Какво имаш Ти с нас (Мат. 8:29)

10.07.2017 г.
Автор: свeщеник Алексей Атанасов

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,
Това Евангелие е преди всичко за верните. Тези, които сте тук, на неделната служба в храма. Това евангелско четиво маловерните и тези, които нямат търсения към Бога, трудно биха го разбрали. Хората обикновено осъзнават и приемат това, което могат да видят с очите си, да пипнат с ръцете си, да чуят с ушите си, и трудно възприемат нещо, което е невидимо. А сред невидимото са и поднебесните духове на злобата, за които става дума в този разказ. И те тук постигат целта си – изплашват гадаринците така, че онези не пожелали Христос да влезе в града им. За разлика от стотника, който вижда в Него Сина на Твореца, Чиято една дума е достатъчна, за да се излекува слугата му, те виждат само свинете, които са загубили.

От времето на Адам и Ева Бог допуска демоните да изкушават хората, дори да им вземат вярата, както се е случило и с жителите на Гергесинската земя. Същото нещо може да забележим и край нас. Много често хората загубват вярата си, когато се случи нещо много лошо. Започват да обвиняват другите или Бога за всичко, което се случва с тях. Не допускат, че всичко това може да е под влияние на духовете на злобата. А то е още по-силно, когато  допуснем да изгубим своята воля – опиянени или под въздействието на наркотици.

Целта на тези сили е да ни отдалечат от Бога, или направо да Го заместят. Така че, братя и сестри, да не забравяме молитвата, която е най силната срещу изкушения. Не случайно и Господнята молитва завършва така.
Да ни пази Бог от изкушения! Амин.

Видео - тук. Още по темата - тук и тук.

Още от Проповеди

Добра земя, що принася плод с търпение

17.10.2017 г. | свeщеник Алексей Атанасов | Проповеди

Нека се стремим към последната степен – да сме добра почва и да пазим в сърцето си онова, което Господ влага в нас. Но както при житното зърно е нужно време да израсте, така и тук е нужно търпение.

Трябва да вземем страна

10.10.2017 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Стоим на службата в храма и се молим, но знаем ли какви сме и какви искаме да бъдем... В битката между доброто и злото, между радостта и тъгата, между надеждата и отчаянието, ние трябва да вземем страна. Да знаем на кого сме. Да знаем кой е с нас – Христос или смъртта.

Ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда?

02.10.2017 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Човек, който е осъзнал в себе си липсата на любов, е щастлив. Той има всички възможности да се промени и да стъпи на пътя, по който всеки ден, всеки миг, при всеки случай ще се опитва да превъзмогва онова, което му пречи да открие себе си за другия и да го обикне.

Какво се случва в центъра