неговата душа се претворил в първообраза. Затова и в своите послания апостол Павел изброява всички имена на Иисус Христос.

Св. Григорий Нисийски изброява тези имена: Христос е Сила и Премъдрост Божия, Мир, непрестъпна Светлина, Освещение, Избавление, Велик Архиерей, Пасха, Очистване на душите, Сияние на славата, Творец на вековете, Духовна Храна и Питие, Камък и Вода, Основание на Вярата и Глава на ъгъла, Образ на Невидимия Бог, Бог Велик, Глава на Тялото на Църквата, Първи от новата твар, Първороден от мъртвите, Първороден между многото братя, Посредник между Бога и хората, Единороден Син, увенчан със слава и чест, Господ на славата и т.н.

Тъй като в тази глава ние основно се занимаваме с истината, че Синът и Словото Божие са Премъдрост, София Божия, то аз бих желал да направя едно кратко резюме на всичко, което казва по този повод св. Григорий Нисийски.

Цялото творение е създадено от Бога. Именно понеже Словото Божие е Премъдрост и Сила, мъдростта се съединява със силата. Ако мъдростта не бе „изобретила” творението и ако силата, при която смислите ставаха вещи, не следваше мъдростта, то ние не бихме имали тези велики и неописуеми чудеса на природата. Така, гледайки величието на състава на съществуващото, осъзнаваме неизказаната сила на Словото и като размислим над това как несъществуващото е приведено към битие, то бихме се преклонили пред Неговата непостижима мъдрост.

Вярата, че Христос е Премъдростта и Силата, спомага за придобиването на добродетелта. Тъй като всичко, което човек проси от Бога в молитва, той го и получава с молитва. Който гледа Лицето на Христос като Сила, придобива огромна сила в своя вътрешен свят, а призоваващият Божията премъдрост става мъдър. По този начин св. Григорий Нисийски се опитва да изрази истината, че молещият се на Христос като Премъдрост и Сила Божия има общо име с Бога, тоест такъв човек става силен и мъдър, достига съвършенството на своя живот, тъй като чрез мъдростта избира доброто, а чрез силата се стреми да осъществи своя избор.

Важно е да се молим на Христос, като употребяваме различни Негови имена, но също толкова важно е да се стремим да се уподобяваме на тяхното значение, тъй като по благодат получаваме онова, което е Бог „по същност”.

Така всички, които наричат себе си с името на Христос (християни), първо трябва да станат такива, каквито изисква това име, и след това да си приписват това велико прозвище. Имената, които изразяват същността и дълбочината на името Иисус Христос (Сила, Мъдрост, Мир, Избавление и т.н.), трябва да сияят в живота на християнина.

Принадлежността към християнството не е просто харизма, но аскеза и борба. Безусловно Христос ни даде дар, но и ние сме длъжни да съответстваме на неговото величие. Всички, съединяващи се с Христос (Χριστός), стават помазаници (χριστοί) Господни, истински християни. 

Превод от гръцки: Златина Каравълчева

Източник: "Християнство и култура", бр. 7 (54), 2010 г.

Още по темата
Още от Нашата вяра

Св. Николай Кавасила за Св. Богородица

02.08.2018 г. | Мария Алексопуло | Нашата вяра

Св. Богородица, като изключителна и уникална личност, има основополагащо място в пространството на Православната църква. Ширшая небес е Началница, която води вярващите от всички епохи към Христос и пакибитието.

Съборна и апостолска…

30.06.2018 г. | протойерей Игор Прекуп | Нашата вяра

В деня на Събора на светите апостоли предлагаме размислите на протойерей Игор Прекуп за постd, за Църквата, за нас… Кои сме ние за Църквата? А един за друг?...

Обръщането на св. апостол Павел

29.06.2018 г. | Отец Патрик Хенри Риърдън | Нашата вяра

В опита на своето обръщане св. апостол Павел приел и семето на цялото си последващо учение за Църквата, която той после определя като стълб и крепило на истината. Ап. Павел не познава никакво неинституционално християнство. Той не познавал друг Христос, освен Христос на Църквата...

Какво се случва в центъра