Православието е моята основа

29.06.2015 г.
Автор: Десислава Неделчева

Любомир Карагяуров е роден в Бургас. Завършва „Комуникационна техника и технологии” в Технически университет – Варна. Инженер-проектант. Работи в сферата на микроелектрониката.

 

- Какъв е твоят път към Православието?

- Осъзнат православен християнин съм от 2 години, сега съм на 35.  Така се случи, че търсех различни програми за самоусъвършенстване, за личностно развитие, в общи линии търсех някаква опора в света. По едно време съвсем  се изгубих в цялото търсене. Четох най-различни книги, модерни в момента на запад – за Аза, за саморазвитието. В един момент срещнах човек на моята възраст, който ми заговори за православната църква по достъпен начин. Случайно се запознах с него и прекарахме известно време заедно, общувахме. Споделих какви търсения имам, какво ме притеснява и разговорът неусетно премина към Църквата. Аз бях кръстен и отвреме-навреме ходех на църква, но реших по-активно да се включа. Първо отидох на Седмицата на православната книга, там ми стана интересно, разбрах, че в Духовно-просветния център има   беседи. Започнах да идвам да слушам.
 

- Как започна да помагаш в съботната Трапеза за бедни в събота?

- О. Василий обяви веднъж в храма, че има нужда. Казах си, защо не. Така или иначе, в събота и неделя си губя времето с незначителни неща. Реших, че мога да помогна нa някого.   

- Чувстваш ли благодат, докато помагаш на бедните в Трапезата?

- Трудно ми е да кажа със сигурност да или не, защото през седмицата по цял ден работя в офис и това за мен е разнообразие и почивка. Вместо да бягам в парка, да карам колело или да поемам друго физическо натоварване. Виждам в хората, които вземат храна, че съм направил нещо полезно за някой друг, а не за себе си. Ако това може да се нарече благодат, може би това е.

- Как намираш младите днес – по-„намерено” или по-„изгубено” поколение са, в сравнение с предишните поколения?

- По-изгубено. Защото светът е станал прекалено комерсиален и всеки малко или много има някакви помисли, когато ти предлага помощ. Според мен, има голям риск за хора с търсения да попаднат на неправилното място. Навсякъде прелива от информация, интернет, тв. Ако човек няма достатъчно здрава основа, е почти невъзможно да достигне до истината или до нещо, което да е наистина полезно за душата му.

- Твоето „пристигане” в Православието беше ли свързано с намерението да запазиш някакви твои ценности, които си смятал, че са в опасност? Кое е онова, което „работи” за теб в Православието, защото няма смисъл иначе човек да участва просто в една митология?

- Сигурно ще прозвучи малко крайно, но нещата, които проповядва Православието са абсолютно противоположни на света, в който живеем. Докато търсех предните години някакви психологически модели, чувствах остър конфликт със света около себе си. В Православието видях, че има и други хора, на които също не им е комфортно, но са намерили истината и едно душевно спокойствие. Ако погледнем чисто практически, не може едно нещо, оцеляло повече от 2 хиляди години при смяната на всякакви исторически и идеологически режими, да е остаряло, неприложимо и т.н. То е живо и не се променя. Това ми харесва - че човек вече има някаква основа, върху която може да стъпи. Постепенно видях, че конфликтът, който имах с нещата от живота, не е бил единствено мой конфликт. Всъщност светът около нас е в конфликт с Православието, а не обратното. И предпочитам да съм от страната на нещо, което не се променя.

- Мислиш ли, че Православната църква такава, каквато ти вече я познаваш от опит, е лечебница?

- Негативната нагласа на хора към Църквата е по-вредна, отколкото това, че Църквата не може да намери пътя към хората. Защото твърде много неща се проповядват в днешно време, които отдалечават хората от Църквата. Не е работа на Църквата да се бори със света. Тя трябва да си стои тук и да има отворени врати и всеки, който иска, естествено че е добре дошъл, да намери себе си и нещо друго.  Аз съм чел доста книги, интересувал съм се и мога да кажа, че аз съм търсил, но има много хора с проблеми, които не търсят. Ако те не търсят, Църквата няма как да отиде при тях. Повечето хора като видят  църква, си казват: аз нямам работа там. Просветните центрове са много неизвестни, а пък там е контактът с хората. Когато един човек влезе в църквата, вижда едни хора да се молят и това му е много чуждо. Но като поговори с някои от тях или със свещеника насаме или в беседа, разбира, че те са много наясно какво се случва навсякъде. Човек трябва да търси контакта.

- Как те възприемат твоите роднини и познати като православен християнин?

- Надявам се да създавам впечатление, което да насочва нечие търсене в правилната посока. Ако някой дойде при мен и ме попита как така се оправяш с всичко, аз да му кажа: ето, това е моята основа.

 

Още от Моята история

Под Покрова на Богородица

01.10.2018 г. | свeщеник Алексей Атанасов | Моята история

Ние често четем за чудесата в житията на светиите, но ако се сблъскаме с тях в реалния живот, които стават за наша утеха, като че ли не можем да повярваме. Затова реших да ви разкажа една история във връзка с днешния празник...

Едно румънско приключение

27.09.2018 г. | Ралица Петкова, Младен Гургуров | Моята история

Младежите от Африка и Близкия Изток учудваха всички с радостта, която излъчваха, постоянно усмихнати и пеят, макар че имат толкова проблеми в страните си... Именно радостта в Христос е тази, която може да изпълни живота ни. Но си давам сметка колко ни липсва…

Бог обича смирените

15.02.2018 г. | Ангел Карадаков | Моята история

В тези дни няма как да не се замисли човек дали ще се роди някой друг като дядо Добри. Не знам. Може би. Знам обаче, че той ще продължи да дава пример за доброта и жертвеност, защото в това се състои смирението – да жертваш от себе си за другите. Бог да го прости!

Какво се случва в центъра

Въздигане на Светия Кръст Господен

Какво е Кръстът за нас?