Духовно просветен център

Покаянието – изкуплението на времето

29.06.2020 г.
Антон Роберт Лайнвебер -  Отричането на Петър. 1921 (vichuga-voskr.cerkov.ru)
Автор: Андрей Горбачев

Времето на православния пост е време за задълбочено покаяние, когато Църквата ни предлага най-благоприятни условия за очистване и изправление на душата от греховете на миналото. Не прави изключение и постът, предшестващ деня на светите апостоли Петър и Павел. Още повече, че и двамата се явяват за нас образец за покаяние.

Да видим какви поуки може да си изведем от покаянието на св. апостол Петър?

Любимият ученик на Господа, апостол и евангелист Йоан Богослов, описва как възкръсналият Господ Иисус Христос възвръща отреклия се Петър в апостолския лик с трикратния въпрос, дали Го обича. Светите отци обикновено тълкуват, че така Господ дарява на Петър прошка за трикратното му отричане от Него. В откъса се разказва, как след третия въпрос на Господа „Петър се опечали, че трети път го попита: обичаш ли Ме?” (Йоан 21: 17). При прочитането на този текст от Евангелието оставаме с впечатлението, че причината за скръбта на отреклият се в минута на слабост апостол е трикратното повтаряне на един и същия въпрос за любовта му към Христос. Но ако се обърнем към гръцкия текст ще ни се открие една по-различна трактовка на това евангелско събитие.

В гръцкия език има няколко термина за обозначаване на любовта. В този евангелски откъс в първите два въпроса Господ използва думата „ἀγαπᾷς” (Иоан 21:15-16), а в третия въпрос Той използва думата „φιλεῖς” (Иоан 21:17). Без да навлизаме в подробности, може да кажем, че в първите два въпроса се използва глагол, който означава духовната любов, а вторият се използва когато се говори за любовта като приятелска връзка и дружески отношения. Това означава, че с третия въпрос Господ сякаш пита Петър: „Обичаш ли Ме, поне малко?”. Едва ли не: „Аз поне харесвам ли ти?”.

Затова причината за натъжаването на апостола не е това, че Господ три пъти го попитал: „ Любиш ли Ме?”, а това, че третия път го попитал нещо съвсем друго. В гръцкия текст това е съвсем очевидно, защото е написано, че Петър се натъжил третия път когато чул „φιλεῖς με”, а не „ἀγαπᾷς με”, както в първите два случая.

Какво е обяснението на този низходящ ред на въпросите на Господа? Отговорът дава самото Евангелие. В разказа за отричането на апостол Петър може да видим, че трите отричания на апостола имат различен характер.

Първото отричане не изглежда съвсем отричане. Читателят остава с впечатление, че апостолът се намира в шоково състояние. Той иска да се уедини, да се скрие, да остане незабелязан, за да осъзнае и да осмисли това което се случва, за да го приеме и да е се увери, че това не е кошмар, а реалност, за да намери някакви причини, скрит смисъл и възможност, заради които да приеме всичко, което се случва, и да продължи да живее. „Не зная, нито разбирам, що говориш” (Марк 14:68) – отговаря той на слугинята на първосвещеника. В неговите уши още звучат собствените му думи: „дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня” (Мат. 26:33).

И като припомняне на тези думи звучи първият въпрос на Спасителя: „Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия?” – „Σίμων ᾿Ιωνᾶ, ἀγαπᾷς με πλεῖον τούτων?” (Ин. 21:15).

Второто отричане вече не оставя място за друго тълкуване. То завършва с клетва: „А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека” (Мат. 26:72). Във втория въпрос на Спасителя който е по съкратен от първия, сякаш се усеща съмнение: „Симоне Ионин, любиш ли Ме?” – „Σίμων ᾿Ιωνᾶ, ἀγαπᾷς με?” (Иоан 21:16).

В третото отричане Петър се кълне и проклина, с което завършва пълнотата на отстъплението си: „Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека” (Мат. 26:74). И последният въпрос на Сина Божий звучи като присъда, която толкова огорчава Петър: „Симоне Ионин, любиш ли Ме?”, което на гръцки звучи съвсем по друг начин: „Σίμων ᾿Ιωνᾶ, φιλεῖς με?” (Иоан. 21:17).

Според светите Отци, покаянието трябва да съответства на степента на извършения грях. Връщането към греха свидетелства за непълно покаяние. В разгледания случай виждаме как Господ помага на отреклия се апостол окончателно да се избави от тази слабост, която го довела до богоотстъпничество. Въпросите на Спасителя, с които Той се обръща към Петър и всъщност повтарят степените на неговото отстъпление, довеждат последния до изцелително съкрушение.

Към това може да добавим, че Господ не пита Петър за любовта му към Него насаме, а прави това пред всички, така че и Петър е принуден да отговаря пред другите. Апостол Петър се отрекъл от Христа публично и затова изповядването на любовта му към Христос трябвало да се извърши в присъствието на другите апостоли.

При светите Отци може да се открие идеята, че покаянието трябва да съответства не само на степента, но и на вида на греха. Ако ние сме оскърбили някого със слово, нашето покаяние трябва да включва извинение с думи към този, когото сме наскърбили. Ако сме нанесли на някого материална вреда, нашето покаяние ще бъде непълно, ако не се опитаме да компенсираме нанесената вреда. Ако нашият грях е в зли помисли за някого, то за да се покаем истински, трябва да заменим злите мисли за този човек с добри.

Всичко това не изключва и не заменя покаянието в тайнството Изповед, а само подготвя душата на човека, за това тайнство, в което окончателно да се преодолеят и поправят за в бъдеще щетите, които е нанесла тя на себе си и на другите в миналото.

Превод: Борислав Аврамов
www.pravoslavie.ru
Алтернатива, бр. 212

Още по темата
Още от Нашата вяра

Фантазия и въображение (2)

26.08.2020 г. | Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

Най-успешното средство за освобождаване от фантазията е покаянието. Човек може да изчисти въображението си само чрез дълбоко покаяние. Покаянието е съпроводено от болка и плач. Плачът изгаря всеки антропоцентричен поглед към живота...

Фантазия и въображение (1)

21.08.2020 г. | Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

Въображението представя пред човека идеализирана представа, която задвижва насладата, а тя скланя човешкия ум към грях, и когато човекът бъде поробен по този начин, той извършва греха на дело. Затова трябва да проучим добре значението на фантазията за грешния живот на човека...

Обръщането на св. апостол Павел

29.06.2020 г. | Отец Патрик Хенри Риърдън | Нашата вяра

В опита на своето обръщане св. апостол Павел приел и семето на цялото си последващо учение за Църквата, която той после определя като стълб и крепило на истината. Той не познавал друг Христос, освен Христос на Църквата...

Какво се случва в центъра