ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ !

16.04.2017 г.
 мозаика Възкресение Христово
Автор: протойерей Александър Шмеман

В пасхалната нощ, когато кръстният ход, обиколил храма, спи­ра пред закритите двери и настъпва онази последна минута мълчание пре­ди взрива на пасхална радост, в сърцето ни, съзнателно или безсъзнателно, възниква същият въпрос, който - съгласно евангелския разказ - е бил в сърцата на жените, пристигнали в ранното утро, „докле беше още тъмно“ (Иоан.20:1), при гроба на Христос. Този въпрос е: „Кой ще ни отмести камъка от гроба?“ Ще се извърши ли още веднъж това чудо? Ще стане ли още веднъж нощта по-светла от ден? Ще ни изпълни ли още веднъж тази с нищо необяснима и от нищо в този свят независеща радост, която през цялата нощ и още тол­кова много дни ще звучи в размяната на пасхалното приветствие: Христос воскресе! Воистину воскресе!

Тази минута винаги идва. Дверите се отварят. Ние влизаме в зале­тия от светлина храм. Встъпваме в ликуващата пасхална утринна. Някъде в душата ни обаче въпросът остава. Какво ли означава всичко това? Какво означава да празнуваме Пасха в този свят, изпълнен със страдания, с нена­вист, с дребнавост и войни, какво означават това пеене на „със смърт смърт­та потъпка“ и чутото, че вече „нито един мъртвец няма в гроба“ (из похвално слово за Пасха на Св. Йоан Златоуст), когато смъртта остава - въпреки цялата житейска суета - единствената абсолютна земна достоверност... Нима Пасха - тази светла нощ, това ликуване - е само минутно бягство от реалността, възможност за някакво духовно опияне­ние, след което - рано или късно - ще настъпят същите тези делници, съща­та тази сива действителност, същото броене на неумолимо отминаващите покрай нас дни, месеци, години, същото това надбягване към смъртта и не­битието? Та нали отдавна вече твърдят, че религията е самоизмама, опиум и измислица, помагаща на човека в трудната му съдба, че е мираж, който през цялото време се разсейва. И не е ли по-мъжествено, не е ли по-достойно за човека да се откаже от този мираж и да срещне лице в лице простата и трез­ва действителност?

Какво да отговорим на всичко това? Изглежда първият приблизителен отговор би могъл да бъде такъв: не е възможно всичко това да е било просто измислица! Не е възможно толкова много вяра, толкова много радост, тол­кова много светлина - ето вече почти две хиляди години - да са били само бягство, само мираж. Нима миражът може да продължава столетия? Разби­ра се, този отговор е сериозен, но още не е окончателен. И трябва направо да кажем, че окончателен, общозадължителен отговор - такъв, който да може да бъде отпечатан във вид на научно обяснение на пасхалната вяра - няма. Тук всеки може да свидетелства само за своя собствен и жив опит, тук всеки може да говори само за себе си.

В живия и личен опит, когато ние се вглеждаме и замисляме върху него, изведнъж откриваме онова, върху което се гради всичко останало и което не­очаквано осветява всичко с такава ослепителна светлина, пред която действи­телно - подобно на восък пред лицето на огъня (Мих.1:4) - се топят всички съмнения и въпроси. Що за опит е това обаче? Него аз не мога да го опиша и определя по никакъв друг начин освен като опит от живия Христос. Аз вярвам в Христос не защото веднъж годишно, при това от най-ранните ми години, ми е дадено да съм участник в пасхалното тържество, а Пасхата е възможна, защото тази единствена нощ се изпълва със светлина и с радост и защото с такава победна сила звучи приветствието „Христос воскресе!“, понеже самата ми вяра се е родила от опита за живия Христос.

Как и кога се е родила тя ли? Не знам, не помня. Знам само, че всеки път, когато отварям Евангелието и чета за Него, когато чета Неговите думи и Неговото учение, аз мислено, от цялото си сърце и естество казвам същото, което са казали и изпратените да арестуват Христос и върнали се без да са Го арестували фарисеи: „никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек!“ (Иоан.7:46). Така че първото, което аз зная, е това, че учението на Христос е живо и че няма нищо в света, което да би могло да се сравни с него. То обаче е учение за Него, за вечния живот и победата над смъртта, за побеждаващата смърт­та и преодоляващата смъртта любов. И аз дори знам, че в живота, в който всичко изглежда така трудно и делнично, единственото, което никога не се изменя и никога не ме оставя, е ето това вътрешно съзнание, че Христос е с мен. „Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас“ (Иоан.14:18). И ето че Той идва и ни дава да Го почувстваме. В молитвата, в този трепет на душата, в непонятна­та, но така жива радост, в тайнственото, но при все това несъмнено Негово присъствие в храма по време на богослужението, в тайнствата - през цялото време расте този жив опит, това знание, тази очевидност: Христос е тук, из­пълнили са се думите Му, че който Го обича, Той с него и ще пребъде - „и ще дойдем при него, и жилище у него ще направим“(Иоан.14:23). В радост и в печал, сред тълпата или в самота това е несъмнеността на Неговото присъствие, това е силата на Неговите думи, това е радостта от вярата в Него.

Ето го единствения отговор, единственото доказателство: „защо тър­сите Живия между мъртвите, защо оплаквате Нетленния в тлението?“ (Из пасхалните стихири, гл. 5,  Първата половина от цитата е заета от Лук. 24:5).

И затова цялото християнство не е нищо друго освен ново и ново пре­живяване на вярата - въплъщаване на вярата в образи, в слова, в звуци, в цветове. За невярващия тя наистина може да изглежда мираж. Той слуша само думите и гледа само непонятни за него церемонии. И си ги обяснява от пози­цията на външен наблюдател. За вярващия обаче всичко свети отвътре - не като доказателство за неговата вяра, а като резултат от нея, като неин живот в света, в душата, в историята. Затова за нас е действителен, жив и съвреме­нен Велики петък - неговите мрак и печал, затова ние можем да плачем при кръста и да преживяваме всичко онова, което се е случило тогава, в деня на тържеството на злото, на измяната, на страхливостта и предателството. Затова ние можем да съзерцаваме с трепет и надежда живоносния гроб на Велика събота, затова можем всяка година да празнуваме Пасха. Защото Пасха - това не е спомняне за отминали събития. Това е действителна среща - в радост и щастие - с Този, в Когото нашето сърце отдавна е разпознало и срещнало живота и светлината, с която свети всяка светлина.

Пасхалната нощ е свидетелство за това, че Христос е жив и че е с нас и че ние сме живи с Него. Цялата тя е призив да видим в света и в живота за­рите на тайнствения ден на Царството на светлината. „Днес пролетта благо­ухае и новото творение ликува...“ (Ексапостиларий на утринната на Томина неделя) - така пее Църквата и ликува - във вяра­та, в любовта и в надеждата: „Денят на Възкресението е, да се просветим от тържеството и един другиго да прегърнем. Да кажем: братя! И на тези, които ни ненавиждат, да простим всичко заради Възкресението. И да възкликнем така: Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, живот дарува!“ (Слава на пасхалните стихири, заимствана от слово за Пасха на Св. Григорий).

Откъс от книгата „Неделни беседи и статии", издателство „Омофор", търсете книгата в книжарница Благослов


Христос воскресе из мертвих, 
смертию смерт поправ
и сущим во гробех живот даровав. 

Христос възкръсна от мъртвите, 
със смъртта Си смъртта победи 
и на тия, които са в гробовете, дарува живот!

Христос воскресе!

Още от Събития

Вечерята на Царството

05.04.2018 г. | протойерей Димитрий Дудко | Събития

На Твоята Тайна Вечеря, за участник ме приеми днес, Сине Божий. Защото няма да издам на враговете Ти тайната, нито целувка ще Ти дам като Иуда…

Богослужения през дните на Страстната седмица - храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

02.04.2018 г. | Архангел.бг | Събития

Велики понеделник /2 април/: 8.00 ч. Преждеосвещена литургия 17.00 ч. Последование на Жениха (Вж. повече) Велики вторник /3 април/: 8.00 ч. Преждеосвещена литургия...

Великденски четения

27.03.2018 г. | Архангел.бг | Събития

На 29 март започват „Великденски четения”, организирани от църковното настоятелство при храм „Св. Атанасий”. Поради съвпадение с първата лекция от програмата на четенията, седмичната беседа на Борислав Аврамов в ДПЦ в четвъртък (29 март) се отменя.

Какво се случва в центъра