
Носене на кръста за постигане на любовта

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделя Кръстопоклонна - 19.03.2017, храм "Св.Николай Чудотворец".
В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Честит празник, братя и сестри!
Днес, в средата на Великия пост, ние се покланяме на светия Кръст и, както сега го изнесохме, така той през седмицата ще стои в храма и ние ще имаме възможност да му се покланяме. Така е винаги през Великия пост в Неделя Кръстопоклонна.
Какво означава това, братя и сестри? С изнасянето на Кръста през Великия пост Църквата иска да ни покаже какво е постът. И като гледаме на Христовия Кръст, на който Христос доброволно, без да има грях, се е възкачил заради нас и заради нашето спасение, какво можем да си помислим? Изобщо какво си мислим ние, когато гледаме на Христовия Кръст, какво означава той за нас?
Христовият Кръст, братя и сестри, е израз на истинската Божия любов към всички човеци, любов, която ние никъде до този момент не сме виждали, а понякога дори не можем да почувстваме, а едва ли някой от нас може да каже: „аз зная какво е любовта”. Повярвайте ми, тази сутрин се улових на мисълта, че аз не зная какво е истинската любов. Защото в своите мними представи за любовта трябва да си признаем, че сме много повърхностни. Някои дори дръзват да кажат, че любовта не съществува, или че трудно може да й се даде някакво определение. Но ако ние честно сложим ръката си на сърцето и си признаем какво чувстваме, какво знаем за любовта, сигурно ще открием, че нищо не знаем. И ако любовта е израз на Божията благост и на тази сила, която Го е накарала заради нашето спасение Той Самият, бидейки невинен, да се качи на Кръста, тогава, сравнявайки себе си с тази постъпка, дали можем да кажем, че познаваме любовта?
Божията любов, братя и сестри, е основният призив днес във Великия пост към всички нас. Защото да израстваме в любовта към Бога от цялото си сърце и към ближния като към себе си, всъщност е основното призвание на човеците. И ако постим сега, не би ли означавало това, че трябва да се стремим да израстваме в любовта, такава, каквато Христос ни е показал от висотата на Кръста.
И ето, че Христовият Кръст, който днес, в средата на поста, стои и в средата на нашия храм, в средата на нашето събрание, означава всъщност образ на онова, което е истинският пост. Искам да кажа, че гледайки Христовия Кръст, ние би трябвало да виждаме не само оръдието на Неговата смърт, а любовта, поради която Той доброволно се е възкачил на Кръста. Обаче, гледайки любовта, която Христос ни показва от Кръста, би трябвало това да е основният призив относно това, как трябва да живеем и какви трябва да бъдем.
И днешното Евангелие, братя и сестри, което чухме току що, е всъщност правило за това, как трябва да живеем, защото в него Христос ни казва: „Ако искате да бъдете като Мен, отречете се от себе си, вземете кръста си и вървете след Мен”. Не е лъжа, че за мнозина от нас тези думи са камък за препъване. Защото не за всеки от нас е ясно какво означава да се отречеш от себе си, да вземеш кръста си и да следваш Христа. А да се отречеш от себе си, братя и сестри, означава да се отречеш и да отхвърлиш от себе си този егоистичен, себичен и завистлив човек, в който няма и грам от Христовата любов, и имайки пред себе си примера на Христовата любов, показана от Кръста, да поемеш всички трудности, които са необходими, за личната промяна и израстването в любовта, за да станеш като самия Христос.
Трудно се проумява това правило, защото и аз като че ли трудно го казах, но повярвайте, от няколко дни се чудя как да го формулирам. И снощи бях много учуден когато видях, че митрополит Антоний Сурожски говори за Неделя Кръстопоклонна като за неделя, в която ние сме призвани да се научим на Христовата любов и как да живеем като християни съобразно призива за любовта. Защото, сами разбирате, едно повърхностно или традиционно покланяне на кръста, едно традиционно носене на кръста на гърдите, или формално и машинално прекръстване, което правим най-често, не ни води към основния призив за любовта, за която говорим. Но ето, че гледайки към Христовия кръст и чувайки думите: „Отречи се от себе си, вземи кръста си и Ме следвай”, може да започнат да ни проясняват нещата в ума. И ако покаянието, за което сега много говорим и полагаме усилия, всъщност е промяна на ума – според древната християнска традиция покаяние означава метаноя (от гр. промяна на ума) – то ние всъщност днес сме призвани така да променим своя ум, че от егоистични, себични, завистливи и търсещи само своето човеци да се променим и да започнем да гледаме на света около себе си, на Бога и на ближните по коренно различен начин от това, което е било досега. С любов към всичко. Но трябва да се отречем от стария си човек, този, който ни кара да завиждаме и да се гневим на ближния си, и да роптаем спрямо Бога, когато нещо не ни харесва.
Способни ли сме днес да съблечем тази дреха, да я оставим, защото тя е стара и вехта, и да се облечем в новата – тази, която е Христова, както пеем в деня на своето кръщение: „...тези, които в Христа се кръстиха, в Христа се облякоха”. Тоест би трябвало така да се променим, че да се облечем в новата дреха на Христа. Неговата дреха, обаче, е дреха, която можем да видим в образа на Неговото разпятие. Христос е Цар, Който заради своите се е качил на Кръста. И ако ние искаме да сме Негови, то би трябвало животът ни да е подобен на Неговия – носене на кръста за постигане на любовта.
Но нека, братя и сестри, като чуваме думите, за носенето на кръста, да не омаловажаваме носенето на своя кръст само до нашите – земни изпитания и страдания, които имаме и смирено си ги носим, често бидейки на границата на ропота. Носенето на кръста, за който днес Христос ни говори, е доброволно и осъзнато поемане на трудностите, необходими за пречупването на всичко, което ни пречи да обичаме с любовта на Христос.
И сега, забележете. Ако обновеният, истински човек, у този, който е призван да обича Бога и ближния, и като познаваме себе си, колко усилия трябва да положим, за да се научим да живеем като нови любещи хора. Постът, в който сега живеем, е време в което можем да положим тези усилия, или да положим начало за своята промяна. И като осъзнаваме колко неистово и трудно е да обичаш и да се отървеш от своя егоизъм, разбираме, че кръста, който Христос иска да понесем е много тежък, но ако го поемем без страх и съмнение, ще ни промени и ще ни направи истински.
Затова, братя и сестри, нека да се въоръжим с желанието да променим ума си и да го отърсим от всичко, което ни пречи да обичаме, и да го настроим така, че да поиска да живее в любов към Бога и към ближния и чрез това ще се промени и нашето сърце. Амин!
Още от деня (19.03.2017) - тук.
Къде са вашите мебели?
Проповед на отец Илия Попов по притчата за безумния богаташ (Лука 12:16-21) - за духовната смърт и богатеенето за Бога и ближните. 9-та Неделя след Неделя подир Въздвижение, 2018 г.
Кой е нашият ближен?
Около нас има много хора, които са изпоранени като този човек в разказа на Христос. И точно на тези хора можем да обърнем внимание. Обикновено човешко внимание към хората, които са сами...
Как да запълним пропастта между нашия свят и Божествения
Бог създава този свят, за да можем да общуваме с Него. Бог създава човека за общуване с Бога. И да може целият свят чрез човека да стане едно с Бога. Ала как да общуваме с Бога, щом не можем да общуваме помежду си... (05.11.2017 г.)
Какво се случва в центъра

Ораторски форум „Св. Климент Охридски” - есен, 2023
Преславският събор и значението му за българската история беше темата на Младежкия ораторски форум „Св. Климент Охридски” през 2023 г. На финалния кръг на есенното издание се явиха общо 31 участници от двете възрастови групи...

Алтернатива - ноември, 2023
Излезе от печат ноемврийският брой на сп. „Алтернатива”. Празникът Въведение Богородично, честван у нас и като ден на християнското семейство и младеж, задава темата в изданието този месец Има ли място за Христос в семейството днес?

Детската школа „Кандилце” открива учебната година
На 15 октомври започват заниманията на енорийската детска школа „Кандилце”. След Литургията в залата на втория етаж на храм „Св. Архангел Михаил” ще бъде представена програмата до края на календарната година и ще се проведе първото занимание с децата (възраст 10-14 г.)...
Ценности
1 ноември. За началото на празника
Пост. Кое е по-блажно: октопод или попара със сирене? (+ВИДЕО)
Образът на св. Климент Охридски в паметта на Църквата и в контекста на нашето съвремие
Семейство и възпитание
Семейството като рай за детето (+Видео)
Най-важното условие за щастието на детето
Моята история
Нови книги
Отвъд тези хоризонти. Квантовата теория и християнската вяра
„Духовни беседи”, I том - св. Софроний Атонски
Въведение Богородично
Днес е началото на Божия промисъл за нашето спасение
Ярък пример и вдъхновение за живот