Да говорим с децата си за Бога и на Него за тях

02.10.2016 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Днес е особен ден за нашата енория. Денят, в който отново ще започнат занятията на Неделното училище. Децата вече са се събрали тук, доведени от своите родители. Да, нужно е да ги водим тук, братя и сестри, защото Църквата е люлката, в която се закърмяме с най-драгоценното мляко на живота. Както не е за пренебрегване родината, бащиния дом, паметта за тях, културата, която тръгва от тях, така не е за пренебрегване и Църквата като люлка. Люлката не е само място за приспиване. Тя е символ на нашето зачеване и нашето най-ранно израстване. И няма как да не признаем, че в нас са се отпечатали тези най-топли образи - на майчинството, на бащинството, които са ни обграждали в родния дом, където сме израснали. Дори след години, преминали през много събития в своя живот, хората пазят паметта за своя дом, за родината, но не винаги могат да се върнат. Оттам носим и най-вдъхновените чувства и най-истинските знания, които може да получим. Не тези, които изучаваме в училище, а онези, в които е била проявена и запечатана майчината любов и милост, отговорността и грижата на бащата, любовта между братята и сестрите. Така и Църквата. За енорията тя е нашият дом. Тук кръщаваме децата си, тук идваме на изповед – да споделим с Бога най-съкровеното в сърцата си, тук се венчаваме и получаваме благословение за семейния си живот, тук ни опяват, когато свърши нашият земен живот. И ако нашият храм не е за нас тази люлка на живота, като утробата на самия Бог, в която може да бъде побран всеки един от нас и прегърнат от нашия небесен Отец, то тогава ние сме загубени, братя и сестри. Ставаме сухи и в тази сухост умираме.
Обръщам се и към вас, деца, защото е важен ден за вас. Сигурен съм, че имате добри спомени от миналата година в Неделното училище – за своите учители, за своите приятели в училището, за дните, когато сте идвали тук в храма, да се причастявате. И знанието как да се прекръстваме, и за Причастието, и други знания, които усвоявате тук, се получават само в дома на нашия небесен Отец. Затова ще ви помоля с отворени сърца и с отворени умове да слушате вашите учителки, които и тази година с любов ще се грижат за вашето духовно израстване.
Аз вярвам в децата, братя и сестри, но ние трябва да говорим с тях за нашия Бог, преодолявайки своето малодушие, и да ги водим при Него. Бог винаги слуша, чува и се грижи за нашите деца, но трябва да Му говорим за тях. Затова не се отчайвайте, скъпи родители, а поверете своите деца на Бога. Защото Той е Този, Който озарява нашите сърца и умове.
Нека да озари сърцата и умовете и на нашите деца и да ги покрива със Своята всемогъща десница. Божията майка, като майка на нашия Бог и на всички човеци, да ги покрива със своя Божествен покров. И всички нас Бог да помилва, понеже е благ и човеколюбец.
Амин!

Още от Проповеди

Какво е Кръстът за нас?

14.09.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Да намериш три кръста и да кажеш, че един от тях може да съживи мъртвец... Безумие, нали! Априори го отхвърляме като възможност. Ала тези хора са били толкова убедени, че за тях е било по-ясно от аксиома в математиката – Христовият кръст възкресява.

За да бъде светът спасен (Йоан 3:17)

09.09.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

неделя, неделята преди Въздвижение, четем най-красивото Евангелие от всички, Евангелие, което ни дава да разберем, защо Бог прави тези неща за нас. Защото обикнал света повече от всичко. Обикнал го така, че да може да предаде Сина Си за този свят...

От звани да станем избрани

04.09.2018 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Да променим живота си. Да сме готови за среща с Бога и вътре в нашето сърце да откликнем на тази сватбена трапеза, която се явява и всяка една Божествена литургия, на която влизаме в радостта на Господа...

Какво се случва в центъра