Духовно просветен център

Живот с Бога, път към Бога, към истината и вечното спасение

08.03.2020 г.
Автор: Архангел.бг

Проповед на свещеник Илия Попов в Първата неделя на Великия пост – Тържество на Православието, 22 март, 2016 г., храм „Св. Николай”, Варна.

Неслучайно Църквата e посветила първата неделя от Великия пост на тържеството на Православието. В подготвителните седмици преди поста ние видяхме необходимите условия човек да се спаси – разкаянието на митаря, покайното чувство на блудния син, спомена за Страшния съд и смъртта. Те ни въведоха в духа на Великия пост. И ето, днес се обръща внимание на още нещо, което е нужно, за да се спасим – как правилно да изповядваме нашата вяра. Без това, е невъзможно да наследим спасението. Св. Игнатий Брянчанинов казва така: „Където няма Православие, там няма и спасение”, а св. Атанасий Велики Александрийски казва: „Който иска да се спаси, преди всичко трябва да се държи в православната вяра, и който не я опази чиста и непорочна, без никакво съмнение ще погине навеки”.

Веднъж един наш събрат ме попита: „Отче, какво означават думите на молитвата „На Твоята Тайна вечеря за участник ме приеми днес, Сине Божи. Защото няма да издам на враговете Ти тайната, нито целувка ще Ти дам като Юда”, какво е имал предвид авторът, когато е съчинил тази молитва?”. Според мен, братя и сестри, той е имал предвид нашето духовно състояние, онова, в което пребиваваме. Ние говорихме вече за това, как трябва да се причастяваме и че трябва да се стремим да се случва по-често. Защото, ако не се стремим към общение с Христос, ние отпадаме от вярата. Защото, ако не допускаме Него, то тогава отговорът на въпроса: „Кой живее в нас?”, може да е много страшен… Сам Христос ни казва: Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! Ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми (Матей, 7:21). И наистина, братя и сестри, без основата, без истинското изповядване на вярата и спазването на Божиите заповеди, спасението ни е невъзможно.

Затова Църквата отбелязва в този ден тържеството на Православието над всички ереси, които са водели хората към заблуда и погибел. Иконоборците, които твърдят, че иконопочитанието е вид идолопоклонство, всъщност отричат Христовото боговъплъщение, следователно и цялото спасение. Ако Христос прие човешка плът и тази плът стана видима, и Той я обожѝ и вместо нас Се прикова на кръста, за да може ние да получим спасение, то как може ние да се отклоним от това светоотеческо учение и да не се прекланяме пред образа на Христос и пред образите на всички ония, в които Той се е прославил. Трябва обаче всички ние да се вгледаме в себе си, в своята съвест и да помислим по какъв път искаме да вървим.

Днес мнозина говорят за Православието като за някакво културно наследство. А ние трябва да им отговорим, че то е тайнственият духовен живот на вярващите за придобиване на благодатта на Светия Дух. Трябва да им отговорим, че нашата Църква и царството Божие не са от този свят, а също - че Православието не е просто някаква държавна или национална идеология, а живот с Бога, път към Бога, към истината и вечното спасение. И ако по някакъв начин се отклоняваме в суеверие и всякакъв друг вид грях, който ни отвлича от вечната истина, тогава трябва да се върнем в началото, към въпроса дали заставаме достойно на трапезата Господня и дали реално с нашия живот даваме възможност на Господ да осъществи Своята цел.

Църквата предлага на всички нас да принесем покаяние и да се молим, в това число и за всички отпаднали от вярата – да може Господ да ги върне към източника на живота. Покаянието наистина е в основата на всичко, но без осъзнаването на истината на вярата и правилното ѝ изповядване, спасението е невъзможно. Затова в дните на Великия пост целта на нашия духовен подвиг е обожението – очиствайки съвестта си, да се доближим до Бога. Ние трябва чрез покаянието да възродим в себе си образа Божий и самите ние да станем икона, на която е изобразен нашият Господ Иисус Христос. Да бъдем християни в пълното разбиране на смисъла на тази дума и Бог ще ни даде най-силното оръжие за укрепване на нашата вяра и в нашата духовна борба, а това е молитвата.

И така, братя и сестри, в днешния ден, Неделя първа на Великия пост, Неделя Православна, покланяйки се на Христос като Извор на живота, светлина и истина, да се опитаме да станем истински образ и подобие на нашия Спасител – в чистота, в стремеж, в ревност във вярата, в непоклатима надежда към Него за нашето спасение. Амин!

Още по темата
Още от Проповеди

Можем ли да родим Бога?

27.03.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Днес е онзи светъл миг, когато започва нашето спасение... За да може човекът от ново да стане част от Божието съществуване, за да може да стане отново жител на рая, това, за което е призван, той трябва да извърви обратния път. Чрез Мариам започва връщането на човека към Бога...

Моята баба

23.03.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Проповед на протойерей Михаил Манев в Третата неделя на Великия пост – Кръстопоклонна. 22 март 2020 г., храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”, Варна

Оръжието, което Христос ни остави

22.03.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

На кръста бе разпнат нашият Спасител, Който в нищо не е виновен. Чист Син Божий! От този момент кръстът се поставя в центъра на нашия християнски живот, на всички наши преживявания. Той е оръжието, което Христос ни остави.

Какво се случва в центъра