Петдесетница - 2 част

27.05.2018 г.
Автор: Митрополит Йеротей Влахос

Продължение от 1 част

9.
Чрез тайнството Кръщение човекът става член на Църквата, член на Тялото Христово. За апостолите денят на кръщението бил именно денят на Петдесетница. И Христос за тях бил не само Учител, но и Глава. Веднага след възкресението си Христос казал на Своите ученици: „защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий” (Деян. 1: 5). Слизайки над учениците, Светият Дух ги кръстил. Така горницата, в която се намирали в очакване на обещанието на Отца, се изпълнила със Светия Дух, който я превърнал в духовен купел (св. Григорий Палама).

Светият Дух се явил в горницата като стремителен порив на вятъра. Свети евангелист Иоан пише: „и внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха” (Деян. 2: 2). Този бурен порив на вятъра се предвещавал многократно в Стария завет. Това е звукът, за който майката на св. пророк Самуил казва, че „Господ възлезе на небесата и прогърмя”. Този звук е проповядван във видението на пророк Илия, когато той видял Бога в лекия повей на вятъра. За този звук говорил Христос, когато възкликнал: „който е жаден, да дойде при Мене и да пие” (Йоан 7:37), като подразбирал Светия Дух, който ще приемат всички, които вярват в него. Той се предсказва и от духването на Христос към учениците си след възкресението, когато им подал Светия Дух за опрощаване на греховете.

Явяването на Светият Дух под образ на бурен вятър има определено значение: то показва, че Светият Дух винаги и над всичко постига победа. Той преодолява препятствията на лукавия, опустошава градове и разрушава всяко вражеско укрепление. Едновременно с това Той смирява горделивите, възвисява смирените по сърце, възстановява разрушеното и освобождава пленените ( св. Григорий Палама). Със Силата на Светия Дух човекът може да стане жив член на Църквата, да удържи победа над всички вражески сили  ида преодолее дори самата смърт.

10.

Че делото на Христос не се отличава от делото на Светия Дух, и обратно, се вижда от начина, по който Светият Дух се явил в деня на Петдесетница. Евангелист Лука, който е и съставител на книгата Деяния апостолски, казва: „и явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий” (Деяния 2: 3-4).

Тук е необходимо да приведем някои богословски бележки, които прави св. Григорий Палама, като анализира това събитие, които посочват единочестието и единославието на Светия Дух с Христос.

Преди всичко осезаемото явяване на Светия Дух станало във вид на езици, за да се изрази връзката на Духа със Словото Божие, защото няма нищо по-свързано със словото от езика. С това се показва, че Светият Дух не прави нищо различно от това, което прави Словото Божие. Освен това Духът се явява осезаемо, в образ на езици, за да покаже, че този, който учи на истината, се нуждае от благодатен език.

Езиците, в чийто образ се явил Светият Дух, били огнени, и това също е много важно. С това се изразява единосъщието на Светия Дух с Отца и Сина, тъй като Бог е „огън, който пояжда”. Това е пряко посочване, че Светият Дух има обща природа и енергия с Отца и Сина. Огнените езици показват също и двойния начин на действие на апостолската проповед. Огънят просвещава и възпламенява, точно както и учението „по Христа” просвещава тези, които му се подчиняват, а за тези, които са непослушни, става същински ад. Разбира се, огънят, чрез който се явил Светият Дух, бил нетварен и несъздаден. Затова светият евангелист не казва „огнени езици”, а „езици като, че огнени”. Огнените езици се разделили и слезли над главите на апостолите. Това показва, че само Христос има пълнотата на Божествената сила и енергия, тъй като той има една природа с Отца и Светия Дух. Благодатта, която приемат светиите, не е природата на Бога, но е неговата енергия, която подава на всеки различни дарове. Никой няма пълнотата на Божията благодат, освен Христос, който има цялата благодат в плътта си.

Това, че тези огнени езици спрели над главите на апостолите, показва господското достойнство и единството на Божия Дух. Става дума не за някаква тварна енергия, а за нетварната Божия енергия. Затова езиците се описват като възстоящи, защото това е образ на царската слава. Въпреки, че енергията на Светия Дух се разделя, в същото време тя пребивава единна. Наистина, Светият Дух се намира  и действа „Неразделно разделен и във всички участващ, подобно на слънчевия лъч”, т. е. както хората не разделят слънчевия лъч от слънчевата енергия. Когато се причастява със светите тайнства на Тялото и Кръвта на Господа, човекът не се причастява с някаква част от Тялото Господне, но с цялото Тяло. В божествената литургия  свещеникът казва: „Радробява се и се разделя Агнецът Божий, раздробяван, но неразделяем”. По същия начин енергията на Светия Дух е енергия на Словото и на Отца, т. е. енергия на Троичния Бог. Спасението на човека, това е участието и вкусването на нетварните енергии на Светата Троица.

11.

Христос, като обещал на Своите ученици да им изпрати Светия Дух, им дал ясна заповед: „а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре” (Лука 24: 49). Учениците спазили тази заповед и пребивавали събрани постоянно в йерусалимската горница в безмълвие и молитва, очаквайки изливането на дара на Светия Дух. Свети евангелист Лука потвърждава: „и бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога” (Лука 24: 53).

Изразът „докле се облечете в сила отгоре” по своята същност е много необичаен и трябва да се разтълкува. Христос не казва, че просто ще получат Светия Дух, а казва, че те ще се облекат, като в някакви духовни доспехи, за борба с врага. Става дума не просто за просвещение на ума, но и за цялостно преображение на тяхното битие. Нито една част от тялото, нито една енергия  (действие) на душата няма да остане непокрита от енергията (действието) на Светия Дух.

Известно е, че при светото Кръщение, което е въведително тайнство, чрез което човекът влиза в Църквата и става член на прославеното Тяло Христово, ние се обличаме в Самия Христос: „всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте” (Гал. 3: 27). Но едновременно с това, според недвусмислените думи на Христос, ние се обличаме и със Светия Дух. Точно това е целта и на съединените помежду си тайнства на Кръщението и Миропомазанието.

Обличането на християнина със Светия Дух не е външно и повърхностно, а вътрешно, подобно на съединяването на метала и огъня в пещта. Нажеженото желязо цялото пламти в огън, а не само някоя негова част. Така и тези, които приемат Светия Дух, чувстват, че Той изпълва сърцето им, просвещава очите им, освещава слуха им обуздава помислите, дава им мъдрост и изпълва лицето им с благодат. С тях става това, което станало с първомъченик и архидякон Стефан, който отначало засвидетелствал пред синедриона приетото от Светия Дух в душата му благословение, а после явил и славата на лицето си (Макарий Златоглав). По такъв начин енергията на Светия Дух освещава просвещава и озарява цялото битие на човека.

На степенните се пее следния чуден тропар: „От Светия Дух произтича всяка мъдрост, от Него апостолите получават благодат, мъчениците се венчават за подвига и пророците виждат”. Всички харизми и всички дарове, подавани на членовете на Църквата, са дарове на Светия Дух. Пророческите видения, апостолският живот и мъченическият край – всичко това са дарове и харизми на Светия Дух. Това означава, че виденията на пророците не са продукт на някаква фантазия или разум, апостолският живот не е просто антропоцентрично мисионерство, мъченическата кончина на светиите не е само осъществяване на силното им желание, но всичко това са все дарове на Всесветия Дух. Една от харизмите, с които се облича приемащият дара на Светия Дух, е преподобният живот: стремежът да спазва всички Божии заповеди и да пребивава в духовна и телесна чистота, да живее в света безбрачен живот в Христа или да живее в Христовото пастирско служение. Т.е. всички харизми се преподават от Светия Дух. Така Светият Дух „събира целия събор на Църквата” и Църквата се явява Тяло Христово.

12.

Едва изпълнили се със Светия Дух, апостолите се изпълнили с радост. За тях това бил съвършено нов опит. Преди това те били просто добри хора, а сега станали членове на възкръсналото Тяло Христово. Те не останали просто почитатели на Христос, а вече били неразривно свързани с Него. Някои недоумявали, като ги видели, а други се присмивали, като казвали: „със сладко вино са се напили” (Деяния 2: 13). Идването на Светия Дух в сърцето на човека се нарича от Светите Отци „трезвено опиянение” (св. Дионисий Ареопагит). Относно подобни състояния св. Исаак Сирин казва, че в такъв момент всички сили на човека се потапят в „дълбоко опиянение” от голяма радост и веселие, но самият човек пребивава в „трезвение”, защото в това състояние не губи нито чувствата (сетивата), нито разума си. Когато човекът е обхванат от Светия Дух, той не губи свободата си. По-точно е да се каже, че тогава човекът придобива истинската си свобода, която не е просто способността да се избира, както казва философската етика, а е естественото желание, преодоляването на смъртта. Характерни за това са думите на св. апостол Павел, който пише: „и пророчески духове се покоряват на пророци” (1Кор. 14: 32). Това означава, че не пророкът се подчинява на харизмата, а харизмата се подчинява на пророка, т. е. не се отнема свободната воля на човека, както не се потискат и неговите разумни и душевни енергии.

Свети Никодим Светогорец казва, че има три вида опиянение. Първото е причина за много беди, а самото то се причинява от виното. Второто опиянение е предизвикано от страстите. Именно това опиянение имал предвид пророк Илия, когато казал: „горко на опиянените без вино” (Ис. 28:1) (Превод от църковнославянската Библия). И на друго място, като се обръща към Йерусалим, той казва: „и тъй, слушай това ти, който си страдалец и пиян, ала не от вино”(Ис. 51:21). И накрая, третият вид опиянение е опиянението, предизвикано от Светия Дух. Това виждаме при майката на св. пророк Самуил, която се молила в храма много силно. Нейната молитва била умна и достигнала до такава степен, че синът на свещеника Илий я сметнал за пияна и дори искал да я прогони от храма. Но тя му отговорила, че не е пияна, а просто излива сърцето си пред Господа (1Царства 1:14-15).

Този трети вид опиянение изпитали и апостолите в деня на Петдесетница, когато приели Светия Дух. Сърцето им се отворило и открило цялата си дълбочина, те познали по-дълбоко Христа, станали членове на Неговото прославено Тяло, в тях се изляла огромна любов и жажда за Христа и всичко това, съгласно тълкуванието на Светите Отци, намерило своя израз в молитвата.

13.

Празникът Петдесетница, както подчертахме нееднократно, е последният празник на Божието домостроителство. За спасението на човешкия род и за неговото връщане в изначалното състояние и дори за издигането на още по-висока степен, която трябвало да постигне Адам, но не успял, Бог изпратил своя възлюбен и единороден Син. Христос явил Своя Отец, открил Неговото битие, а после изпратил Светия Дух, Който направил хората членове на Тялото Христово и ги просветил, за да познаят Христа  и Отца.  Следователно, в реда на Божието домостроителство и спасението на човешкия род се откриват: Отец, Син и Светият Дух. Отец изпраща Сина, а Синът изпраща Светия Дух. Но обожението на човека се извършва по точно обратния ред: от Духа човекът се издига към Сина, а чрез Сина познава Отца.

Свети Василий Велики, като анализира това събитие и главно неговия последен момент, където се описва пътят на човека към Богопознанието, казва, че като приемаме подаваните чрез Духа дарове, преди всичко се обръщаме към Подателя, т.е. към Светия Дух. След това постигаме изпращащия, т.е. Сина, и чак тогава нашето мислене се издига към причината и източника на всички блага, който е Отец.

Това учение може да се срещне при много светии. Необходимо е да приведем учението на св. Симеон Нови Богослов, който казва, че ако Христос е вратата, то Светият Дух е ключът, с който се отваря тази врата, и по такъв начин влизаме в жилището на Отца.

В тази перспектива са и молитвите към Светия Дух, като например молитвата: „Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души”.

Тук се вижда редът на възхождане към Богопознанието. Светият Дух очиства сърцето на човека, той познава Христа и после се издига към Отца.

Както казахме по-рано, енергията на Троичния Бог е обща, но това не значи, че лицата на Светата Троица се сливат. Божествената благодат действа чрез Лицата, тъй като в православното богословие става дума за въипостазираната благодат и енергия. Това се вижда добре в последованието на божествената литургия. Цялата молитва на анафората (приношението) по своята същност е молитва към Отца за изпращането на Светия Дух и за превръщането на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови. Наистина Светият Дух превръща свещените дарове в Тяло и Кръв Христови и ние ставаме жилище на Троичния Бог.

14.

Светите Отци на Църквата учат, че въпреки че Светият Дух действа във всички творения и във всички хора, без изключение, всеки човек участва в Неговите енергии, съответно на своята способност да ги приема. Необходимо е човекът да има такъв „приемащ орган”, за да приеме многообразието на даровете на Светия Дух.

Относно това св. Максим Изповедник казва, че светиите придобиват всеки дар не със своята естествена сила, а според силата Божия. Светият Дух не дава мъдрост на тези, които нямат разум, способен да приеме в себе си тази мъдрост, нито дава познание, ако няма сила на разума, нито дава вяра, ако няма известяване на ума за бъдещите блага, нита дава дара на изцелението, ако го няма естественото човеколюбие. Това означава, че светиите приемат дара на богословието, дара на познанието и дара на изцелението само ако в тях съществува „приемащ орган”, който може да приеме и да побере този дар.

Това става не само с дара на богословието, но и с всички останали дарове. Наричат се „дарове”, защото се даряват от Бога, но в съответствие с духовното състояние на всеки човек. Свети Максим Изповедник подчертава, че действията на Светия Дух се възприемат от всеки вярващ в зависимост от вярата му и от състоянието на душата му.

Свети Никодим Светогорец след тълкуванието на канона на всеки Господски празник прави съществени допълнения. В тях той акцентира вниманието на пътя, по който всеки християнин може да се сподоби с това събитие в своя живот и в своя личен опит. Обикновено използва една много характерна фраза: „Как и по какъв начин”. Смятам, че този израз е много важен, защото той прави проповедта на Църквата конкретна, а не абстрактна, защото и вие ще се съгласите, че за богословските проблеми може да се говори теоретически, без да се докоснат човешките души. Този подход не е православен. Четейки творенията на Светите Отци на Църквата, се убеждаваме, че те анализират всичко, което става, изхождайки от перспективата „как и по какъв начин”.

В края на разяснението на канона на Петдесетница св. Никодим Светогорец посочва начина, по който можем да придобием Светия Дух осезаемо в сърцата си. Използвайки примера на апостолите, които послушали Христос, върнали се в Йерусалим и пребивавали там до момента на приемането на Светия Дух, той казва, че точно това е пътят, който може да ни доведе до приемането на Светия Дух. Необходимо е да пренебрегнем всичко светско, и когато умът се върне в сърцето, като в нещо свещено, ние ще започнем да се молим непрестанно, по думите на апостол Павел „Непрестанно се молете” (1Сол. 5: 17). Трябва да се извисим над земното, т.е. над всяко сладострастие, сребролюбие, тщеславие и всяка друга страст и постоянно да пребиваваме в горницата на чистия ум. Тогава сърцето се избавя от страстите, мирната душа се избавя от богохулните, лукавите и низките помисли. Св. Василий Велики казва, че не е възможно да станем вместилище на Божията благодат, ако предварително не махнем от душата си всички зли страсти. „И така, необходимо е да излекуваме съществуващото, за да приемем бъдещото”.

Св. Диадох Фотикийски учи, че при светото Кръщение приемаме в сърцето си Светия Дух и ставаме членове на Тялото Христово. Но нашите страсти после покриват тази благодат, която никога не изчезва напълно, но само се покрива от страстите, както пепелта покрива жарта и тя престава да действа. От една страна трябва да махнем пепелта на страстите, от друга страна трябва да вложим в жарта дърва, т.е. труда за изпълнението на заповедите. Но за да се разпалят дървата от искрата на Божията благодат, трябва силно да се духне с молитвата:  „Господи Иисусе Христе, Сине и Слове Божий, помилуй ме”. Тази молитва се нарича „умна и света молитва”.

Анализирайки тази мисъл, св. Диадох Фотикийски казва, че ако тази молитва е непрекъсната в сърцето, то тя не само го очиства от страстите, но открива и искрата на Благодатта, раздухва в душата чуден огън, който изгаря нападенията на лукавите помисли, услажда сърцето, целият вътрешен свят и просвещава ума. Св. Григорий Палама казва също, че който заключва своя ум в сърцето и оттам го възнася към Бога, изпитва добра промяна.

Наистина, когато човек стане вместилище и съсъд, в неговото сърце Светият Дух разгаря огъня на божествената благодат. Св. Василий Велики казва, че истинското „разгаряне на Духа е разпаленото сърце”, и твърди също, че този огън, който просвещава душите и унищожава начатъците (на прегрешенията), е действал в апостолите, които разговаряли с помощта на огнените езици. Той осиял апостол Павел, той съгрял сърцата на Лука и Клеопа и на всички с тях. Този огън е отчаяние за бесовете, силата на възкресението, енергията на безсмъртието, просвещение на душите на праведниците и владетел над всички душевни сили.

По такъв начин, случила се веднъж в историята, Петдесетница се повтаря в живота на светиите. Всички обожени, като достигнат определено състояние на духовен живот, участват в Петдесетница – в слизането на Светия Дух, и стават апостоли и ученици на Христа. Петдесетница – това е апогеят на прославянето и обожението. Всички, които следват по този път след учениците, достигат до съзерцание и участват в нетварната благодат и енергия на Петдесятница.

Целта на тази работа не беше да разкрие детайлно учението за личността на Светия Дух и Неговите енергии. Без всякакво съмнение този въпрос има много интересни страни, но това, което се стремяхме да докажем, е невъзможността да се отдели христологията от пневматологията. Тук бяха изтъкнати христологическите моменти на празника Петдесетница, които са тясно свързани със Светия Дух.

Апостол Павел е напълно конкретен, когато казва: „понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии” (Рим. 8: 14). Не всички сътворени от Бога хора са негови чеда, а само водените от Светия Дух. Осиновението е неразривно свързано с вътрешната умна молитва, чрез която „викаме: Авва, Отче!” (Рим. 8: 15). Намиращият се в сърцето на човека Дух Божий „свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии” (Рим. 8: 16). Т.е. син Божий е всеки, имащ в себе си Светия Дух, Който свидетелства и потвърждава, че този човек е чедо Божие. А битието на Светия Дух в сърцето на човека се потвърждава от вътрешната, протичаща с призоваване, сърдечна молитва.

Ако човекът няма в себе си Светия Дух, то той не принадлежи на Христа, а това означава, че не е жив член на Христовото Тяло. Ако той е кръстен, то Божията благодат пребивава в него в бездействие, а човекът остава мъртъв член на Църквата.  Апостол Павел казва това в един откъс с апокалиптичен характер: „Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов” (Рим. 8: 9). Никой не принадлежи на Христос, ако няма Неговия Дух с всички посочени до сега белези. И обратно, който има Светия Дух, е действителен член на Тялото Христово, тъй като живее не „по плът, а по дух” (Рим. 8: 8-9). От това се вижда колко тясно са свързани помежду си христологията и пневматологията.

Целта на въчеловечаването на Сина Божий е хората да приемат Светия Дух и да станат членове на Тялото Христово, и чрез това – да станат жилище на Троичния Бог. Затова и целта на духовния живот на човека е причастието на Светия Дух, чрез което ние ставаме живи членове на Църквата, живи членове на Тялото Христово и по такъв начин имаме общение с Троичния Бог.

Христология, която не води до причастие на Светия Дух в истинското Тяло Христово, е теоретична и не принася никаква полза на човека. Необходимо е да се разясняват христологическите термини, за да се осигури начинът на „излекуването” и да се посочи пътят за очистването, просвещението и обожението.

В тези рамки бяха и всички анализи досега. Голяма чест и благословение за нас е това, че принадлежим на Православната Църква и имаме възможност да участваме в благодатта на Светия Дух и да бъдем земни поклонници на Светата Троица. Необходимо е само да бъдем на нивото на това велико благословение.

Октомври 1994

Още по темата
Още от Нашата вяра

Св. Николай Кавасила за Св. Богородица

02.08.2018 г. | Мария Алексопуло | Нашата вяра

Св. Богородица, като изключителна и уникална личност, има основополагащо място в пространството на Православната църква. Ширшая небес е Началница, която води вярващите от всички епохи към Христос и пакибитието.

Съборна и апостолска…

30.06.2018 г. | протойерей Игор Прекуп | Нашата вяра

В деня на Събора на светите апостоли предлагаме размислите на протойерей Игор Прекуп за постd, за Църквата, за нас… Кои сме ние за Църквата? А един за друг?...

Обръщането на св. апостол Павел

29.06.2018 г. | Отец Патрик Хенри Риърдън | Нашата вяра

В опита на своето обръщане св. апостол Павел приел и семето на цялото си последващо учение за Църквата, която той после определя като стълб и крепило на истината. Ап. Павел не познава никакво неинституционално християнство. Той не познавал друг Христос, освен Христос на Църквата...

Какво се случва в центъра