Да пуснем Бог в живота си

02.01.2017 г.
Автор: Габриела Гаврилова

Освен началото на новата календарна година на 1 януари Църквата отбелязва и празника Обрезание Господне, както и паметта на св. Василий Велики. Повечето хора може би го свързват с Василиевата св. Литургия, но повече за всичко това ще ни разкаже отец Василий Шаган, който празнува и своя имен ден днес.

В този ден ние празнуваме началото на новата календарна година и по този повод в църквата днес се извършва молебен. Живеейки в този свят, приели ритъма на календара, няма как да не призоваваме Бог и Той да се включи в нашия живот и да го освещава.

Това ли трябва да поставим в своето начало?

Не, това е началото на новата година, за което търсим благословение. А относно началото на началата може да кажем, че това е раждането на Иисус Христос. И обрезанието Му, което се случва 8 дена след това, също е от това истинско начало. Това е новото начало, ако мога така да се изразя. Защото до раждането на Иисус Христос нямало нищо ново по земята. Както се е раждал човек, продължавал да се ражда – както след грехопадението умирал, така и продължавал да умира. Явяването на Христос обаче е абсолютно ново начало – възраждане на човека. Възраждане – това значи да се родим отново, за истинския живот, което може да ни се случи единствено ако приемем родилия се и приел човешка плът Христос. Той именно затова приема човешка плът, за да я възроди наново и да върне човека в лоното на нашия Отец небесен. Тоест да се върнем у дома, там, откъдето сме тръгнали.

Хората, с които Вие се срещатe, разбират ли тази голяма сила на Рождеството?

Хората са различни и по мярката на своите възможности приемат, осъзнават и разбират богословието на Христовото Рождество. То е толкова смислено, че ако човек се задълбочи в желанието си да възроди себе си, може да преосмисли нещата чрез Христовото раждане, чрез Неговото Обрезание, чрез Неговата смърт, чрез Неговото Възкресение, чрез Неговото Възнесение на небето, чрез слизането на Светия Дух, Който Той ни праща, след като се е възнесъл. Тоест ако ние осмисляме своя живот чрез всичко това, което Христос е направил, идвайки в този свят, и бидейки водени от всичко това, няма как да не бъдем изтеглени от света на смъртта. Защото земното ни битие е ограничено, и то дори от такива неща като календара, времето, от смъртта. Всеки един от нас осъзнава, че това, което ние тук се опитваме по един или друг начин да си подредим, това, което ни радва в този свят и от този свят, е мимолетно. Човек разбира, че всичко тук е временно, и трябва да търси къде да реализира своята надежда на вечното, своята надежда на истинския живот.

Какво е мястото на св. Василий Велики, за да обясни тази сложна за нас материя на разбираем език?

Тя не е сложна материя за изконния човек, за истинския човек, който е живеел с Божието царство и е бил просветен от Него.

Имам предвид, че ние сме се поотдалечили малко от тази вяра, а св. Василий Велики е живял в началото на 4 век, когато тя все още не е установена напълно, провеждат се още първите Вселенски събори, води се борба с арианството, една от големите ереси…

Като сме се отдалечили, не бива да оставаме в своята отдалеченост… Свети Василий Велики, както казахте, живеейки в най-бурното време, когато Църквата се е утвърждавала, е най-ярък представител и защитниците на Христовата вяра. Затова Църквата го нарича свети Отец, един от тримата велики светители, заедно със св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст. Те са наши учители, които с живота си са показали основния вектор за живота на човеците.

Кой е този вектор?

Векторът, който води от човека към Светлината като изход от смъртта. От всеки един от нас към Христос.

Искам да разкажете най-важните моменти от живота на св. Василий Велики, не защото не могат да бъдат намерени и прочетени, но да обърнете внимание на нещо, което може да бъде актуално и сега.

Свети Василий Велики, освен че е бил учител на Църквата и един от най-видните пазители на Христовото Евангелие и на истината, е живял и проповядвал в град Кесария Кападокийска и е известен със създаването на един град на милосърдието, наречен по-късно Василиада. Като човек е бил образ на милосърдието, защото в своята църква, възпитавайки своите духовни чеда как трябва да бъдат милосърдни, създал такава служба и грижа един за друг между християните, че и до днес е пример за  хората, които искат да помагат на немощните. Болници, сиропиталища, грижа за вдовиците – всичко това било добре подредено. С това свое дело той докосва може би повече съвременния човек, който, от една страна, е изкусен от какви ли не знания, но в същото време му липсва милосърдие. Днес ние напредваме до големи висоти технически, но в същото време може да нямаме истинските неща в себе си. Може да не умеем да обичаме, да нямаме състрадание, да нямаме милосърдие. А това са основните неща, които човек ако не успее да насади в себе си, в края на живота си ще се чувства като пред разбитото корито, ако мога да използвам тази метафора от приказката на Пушкин „Златната рибка”.

Какви послания ни е оставил св. Василий?

Той казва: „Вместо да се вайкаме за това, което нямаме, по-добре да благодарим да това, което имаме”. Колкото и да сме задоволени, на нас сякаш ни е вродено да съжаляваме и да се оплакваме, че не ни достига нещо. Особено ние българите. В същото време това оплакване води до още по-големи духовни проблеми, у някои дори поражда униние и депресия. Когато виждаш постоянно лошото и се оплакваш, че всичко наоколо е зле и все нещо не ти достига... А в същото време в живота ни има много неща, за които можем да благодарим. Например вчера една възрастна жена ми каза: „Аз благодаря за това, че ме има!” Простичко, нали! Но в същото време кой от нас е свикнал да благодари за това, че го има?! Защото можеше и да го няма… И това, че Бог ни е извадил от небитието и ни е поставил, именно нас, в битието – с конкретно име, конкретни дарби, които ни е дал, конкретна индивидуалност – това не е ли повод за благодарност?

А на какво и за какво благодари отец Василий Шаган? Освен всичко днес сте и именик.

Ние имаме една препоръка от един велик подвижник на Църквата, св. Йоан Лествичник, който казва, че и молитвата ни трябва да започва с благодарност. Аз имам наистина много неща, за които мога да благодаря. Всичко, което се е случило в моя живот, в което съм се реализирал, осъзнавам, че не е мое лично постижение. В повечето случаи дори виждам, че това са били подаръци от Господа. И всеки един човек ги има тези неща и трябва да гледаме на всичко това с благодарност. Мога да благодаря, че ми е дал прекрасни родители, които вече не са на този свят, но те са ме възпитали и, макар че сега ги няма, имам най-големите уроци в живота, които никой друг не би могъл да ми даде.

Кой Ви избра името?

Предполагам, че и двамата са го избрали, аз нося мето на моя дядо, бащата на баща ми. Това е било традиция в нашето семейство.

Името помагало ли Ви е?

За личното си име нямам такъв спомен. То не е някакво особено, макар че в превод е доста сериозно – означава „царствен”.  Повече ми е помагало моето фамилно име. То е много рядко. Дори там, където съм роден, няма много хора с тази фамилия и това привлича вниманието. Шаган, от санскрит джаган, а при прабългарите хаган, означава „владетел”. По смисъл много си подхожда с първото ми име. Спомням си в университета професор Вълчанов, той за жалост наскоро почина, тогава ни преподаваше Библеистика и еврейски и специално акцентираше на фамилията ми, явно я свързваше и с нещо на еврейски. Та може да се каже, че ми е помагала, да.

Смисълът и на двете Ви имена е човек, който владее нещо. Вие какво искате да притежавате?

Това, което най-много искам да притежавам, е любовта. За съжаление, осъзнавам, че тя не ни достига днес.

Какво е Вашето пожелание?

В началото на годината има много празници, които са добър повод не само да се отпускаме в празнуването, но и да осмислим себе си в този забързан свят. Създаваме толкова шум на Нова година, сякаш да не чуваме нищо тежко и лошо. Но нека в празниците да се опитаме да чуем онази тишина, която не се чува в тези шумове, и в която човек може да остане насаме със себе си, живеейки в този свят. И насаме с Бога. В шума и болката на този свят да почувстваме доближаването до Този, в Когото ще усетим мир и благост, и да почувстваме Божията милост.

Знаете ли защо казваме „Господи, помилуй!” С това искаме да кажем: „Господи, помилвай ме!” Не „смили се към мен” като съдия, а „помилвай ме”, както майката милва своето дете. Това бих искал да пожелая на всеки – в своето лично обръщение към Господа да е искрен и да получи Божията милувка. И не само в тези дни. Не говоря за някаква сантименталност. Всеки, който е оставал насаме със себе си, е чувствал нуждата от такава милувка… Не бива да се срамуваме от тези свои чувства, защото това означава, че имаме в себе си онези живи струни, на които ако допуснем Бог да свири на тях, тогава ще започнат да ни се случват истинските неща и ще се почувстваме истински човеци.

Аудио запис: Радио Варна
Текстова обработка на записа и снимки: Архангел.бг
Още по темата: проповед на иконом Василий Шаган - 01.01.2017, храм „Св. Николай Чудотворец”

Още от Интервю

Новите издания на Варненска и Великопреславска митрополия на Седмицата на православната книга

10.09.2018 г. | Елеонора Чолакова | Интервю

Интервю с Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан за сутрешния блок „Добро утро, България” на радио „Фокус” по повод ХХ издание на Седмицата на православната книга...

Актьорът Благой Бойчев: „Няма професия, която един християнин да не може да освети”

21.08.2018 г. | Сандра Керелезова | Интервю

Театърът е място и за споделяне на човешки истории и съдби, за изследване на най-дълбоките въжделения на човека. Една мини лаборатория на човешката душевност, където може безопасно за личността да се провокират и проследяват душевните движения...

Какво ще правим в четвъртък, ако умрем в сряда?

16.03.2018 г. | Пьотър Мамонов | Интервю

Интервю с руския музикант, изиграл главната роля във филма „Остров”: Господ е ревнив. Той иска човека изцяло: цялото му сърце, цялото му същество, цялото му тяло, всичките му мисли, всичките му чувства. Всичко добро, всичко истинско, всичко неподправено, всичко истинно, всичко прекрасно и възвишено – е само там, стига обаче някой да повярва.

Какво се случва в центъра