
„Ти си проповед на пророците и украшение на апостолите”

За образа на Богородица и истинското покаяние, като път към царството Божие. Думи на иконом Василий Шаган след Малкото повечерие с канона и 2-ра статия на акатиста към Пресвета Богородица – 10 март 2017 г., храм „Св. Николай Чудотворец”.
Защо бяхме тук, братя и сестри? С какво настроение ще си тръгнем сега оттук? Сигурно ще се озадачим от отговора, който може да намерим. Живеем в оскъдни времена – не материално, а духовно оскъдни, и трябва да опитаме от всичко, което Църквата ни предлага, за да намерим съсредоточие на своя ум и сърце.
Днес в песнопенията за Богородица чухме стиховете: „Ти си проповед на пророците и украшение на апостолите”. Какво значи да си проповед на пророците? Ако пророците са пророкували идването на Спасителя и живота, към който Той ни е призовал, проповядвали са как да живеем, за да можем да посрещнем Месията, то Пресвета Богородица е реално въплъщение на всичките тези думи – и на тяхната проповед, и на тяхното свидетелство. Всичко, което те са говорили, Тя го е показала в Себе си, без да говори. А го е показала как? Като е станала, както се пее на друго място, „златна стомна, в която се пази съкровището на Божията благодат”, или „златна ключалка” през която сме влезли в царството Божие.
И сега, като възхваляваме Божията майка през Великия пост, виждаме как постното настроение полека-лека угасва в нас, и колкото повече време от поста минава, толкова повече свикваме, и той става като някакво ежедневие, в което пак се забравяме. Охладнява отношението ни към всичко, в това число и към собственото ни покаяние. Затова Църквата всеки петък ни напомня за Богородица като образ, в който трябва да се образоваме, т.е. да се обличаме, за да бъдем истински. И затова ѝ се покланяме и я почитаме.
Нека си припомним, братя и сестри, че едно от нещата, към които Църквата ни призовава, е да имаме изповед – истинска изповед в покаяние за своите грехове. Но ние виждаме, как най-често нашата изповед е законническа, такава една, повърхностна, изповядваме се за своите простъпки, но не се задълбочаваме в себе си. Забравяме, че тайнството покаяние ни е дадено, за да станем способни да живеем с Господа и способни да живеем като едно цяло в името Господне. Следователно всичко, което ни пречи, да бъдем едно с Бога и помежду си, е много тежък грях т.е. ако Господ ни е събрал, да бъдем едно, а ние имаме гордост, тщестлавие, завист, непримирение с ближния и цял куп други неща, които ни пречат, да сме едно, трябва да го намерим в себе си и да го изповядваме.
Нека да започнем от това, че малцина от нас имаме желание, имаме представа за живота като единство с Бог и помежду си. Кой от нас има такъв стремеж, да бъде едно цяло с Господа и да живее заради Христа, да бъде едно цяло поне с тези, с които сме сега тук? Фактът, че ние трудно каним един другиго в своя дом, че не сме способни да седнем на една маса един с друг, вече говори за това, че имаме голямо чувство на неприязън. Толкова голямо, че даже не можем да си представим как ще го превъзмогнем. Да не говорим вече за гордостта, която е толкова голяма, че се чудим как можем да се смалим до другия. Но най-вече любов нямаме към ближния. Тя е толкова голяма, че не знаем как да я придобием, истинската любов. Ето това осъзнаване на своята неспособност да бъдем едно цяло помежду си, е повод за дълбоко и искрено покаяние и плач. Защото това е страшно – да признаеш колко си далеч от онова, което трябва да бъдеш. И тъй като много говорим за царството Божие и се стремим към него, нека се замислим – как ще седнем там на една маса помежду си? Можем ли? Като не можем, тогава да си го признаем, и като отидеме на изповед, да кажем: „аз имам много тежки грехове, защото не обичам брата си така, както би трябвало да го обичам”.
Божията майка е нашето вдъхновение. Тя е ходатайка пред Господа, на Която се молим да ни научи как да живеем и какви да бъдем, за да станем наследници на Царството, което Тя вече е унаследила.
Още по темата: Акатист - 1ст. и за изповедта
Къде са вашите мебели?
Проповед на отец Илия Попов по притчата за безумния богаташ (Лука 12:16-21) - за духовната смърт и богатеенето за Бога и ближните. 9-та Неделя след Неделя подир Въздвижение, 2018 г.
Кой е нашият ближен?
Около нас има много хора, които са изпоранени като този човек в разказа на Христос. И точно на тези хора можем да обърнем внимание. Обикновено човешко внимание към хората, които са сами...
Как да запълним пропастта между нашия свят и Божествения
Бог създава този свят, за да можем да общуваме с Него. Бог създава човека за общуване с Бога. И да може целият свят чрез човека да стане едно с Бога. Ала как да общуваме с Бога, щом не можем да общуваме помежду си... (05.11.2017 г.)
Какво се случва в центъра

Ораторски форум „Св. Климент Охридски” - есен, 2023
Преславският събор и значението му за българската история беше темата на Младежкия ораторски форум „Св. Климент Охридски” през 2023 г. На финалния кръг на есенното издание се явиха общо 31 участници от двете възрастови групи...

Алтернатива - ноември, 2023
Излезе от печат ноемврийският брой на сп. „Алтернатива”. Празникът Въведение Богородично, честван у нас и като ден на християнското семейство и младеж, задава темата в изданието този месец Има ли място за Христос в семейството днес?

Детската школа „Кандилце” открива учебната година
На 15 октомври започват заниманията на енорийската детска школа „Кандилце”. След Литургията в залата на втория етаж на храм „Св. Архангел Михаил” ще бъде представена програмата до края на календарната година и ще се проведе първото занимание с децата (възраст 10-14 г.)...
Ценности
1 ноември. За началото на празника
Пост. Кое е по-блажно: октопод или попара със сирене? (+ВИДЕО)
Образът на св. Климент Охридски в паметта на Църквата и в контекста на нашето съвремие
Семейство и възпитание
Семейството като рай за детето (+Видео)
Най-важното условие за щастието на детето
Моята история
Нови книги
Отвъд тези хоризонти. Квантовата теория и християнската вяра
„Духовни беседи”, I том - св. Софроний Атонски
Въведение Богородично
Днес е началото на Божия промисъл за нашето спасение
Ярък пример и вдъхновение за живот