Културна дейност

Седмица на православната книга

„Вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие” (Рим. 10:17)

Седмицата на православната книга е международен форум за православна книжнина и култура, който се организира ежегодно от Варненска и Великопреславска св. митрополия. В него вземат участие гости от целия православен свят. Досега в рамките на Седмицата са представени стотици книги, списания и други печатни издания на български, английски, руски, сръбски, гръцки, румънски, белоруски, украински, полски, чешки и словашки автори и издателства.

Започнала в далечната 1999 година с благословението на блаженопочиналия Митрополит Кирил, Седмицата на православната книга се утвърди през годините като авторитетен духовен и православен богословски форум и желана трибуна за изява на писатели, преводачи и книгоиздатели, идващи от целия православен свят тук, за да се насладят на взаимното общение и да споделят радостта и успехите, но и трудностите и изпитанията в своя благословен от Бога труд, така важен за Христовата църква.

Християните във Варна имат уникална възможност да слушат и да задават въпросите си на най-забележителните православни богослови и духовници в нашето съвремие. Гости на форума са били: Навпатски митрополит Йеротей, Волски митрополит Лонгин, Черногорски и Приморски митрополит Амфилохий, Митрополит Атанасий Лимасолски, Митрополит Загребски и Люблянски Порфирий, Струмички митрополит Наум, Митрополит Тихон Шевкунов, Едески митрополит Йоил, Сливенски митрополит Йоаникий, Ловчански митрополит Гавриил, Доростолски митрополит Иларион, архимандрит Захариас Захару, епископ Атанасий Йевтич, епископ Йован Пурич, протойерей Вадим Леонов протойерей Александър Торик, протоиерей Георги Металинос, протойерей Андрей Лоргус, йеромонах Анатолий Берестов, дякон Андрей Кураев, академик Владета Йеротич, проф. д-р Дмитрий Авдеев, проф. Георги Мандзаридис, проф. Александър Дворки, проф. Иван Желев, проф. Славчо Вълчанов, проф. Димитър Попмаринов, доц. Мариян Стоядинов и още много други.

По време на Седмицата се организират богословски конференции, семинари, иконографски и фотографски изложби, концерти, театрални спектакли, поклоннически пътувания, представят се християнски игрални и документални филми.

Вж. записи от Седмицата на православната книга на Ютуб канала Архангел.бг Варна

Постоянна изложба Българската писменост

Изложбата изследва историята на българската християнска писменост и култура и е естествено продължение на духовно-просветната и патриотичната дейност на Първото българско училище във Варна. Постоянна в своята тематика, тази изложба има многообразни превъплъщения през годините. В нейните рамки са експонирани възрожденски книги, фотографии на печати и документи на средновековни български владетели, както и на старобългарски епиграфски паметници, които припомнят духовните постижения на деятелите на българската писменост и култура. Включена е и мултимедийната презентация „Азбучна истина”, която разкрива изконния християнски смисъл, заложен в названията на буквите от светите братя Кирил и Методий.

През 2019 г. изложбата преминава под мотото „Св. Софроний Врачански – житие и слово” и е посветена на 280-ата годишнина от рождението на заслужилия будител на българския дух.

През 2020 г. се навършиха 150 години от учредяването на Българската Екзархия. Във връзка с това беше открита изложбата „Пътят към Екзархията”. В нея се проследява процесът на борбите на българите за самостоятелна църква и за българско образование.

В откритото културно пространство „Проглас към Евангелието” в двора на храма са събрани ликовете на най-великите български светци – йерарси и владетели от Първото и Второто българско царство, довели до утвърждаването на християнството сред българите – св. Тервел, св. мъченик Боян Енравота, св. Климент Охридски, св. княз Борис Покръстител, св. Константин Преславски, св. Йоан Рилски, бл. Теофилакт Охридски, цар Иван Асен II и св. патриарх Евтимий Търновски.

Така тези свети образи изплуват от забравата на историята и заемат своето неотменно място в живота днес като апостоли, отци и учители на българския народ. Наред с образите на светиите и царете стоят и словата на българската вяра, които са свързани с живота на всеки българин – Символът на православната християнска вяра и „Проглас към Евангелието” на еп. Константин Преславски. Знаменателните образи и слова са историческо свидетелство за това, че в основата на българското самосъзнание и култура стои християнството.

Детски пленер „Колко са чудни делата Ти, Господи”

Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил” организира детския пленер всяка година в средата на месец юли. В него вземат участие деца и младежи на възраст от 7 до 18 години, които рисуват в продължение на пет дни в двора на храма. В творческата атмосфера децата бързо се опознават и създават нови приятелства, а с помощта на ръководителя на пленера придобиват нови умения в изобразителното изкуство и развиват своите заложби.

Основната тема на пленера, изразена в надслова „Колко са чудни делата Ти, Господи”, насочва децата да погледнат света около себе си с повече внимание и уважение, като на Божие творение, което те да пресъздадат на листа и платното. С тази нагласа започват да забелязват красотата и чудесата, които ни заобикалят. Ежегодно на участниците се задава конкретна подтема, която им помага да обогатят своята култура, да научат повече за християнските символи, да се запознаят с живота на светиите или с откъси от Светото Писание.

В един от дните на пленера младите художници пътуват до значими места от християнската история на Варненския регион. Досега те са имали възможност да почерпят творческо вдъхновение от историческите старини на гр. Велики Преслав, в Голямата базилика на старопрестолна Плиска, в Аладжа манастир, сред разкопките на манастирския комплекс „Св. Богородица” в м. Пчелина край Варна, в манастира „Св. Марина” край с. Ботево. Така, едновременно с рисуването, децата научават повече за историята на Църквата във Варна и околностите от Античността до днес.

След края на пленера най-добрите творби се включват във финалната изложба. Тя се открива винаги на 27 юли, деня на Освобождението на Варна. След празничното богослужение и военния ритуал с поднасяне на цветя и венци пред паметника в двора, идва ред на децата. В тази тържествена атмосфера те показват своите произведения и всички участници в пленера получават грамоти. Картините остават в откритото изложбено пространство в двора на храма.

Вж. "Колко са чудни делата Ти, Господи" - филм за Духовно-просветния център на БНТ, "Домът на вярата" (2021 г.)

Младежки фестивал „Будителски слова” - срещи със съвременни хора на духа

Поредицата от срещи е свързана с 1 ноември – Деня на народните будители. Празникът е въведен у нас през 1923 г., три години след подписването на Ньойския договор, когато българското общество изпитва остра нужда от истински духовни ценности и ги намира в личния пример и идейното наследството на най-мъдрите българи от Златния век до днес. Министърът на просвещението Стоян Омарчевски предлага на Народното събрание за дата на този празник да бъде избран денят, в който честваме небесния покровител на българския народ – св. Йоан Рилски (19 октомври по стар стил, а по нов стил – 1 ноември).

„Будителски слова” се провеждат в Духовно-просветния център от 2015 г. в дните преди и след празника на народните будители, в атмосферата на първото българско училище, първата българска църква и правото българско читалище, носеща духа на възрожденците Сава Доброплодни, Петко Славейков и Константин Арабаджиев.

Срещите са посветени на българския език, история и култура. Будителските слова показват дълбоката връзка между българската християнска култура през Средновековието, българската народна култура (фолклора) и българската светска култура, формирала се през XIX и XX в. Единството на тези три елемента на българската култура дава верния ключ за познаването на българската история и е възможност за новото пробуждане на българския народ.

Съвременните будители споделят с публиката своя опит в литературата, философията и изкуството, трудностите и постиженията в своята работа. Срещите са възможност за живо общуване с наши съвременници – духовници, писатели, философи, художници, артисти, журналисти и историци. Техни събеседници са млади хора и ученици от варненските училища.

По покана на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” в „Будителски слова” досега са гостували: проф. Георги Каприев – философ, доц. д-р Веселина Вачкова – учител историк, Емил Димитров – историк и писател, Димитър Трайчев –графичен дизайнер, Калин Терзийски – писател, Калин Руменов – журналист, Благой Бойчев – актьор и режисьор, Мариан Желев – писател, Галина Дурмушлийска – народна певица и др.

Вж. записи от срещите по проекта "Будителски слова" в Ютуб канала на центъра - Архангел.бг Варна

Младежки ораторски форум „Св. Климент Охридски”

Младежки ораторски форум „Св. Климент Охридски” е състезание за ораторско майсторство за ученици от 8 до 12 клас. За негов патрон е избран св. Климент Охридски, първият епископ и проповедник на български език.

Учениците са разделени в две възрастови групи: 1-ва възрастова група (8 и 9 клас) и 2-ра възрастова група (10, 11 и 12 клас). Състезанието се провежда в два кръга: вътрешен училищен кръг и финален градски кръг. На финалния кръг в Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” участват учениците, заели първите три места в училищните кръгове. Освен 1, 2 и 3 място на градския кръг се излъчват още победител на публиката и победител на участниците.

По регламент младежите подготвят две речи – една по задължителна тема и една по избор на участника. След представянето на речите ораторите отговарят на въпроси на журито. Оценява се подготовката по темата, представянето на речта, умението да се защити собствената теза, способността за диалогичност, изслушване на чуждо мнение и бързината на реакция при събеседване.

Младежкият ораторски форум насочва вниманието на учениците към българската история и култура и насърчава развитието на речевите им способности. Чрез подготовката и участието в състезанието се отличават учениците с лидерски качества, които могат да формулират, да защитават и да предават своите послания на другите. Целта на задължителната тема е да засили интереса на младежите към въпросите на християнската вяра, история, култура и етика, както и да се запознаят по-подробно с делото на личности като св. Климент Охридски, св. княз Борис Покръстител, св. Йоан Рилски и други. В свободната тема младите хора споделят своите гледни точки по най-различни проблеми. Речите показват решителността им да защитават убежденията си и идеалите в които вярват.

Изключително важно е младите оратори да продължават да си задават въпроси и да споделят своите виждания, независимо дали са на близки, или на различни позиции. Те са винаги разпалени, винаги ентусиазирани, търсещи, мечтаещи, смело изразяващи своите мисли – истинско интелектуално богатство за бъдещето на България.

Вж. записи от "Младежкия ораторски форум" на Ютуб канала Архангел.бг Варна

Младежки православен форум

В основата на Младежкия форум стои идеята за активен диалог с младите хора днес, да се покаже готовност за такъв диалог и те да почувстват, че интересът към тях е истински, че тяхната позиция и въпросите, които си задават, могат да бъдат чути.

Целта на форума е младите хора да се докоснат до българската православна култура по един нов, адаптиран за техните възприятия начин. По време на форумите редовно се организират обучителни тренинги, екскурзии до важни места, свързани с християнската история на България. Друга важна цел е младежите да се сближат помежду си и да се опознаят, и през това сближаване да усетят смисъла на Църквата като общност и като близост.

За да бъде интересно за тях, не разчитаме само на лекции и беседи. Избраният формат предполага споделяне и обогатяване на личния опит. Така те участват в диалога, като говорят през своя опит за нещата, които преживяват в тези дни. Обсъждат въпроси и проблеми, свързани с живота на младите хора, и възможните решения от гледна точка на традиционните християнски ценности и култура. За срещите с младежите се привличат педагози, богослови, свещенослужители, психолози, работещи с ученици и младежи, музиканти и др.

Младите хора заявяват желанието си да станат част от форума чрез участие в конкурс за есе по предварително зададена тема. Есетата показват позицията им по въпросите, които ги вълнуват, и интереса им към тематиката на форума. Всяка година той има своето мото, кратка фраза, в която се облича посланието към тях – Човекът е едно защо, Любовта не дири своето, Ум Христов, Благодаря!, Част от цялото, Един за всички – всички за Един, Откъде идваме, кои сме, накъде вървим.

Младежки поклоннически пътувания

Естествена среда за общуване с младите хора са поклонническите пътувания до центровете на християнската вяра в страната – Рилския манастир, Троянския манастир, Бачковския манастир, Гложенския манастир, Патриаршеския манастир край Търново, старите столици Плиска и Преслав и др.

Младежите се включват и в поклонническия път „Рилският чудотворец” – пешеходен поход от София до Рилския манастир, който се организира ежегодно от Богословския факултет на Софийския университет в периода от 1 до 6 август. За няколко дни младите хора стават част от живота на Църквата. Чрез своите лични преживявания те имат възможността да се убедят, че това не е нещо архаично, а съвсем реален, динамичен и вълнуващ живот, откликващ на проблемите на нашето време.

В поклонническото пътуване има място за преходи през планината, богослужения в храма и под открито небе, песни край огъня, срещи и разговори както с връстници, така и с опитни християни, монаси и духовници. Това съпреживяване и възможност за обмен на опит е безценно време за осмисляне на личната позиция на всеки поклонник.

Много от младежите усещат промяната, настъпила у тях след срещата с живота на Църквата. Постепенно осъзнават, че православната вяра не е само част от българската история и култура, а нещо живо и действено, което дава сили и променя хората към добро. А това, че вече се чувстват приобщени, се вижда по желанието им, диалогът да продължи и след края на организираните пътувания.

Всяка година на първи юли с поклонническо пътуване до гр. Каварна се отбелязва празникът на св. безсребърници Козма и Дамян и на преп. Йоан Рилски Чудотворец. Младежите се включват в шествие до хълма Чиракмана, където в основите на раннохристиянски храм от V – VI в. се отслужва акатист към светиите.

Вж. Филм за Младежкия форум - 2018 г.

Паметта за миналото

На около 5 км северозападно от Варна, на висока тераса в южните склонове на Франгенското плато, се намира Царският манастир „Св. Богородица”. Този сложен архитектурен комплекс от края на IХ в. е разположен на площ от около 10 дка, от които са проучени едва 5 дка. Той е открит през 1921 г. и първото му проучване прави Карел Шкорпил. През 1996 г. проучванията са възобновени под ръководството на проф. Казимир Попконстантинов и продължават до днес.

Трудно е да си представим мащаба и значението на случилото се някога на това място. Манастирът „Св. Богородица” е най- големият извънстоличен духовен център на България в периода ІХ – ХІ в. В изграждането му и в дейността му българските царе са вложили много сили и средства. В огромната сграда на скриптория са се помещавали библиотека и училище. Тук книжовниците неуморно са се трудели за просвещението на народа, превеждали са и са преписвали книги от гръцки на български.

Това показва, че Варна е исторически и културен наследник на манастирските духовно-просветни школи в източна България от времето на Златния век и един от градовете на българската писменост. По инициатива на Духовно-просветния център, през 2015 г. в Царския манастир „Св. Богородица” край Варна с благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, в чест на 1150 години от Покръстването на България, беше издигнат 8-метров дървен кръст. Автор на проекта е архитект Огнян Каменов. Тази инициатива не отбелязва само християнската принадлежност на мястото, но е още една стъпка към формиране на културния профил на гр. Варна. Царският манастир може да се превърне в привлекателно място за посещение, където да се усети духът на Златния век на българската книжнина.

По-стари проекти:

Дните на православната икона имат за цел да популяризират храмовото изкуство и да обогатят културата на хората, интересуващи се от тази тема - относно учението на Православната църква за иконите, историята на възникването им, канона и символиката в иконописта. В рамките на тези дни се организира обща изложба с икони на възпитаниците на иконописната школа, която работи при Центъра.

Дните на православно филмово изкуство са част от културната програма на Центъра. Всяко издание е посветено на определена тема – светиите на XX век; подвижници на Атон; съвременни български духовници. Допирът до личността и словото на тези духовници променя душите на хората и им открива светлината на вярата, защото свидетелството на християнската вяра се дава най-истински чрез цялостния живот на духовника и християнина.

Кирило-Методиевите дни са традицията, която просветният център следва с цел да привлече вниманието към личностите и делото на светите братя и да запълни със смисъл времето между 11 и 24 май (датите, когато църквата и държавата отбелязват паметта им).

Традиционна варненска седянка
Седянката е традиционна форма на общуване в патриархалното българско общество, в която се съчетават изкуство, занаяти и забавление. Тъкмо нейният комплексен и диалогичен характер ни провокира да я изберем като форма на нашето общуване с хората в града. Варненската седянка вече е  част от културния и духовния живот на Варна. Възникнала като проект за запознаване с традициите и местните обичаи, тя все повече се обръща към живота в църковната общност, към ценностите и културата на вярата, които се оказват най-стойностни в променящи се свят и имат силата да ни запазят като българи.
В рамките на проявата се дискутират проблеми на семейството и морала с участието на младежи, учители, богослови и свещеници. Провежда се три пъти в годината – на 15 август – Успение Богородично, 21 ноември – Въведение Богородично и Ден на християнското семейство и 24 декември – коледуване в навечерието на Рождество Христово. Това дава възможност да се покаже единството на православния и на светския празник.