Българската кирилица като знак за идентичност

27.05.2017 г.
Автор: Красен Кръстев

Настоящият материал е в подкрепа на инициативата „За българска кирилица”, тръгнала през юни 2014, която цели да популяризира особеностите на българската кирилица сред широката публика и да изясни разликите в графичната идентичност на българските знаци на кирилицата.

Дебати около българската кирилица е имало още с нейното появяване на бял свят. Но като че ли последната сериозна битка бе свързана с подготовката на България за влизане в Европейския съюз. Правени бяха много опити от експерти, преподаватели в Националната Художествена Академия (НХА), да бъде убедено тогавашното правителството, и в частност – министърът на държавната администрация, че е от голямо значение да влезем в европейското семейство с българската знакова система на кирилицата. Уви, усилията бяха напразни. Пропусната беше една златна възможност да засвидетелстваме своята идентичност пред света. Днес дебатът продължава. Но все още няма ясно разбиране какво представлява българската кирилица и каква е ползата от нея. Най-странното е, че държавата продължава да не проявява интерес към темата, независимо че именно тя трябва да е авангардът в защитата и популяризирането на българската кирилица. Радостно е, че през последните няколко години интересът на младите хора към темата е осезателен.

В настоящия материал ще се опитам да допринеса за изясняване на разликите в графичната идентичност на българските знаци на кирилицата, като ги съпоставя с руските, и да разгледам техните предимствата и недостатъци. За да бъде разбрана същността, трябва да се фокусираме върху микро- и макро-типографията.

Изолираният графичен знак представлява абстрактен образ без значение. Той придобива значение само когато ни е познат, когато се използва в определен контекст, когато е във взаимодействие с други знаци или е част от завършена система/група от знаци. В този смисъл, буквата е знак, част от цялостна завършена група от знаци - азбука. Всяка буква може да бъде изобразена с различен брой знаци, които имат различна конструкция и изглеждат по различен начин. Например, буквата ‘а’ може да бъде изобразена с три основни скелетни начертания – А, а, а. Това са три различни концепции, които ние асоциираме с буквата ‘а’. Първата представлява главна буква, втората – редовна (редова, малка) буква, а третата – курсивна редовна буква. Всяка една от тези концепции може да има неизчерпаем брой графични интерпретации.

Кирилицата

До края на IX век на територията на България се е пишело с гръцки унциални (главни, уставни) букви. В средата на IX век (855) Константин Кирил Философ създава глаголицата. Тя е била предназначена за писменост на великоморавските славяни. Възприета е тезата, че 40-45 години след създаването на глаголицата, Климент Охридски, един от най-близките ученици на Кирил, създава кирилицата по образец на гръцкото унциално писмо, като към гръцките букви добавя знаци, които да съответстват на звуци от старобългарския език. Така в края на IX и началото на X век глаголицата и кирилицата са били използвани паралелно на територията на българската държава. Това, че преди появата на глаголицата в българската държава се е пишело с гръцки букви, може би е причината, поради която кирилицата се е наложила като писменост по нашите земи. Гръцките букви са били вече познати и е било по-трудно да се наложи една напълно различна знакова система като глаголицата.

Кирилицата се е използвала на територията на България, но с разпространението на православното християнство обхваща и територията на съвременна Русия. С времето уставът се трансформира в полу-устав. Но, като цяло, уставните и полу-уставните знаци са главни букви. По това време не са съществували отделни знаци за редовните (малките) букви. Появяват се и така наречените везани букви, които са по-кондензирани и орнаментални версии на унциални букви и са били използвани за заглавки, подзаглавки и подчертаване на важни текстове в църковната литература. Всичко това продължава до края на XVII век.

Руската кирилица

С падането на България под турско робство през XIV век спира и нейното активно участие в развитието на кирилицата. Лидерството се поема от Русия. Именно там в началото на XVIII век цар Петър I започва реформата на кирилицата по образец на латиницата. Целта е била създаването на един по-съвременен имидж на Русия. От латиницата е взета една нейна важна особеност: тя използва и редовните букви при набор на текстовете. Така в кирилицата се слага началото на използването на редовните букви при печат. Трябва да се спомене, че по това време някои от редовните букви вече са съществували, но само в ръкописното писмо. В типографски аспект реформата включва промяна на конструкцията и силуета на повечето от знаците. Основна роля в оформянето на знаците има самият Петър I, а изработването е дело първоначално на холандски и впоследствие на руски майстори. Реформата приключва през 1710 с декрет, подписан от Петър I, в който той собственоръчно е посочил кои да са формите, с които да се изобразяват главните и редовни кирилски знаци, и кои форми не трябва да се използват. Създава се така нареченият граждански шрифт. С течение на времето той леко се променя, като редовните версии на гореспоменатите знаци се трансформират в умалени версии на съответните главни знаци. Това е и крайната фаза във формирането на съвременната руска кирилица (...).

Българската кирилица

Българската кирилица представлява последната фаза в развитието на кирилицата (края на 50-те години на XX век). Тя се характеризира с това, че повечето от редовните знаци имат форми, различни от главните. По този начин българската кирилица отива по-далече от руската, като прилага и друга особеност на латиницата, а именно: мнозинството от редовните знаци се различават от главните. Тези форми са базирани на ръкописното им изписване. Това ги прави по-разпознаваеми, а силуетът на думите става по-характерен. Основна роля в налагането на този нов модел има проф. Васил Йончев, дългогодишен преподавател по шрифт в НХА в София (...).

Сравнения

Анализът на двата вида кирилица показва, че всеки един има своя специфика, свои качества и недостатъци. За една обективна сравнителна оценка между тях ще си послужа с четири критерия: разпознаваемост на знаците; четивност на текста, набран с тези знаци; информационна плътност (икономичност) на текста и идентичност (...).

Правени са проучвания и е доказано, че ние четем не буква по буква, а като възприемаме от 3 до 15 знака едновременно (в зависимост от опита на четящия). Това се постига чрез разпознаване на формата на знаците и силуета на думите. С течение на опита, който набираме през годините в четене на литература, мозъкът ни запомня различни комбинации от букви и силуети на думи и това спомага за по-бързо четене. На всеки се е случвало да обърка дума по време на четене с друга, визуално близка на нея, но различна по смисъл. Това именно се дължи на факта, че двете думи имат сходни знаци и силуети (...).

Формата на знаците и силуетът на дума, набрана с редовни знаци, дава повече информация за по-лесно разпознаване и прочитане в сравнение със същата дума, набрана с главни знаци. По същество, това е и причината редовните знаци да са доминиращата част при текста, а главните да се използват единствено в началото на изречение и при изписване на имена.

Ако имаме предвид всичко това, можем да разберем разликите между българската и руската кирилица, както и техните предимства и недостатъци според всеки от посочените критерии. Очевидно, руската кирилица е до голяма степен прекъснала връзката между писаната и напечатаната буква. Тя е базирана основно на главните латински букви, което се отнася до формата както на главните, така и на редовните знаци. Обратно, българската кирилица следва по-последователно логиката на латиницата и базира формите на редовните знаци на ръкописното им изписване (...). Това би било от голямо значение в образованието на подрастващите, които се учат да четат и пишат, и би помогнало на децата да свържат логически прочетените с написаните букви. Разбира се, това е предположение, защото, за съжаление, в настоящия момент учебниците на българските ученици са напечатани с руска кирилица.

Горното неизбежно влияе върху разпознаваемостта и четивността на текстовете, напечатани съответно на руска и на българска кирилица. При руската кирилица само 20% от редовните знаци (5 от 30 знака) са с различна форма от главните. При българската кирилица, както и при латиницата, процентът на редовните знаци, които са с форми, различни и по-уникални от главните, е значително увеличен – 73.3% при българската кирилица (22 от 30 знака) и 73% (19 от 26 знака) при латиницата. Благодарение на това текстове, напечатани с българска кирилица, дават повече информация за силуета на думите и за разпознаваемостта на знаците. Това е от значение за визуалната комуникация, особено в информационните графични решения като пътни и указателни табели. Не на последно място, тя е и естетически по-зряла.

Недостатък на българската кирилица е нейната по-ниска информационна плътност. Текст, набран с българска кирилица, е с до 3,5-4% по-дълъг (в зависимост от дизайна на знака), отколкото същият текст, набран с руска кирилица. Това е следствие от използването в българската кирилица на ръкописната форма на редовното ‘m’, което е по-широко от руската му версия, при която се използва формата на умалено главно ‘т’. А буквата ‘т’ е най-често срещаната съгласна в текстовете и икономията на хартия е основната причина, поради която мнозинството от издателите в България използват руската версия на кирилица.

Идентичност

Оценката на идентичността изисква по-специално внимание. От една страна, българската кирилица притежава посочените по-горе функционални предимства, които я правят еволюционна в процеса на развитието на кирилицата. От друга, тя притежава силна индивидуалност, тъй като е единствена по рода си и се ползва само от нас, българите. Това е основание българската кирилица да бъде оценявана като наше национално нематериално наследство, което трябва да бъде защитавано, ценено и използвано. Разбира се, тук е мястото на държавата, която би трябвало да бъде начело в опазването на това национално културно богатство. Тя трябва да дава пример в използването на българската кирилица поне там, където има възможности за контрол – в държавната администрация, в образованието и във визуалната комуникация на държавни обекти, като летища, гари, митници, пътни указателни табели и т.н.

На базата на тези съпоставки можем да си зададем въпроса: заслужава ли си да правим икономии от нашата национална идентичност? Тя е гръбнакът, около който се наслагват допълнителните пластове на нашата цялостна идентичност – полова, професионална и т.н.; тя дава принадлежност и стабилност. При противоречие между нашите ценности и националната ни идентичност се създават условия за криза на идентичността. Например, когато вярваме в ценности, като честност, справедливост и красота, а същевременно се сблъскваме на национално ниво с корупция, несправедливост и пошлост.

За съжаление, като че ли трябва да приемем факта, че националната ни идентичност е в криза (...).

Пълния текст на статията с илюстрации за всяка една от споменатите писмени системи може да видите тук.

За инициативата „За българска кирилица” може да научите повече от нейния Манифест.

Красен Кръстев е завършил Илюстрация и художествено оформление на книгата в НХА. Специализира Графичен дизайн в St. Joost Academy в Бреда, Холандия и Шрифтов дизайн в Кралската Академия в Хага, Холандия. Автор е на много графични решения и шрифтове. Асоцииран професор и ръководител на специалността Графичен дизайн в Американския университет в Дубай.

www.kultura.bg

Още от Култура

Сълзата на покаянието

20.03.2017 г. | Стилиян Чилингиров | Култура

Отшелникът Иоан обсени с длан очите си и погледна по урвата надолу. Редкият планински въздух не можеше да задържи слънчевите лъчи, нито да намали силата им, затова те падаха тежко върху сипеите на урвата, забиваха се в тях и сякаш отново припламваха. Мъчно беше да се погледне надолу. А сега там пълзеше човек, той посягаше към мурите с...

Георги Господинов: Да си дадем бъдеще

04.01.2017 г. | Геновева Радева, Даниел Чипев | Култура

През 2016 г. писателят Георги Господинов стана носител на швейцарската награда „Ян Михалски” за романа „Физика на тъгата”, а за превода на книгата на английски получи отличие в САЩ. Номиниран е за международната дъблинска литературна награда. По негов разказ е анимацията на Теодор Ушев „Сляпата Вайша”,...

Епопея на истинските забравени

30.10.2016 г. | Иван Стамболов | Култура

Ако не сте чели… Представяне на книгата на Петър Николов-Зиков „Раждането на българския консерватизъм” в блога на Иван Стамболов books.sulla.bg. Героите от стихосбирката на „големия консерватор” Иван Вазов, както го нарича авторът на книгата, не са забравени поне дотолкова, доколкото на повечето от...

Какво се случва в центъра