Изповед „по списък” или по Книгата на живота

16.04.2016 г.
Източник: www.pravmir.ru
Автор: Архангел.бг

Как да се изповядваме? Може ли да се използват книги с приложен списък грехове, от който се изважда „нужното”? Каква литература е по-добре да ползваме при подготовка за изповед? По тези въпроси и за борбата със собственото ни невежество разговаря Марина Богданова с протойерей Григорий Крижановский, свещеник в храма на Ионинския манастир „Света Троица”, духовник на първата в Украйна православна община на хора с нарушен слух.

Може ли да се готвим за изповед по книга?

Не е коректен самият въпрос. Изповедта е покаяние. А на гръцки „покаяние” е метаноя – изменение на ума. Тоест човек започва да разбира, че прави нещо не както трябва. По същия начин, например, детето отначало не разбира, че е лошо да удариш или ухапеш някого – то изпитва негативна емоция и веднага я насочва срещу другарчето си  или срещу мама и татко. И в този момент му става ясно, че не бива да прави това, защото мама и татко не му дават бонбонче. Или му забраняват да си „пъхне пръстчето в контакта” не от злоба, а отново за негово добро.

Разбирането на греха – това е изповедта. И то се случва според това, доколко даденият човек осъзнава себе си като човек – затова децата не се изповядват. Но според духовното си израстване – едни на седем, други на осем, а някои на дванайсет години – те започват да пристъпват за изповед.

И най-често, както се случва в семействата, където има православни традиции, детето не се изповядва с помощта на някакви книжки. То се готви за изповед, като наблюдава родителите си, хората от енорията, баба си и дядо си. И в зависимост от това, доколко съвестта му и личността му се насочват към светлия и ясен Бог, постепенно детето ще придобива Богопозание и ще опознава света, ще научава повече за Свещеното Писание и Божественото Откровение. Ще започне да разбира какъв е Богът и какъв е човекът. Защото така е при нас, хората – разбираме нещата, като ги сравняваме.

Може да се изповядваме по Книгата на живота – Библията. Докато четем Библията, ние научаваме кои са Божиите заповеди, осъзнаваме своето несъответствие спрямо тях и се изповядваме. А ако вземем някаква специална литература по темата, в най-лошия случай може да попаднем на списък с грехове. Такива книжки не бива да се четат – не е полезно, и дори е опасно.

Като юноша веднъж ми попадна такава книга с изброени грехове – и буквално след няколко страници открих грях, който дотогава не ми беше известен. А любопитството ме кара да си го изясня: какво ли е това? Ето това е съблазън. И затова съм категоричен, че е опасно да се четат чужди грехове. Нали знаете, има дори такъв грях – интерес към чуждия грях, празното любопитство.

Ако човек иска да се изповяда, той трябва да направи подробна инвентаризация на чувствата си. А за това са подходящи книги с нравствен съзидателен характер: на стареца Паисий Светогорец, на митрополит Антоний Сурожски, на св. Игнатий (Брянчанинов), дневниците на праведния Йоан Кронщадтски. В тях можем да видим как се изповядва друг човек и да разберем какво не ни достига в нашата изповед, което да й даде живот, огън. Може би отговорност и честност.

Тези автори са наши съвременници. Но има и други книги, чието духовно ниво е като висша математика. Само че, ако още учим алгебра, защо е нужно да отваряме книгите по висша математика?! Да, ние можем да го направим, но това е опасно. Както е опасно умеещият да кара само велосипед, да се пробва на мотоциклет.

 Защо тогава издават такива книжки в помощ на каещите се?

За да ги продават. Така е било във всички времена – наред с духовната литература се продава какво ли не. Но времето ще коригира всичко: има автори, които ще станат светци и подвижници и ще окажат колосално влияние върху Църквата и Божия народ. А има книги, които ще умрат заедно с автора си и може той дори  да отговаря за тях на Божия Съд.

 Какво да правят хората, които идват в църквата в зряла възраст и виждат там тази разнообразна литература?

Те също са деца. Младенци във вярата, неофити – хора с неомекнали сърца. При това човек може 30 години да ходи на църква и да си остане неофит. Тук няма стандарт. Бог намира свой подход към всеки, стига човекът да отвори сърцето си. А за да се случи това, е нужна работа.

Изповедта, причастието – те преди всичко започват с изучаване на Писанието. Молитвата също много помага, и трябва да се учим да се молим – да ходим на богослуженията, да слушаме богослужебните текстове, псалмите, стиховете, песнопенията.

Но често се случва, идва нов човек в храма и почти веднага има желание да се изповяда, и пита как да го направи.

Има хора, които отиват да се лекуват в аптеката, а има и такива, които отиват да се лекуват при лекаря. И ако сте решили да се лекувате в църковната лавка – това си е ваш проблем и говори за вашата незрялост. Такъв подход за решаване на проблемите е абсолютно ненаучен и лековат.

Научният подход е да се обърнем към лекаря. И ако имаме съмнения относно лекаря, тогава ще отидем при главния лекар и при професора. За това ще пожертваме и средства, и време, най-ценното си време – неделната сутрин.

Но народът е невеж, не защото не умее да чете и пише, а защото в него има малко от Божествената Светлина и изобилие от несъстоятелност. Невежеството се преодолява, когато се запознаем с Христос, когато не просто четем, а изучаваме Свещеното Писание. За целта е нужно да разговаряме с катехизатор, който може да ни разясни текста.

Коя трябва да бъде първата стъпка на един начинаещ по отношение на изповедта?

Трябва да се обърне към свещеник – компетентния специалист по този въпрос. При подготовката за изповед и причастие трябва да чете признати от Църквата автори. И тази литература също трябва да бъде препоръчана от свещеника. Нали ако човек се кани да строи къща, той първо се обръща към архитекта, а не към работника от строежа. Думите „ Отче, искам да се изповядам, но не зная как” ще бъдат просто началото на неговата изповед – с тях той изповядва своето невежество. Няма как да е дошъл на изповед и да не знае какво да говори. Ние имаме в себе си разбиране за греха.

Но много хора не искат да се изповядват и казват: „Аз нямам грехове”.

Това именно е непознаването на Христос. Осъзнаването на греха се появява в човека, когато Божествената Светлина се излее върху душата му. В душата на човека е непрогледен мрак, преди да се срещне с Христос. И тук не става дума за лирика и поезия – използвам тази  поетична форма, за да предам същността на случващото се.

Само Светият Дух може да съживи човешката душа. Иначе за кого се отнасят думите на Христос: „остави мъртвите да погребват своите мъртъвци” (Мат. 8:22)?! Както роднините на човека, които не са приели Духа, са мъртъвци за Христос, така и всеки човек, докато не види в себе си греха, той е мъртъв, той е статуя.

Как да реагира човек, когато види книги с препоръки относно подготовката за изповед?

Човек трябва първо да види ближния и Бога, а след това – книгите. Трябва да отиде при  свещеника и да чете Новия Завет. Нека се смири и да послуша препоръките на свещеника.

Който иска да върви към Бога, трябва да се замисли над следното: какво е нужно на Бога, с каква цел Бог е създал човека, какво иска Бог от него. Отговори на тези въпроси има в Свещеното Писание. Когато разбере Божественото Откровение чрез Свещеното Писание, човекът осъзнава какво в него самия не е наред, какво не прави, както трябва. И точно за това нещо съжалява и за него се разкайва.

А обикновеното изброяване на грехове не е нужно никому. Дори, бих казал, че да отидеш на изповед с подготвено листче, не е най-добрият начин. Човек може да си направи списък с греховете, докато се подготвя за изповед. Но този лист не е нужен след това. Не бива да се ползват пищови по време на изпит.

Когато се пише съчинение, трябва да се пише от сърце, иначе човек се ограничава – няма полет на мисълта. Затова при изповед не бива да се вади листчето с написаните грехове. Ако търсиш живо общение – говори, общувай.

Книгата никога няма да замени живото общение. В книгите са написани базовите основи, но те не дават възможност на човека да получи системно образование. Ако можеше да се учим само по книгите, никой нямаше да ходи в университетите.

Има само една книга, която съдържа живото слово на Живия Бог – Свещеното Писание, което при внимателно духовно съзидателно изучаване, предизвиква у човека нужните мисли и чувства, и живее, и действа в него. Друга такава книга няма.

Източник: www.pravmir.ru

Превод от руски: Румяна Рашкова

Още за отец Григорий - тук

Още от Интервю

И днес има будители

31.10.2017 г. | Деян Енев | Интервю

Деян Енев: Познанството ми с такива хора ми връща донякъде вярата в доброто бъдеще на България. Тези хора не са един и двама. Те носят своя кръст съвсем незабележимо – но усилията им постоянно превръщат мрака там, където се намират, в светлина.

Св. Йоан Рилски в духа и държавата

18.10.2017 г. | Архангел.бг | Интервю

На 19 октомври честваме свети Йоан Рилски, когото наричаме покровител на България. Честванията на тази дата обаче не са подобаващи като за патрон на нацията. Може ли този ден да се превърне в събитие и какво би означавало това за нас?

Игра на криеница с Господа

10.07.2017 г. | протойерей Андрей Лоргус | Интервю

Човек трупа опит, когато прави съзнателен, свободен избор, носи за него отговорност и приема последствията от него – ако е сбъркал, кае се, ако е успял – благодари. От това се натрупва опит и човек съзрява духовно ...

Какво се случва в центъра